Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1956 от 15.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 330/2024
Вид
Определение № 1956
Подписан
15.07.2024
В сила
02.06.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 19, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.34 ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1956 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300500330 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.341 ал.1 във вр. с чл.344 ал.1 и чл.274 от ГПК и чл.34 ал.1 от ЗС.

Образувано е по подадени – съответно въззивна жалба от П. И. Т., ЕГН **********, Г. Л. Т., с ЕГН **********, А. К. Б., с ЕГН **********, И. Т. Г., ЕГН **********, С. Н.

Г., ЕГН **********, К. Н. М., ЕГН **********, В. И. Т., ЕГН **********, Н. Т.

Т., ЕГН **********, Я. С. Т., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН **********, и М.

С. Т. - П., ЕГН **********, чрез адв. К. М. и адв.Г. К., против Решение №260069/26.04.2023г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Решение № 260001/10.01.2024г., и изменено с Определение № 260225/19.07.2023г., постановени по гр.д.№ 9405/2019г., по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което е отхвърлен предявеният от тях против А. И. Т., ЕГН **********, К. А. П., ЕГН **********, И. А. Т., ЕГН **********, последните трима и като наследници на М. П. Т., ЕГН **********, починала в хода на процеса - на 03.11.2020 г., И. Т. Х., ЕГН **********, последната и като наследник на Р. Т. В., ЕГН **********, починала в хода на процеса - на ***** г., В. П. Д., починала в хода на процеса на П. З. Д., ЕГН **********, и С. З. П., ЕГН **********, иск за делба по отношение на следния недвижим имот, а 1 именно: Поземлен Имот с ИД ***, находящ се в гр. ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18 - 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр.

*******, площ: 154 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: 1622, квартал: шести нов (стар 563), съседи:

***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сграда с ИД ***, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с ИД ***, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, и сграда с ИД ***, със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: постройка на допълващо застрояване, както и са осъдени да заплатят чл. 78 ал.3 от ГПК на А. И. Т., ЕГН: **********, К. А. П., ЕГН:

**********, и И. А. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 2 805 лв., представляващи разноски по делото; съответно частна жалба от П. И. Т., ЕГН **********, Г. Л. Т., с ЕГН **********, А. К. Б., с ЕГН **********, И. Т. Г., ЕГН **********, С. Н. Г., ЕГН **********, К. Н. М., ЕГН **********, В. И. Т., ЕГН **********, Н. Т.

Т., ЕГН **********, Я. С. Т., ЕГН **********, И. С. Б., ЕГН **********, и М.

С. Т. П., ЕГН **********, чрез адв. К. М. и адв.Г. К., против Определение № 260225/19.07.2023г., постановено по гр.д.№ 9405/2019г., по описа на Районен съд - Пловдив, IV гр.с., с което са осъдени да заплатят на П. З. Д., ЕГН**********, и С. З. П., ЕГН- **********, сумата 800 лв. за направени разноски по делото.

ВъззИ.емите страни П. З. Д., ЕГН- **********, и С. З. П., ЕГН**********, чрез адв. И. Н., депозират писмен отговор, че въззивната и частната жалба са неоснователни.

Въззиваемите страни А. И. Т., ЕГН **********, К. А. П., ЕГН **********, и И. А. Т., ЕГН **********, чрез адв.С. М., депозират писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., констатира следното:

На осн. чл.341 ал.1 във вр. с чл.344 ал.1 от ГПК във вр. с чл.34 ал.1 от ЗС е предявен иск за делба от П. И. Т., Г. Л. Т., К. Н. М., В. И. Т., Н. Т. Т., Я. С.

2

Т., И. С. Б., и М. С. Т. – П. против А. И. Т., К. А. П., И. А. Т., последните трима и като наследници на М. П. Т., починала в хода на процеса - на 03.11.2020 г., И.

Т. Х., последната и като наследник на Р. Т. В., починала в хода на процеса - на 19.05.2022 г., В. П. Д., починала в хода на процеса на П. З. Д., и С. З. П., по отношение на Поземлен Имот с ИД ***, находящ се в гр. ********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД - 18 - 48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. *********, площ: 154 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: 1622, квартал: шести нов (стар 563), съседи:

***, ***, *** и ***, ведно с построените в имота сграда с ИД ***, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи: един, предназначение: друг вид сграда за обитаване, сграда с ИД ***, със застроена площ от 45 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, и сграда с ИД ***, със застроена площ от 7 кв.м., брой етажи: един, предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Със Становище от 22.01.2020г. /на л.104/, изразено в раздел II, т.1, от пълномощника на ищците адв. К. М. е направено искане за включване в делбената маса и на ПИ с ИД *** по КККР на гр.П.

С Молба от 05.02.2020г. /на л.160/ от пълномощника на ищците адв. К.

М., на осн.чл.232 от ГПК, е оттеглено искането, обективирано в Становище от 22.01.2020г., раздел II, т.1.

С Определение № 5295/02.06.2020г. на Районен съд -Пловдив, IV гр.с., е прекратено производството по гр.д.№ 9405/2019г. по отношение на заявения за делба недвижим имот ПИ с ИД *** по КККР на гр.П.

Определение № 5295/02.06.2020г. на Районен съд -Пловдив, IV гр.с., не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 17.07.2020г.

С иска за делба по отношение на Поземлен Имот с ИД 56784.506. 933 ищците с исковата молба са изложили твърдения, ведно с допълнителните уточнения към нея, че общият наследодател на страните – Л. Т., закупил на 28.12.1965 г. ½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от 310 кв.м., съставляващ парцел VIII, имот 20, в кв. 563 – стар, 42 – нов на V градска част по регулационния план на гр. П., намиращо се на бул. „*****, с намиращо се в 3 същото двуетажна масивна постройка с площ от 45 кв.м., барака с площ от 8 кв.м. и гараж с площ от 18 кв.м. На 21.07.1999 г., с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 39, том 27/1999 г. на Служба по вписванията гр. П., Л. Т. е прехвърлил на П. Т. /по време на действието на неговия брак с Г. Т./ процесния недвижим имот, съставляващ дворно място с площ от 155 кв.м., находящо се в гр. ***********. През 2001 г. Л.Т. депозирал искова молба пред Районен съд Пловдив срещу П. Т. за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, въз основа на която било образувано гр.д. № 707/2001 г. по описа на съда.

В хода на производството, на 31.03.2002 г. ищецът Л. Т. починал, поради което като страни били конституирани неговите наследници – С. Г., Я.

Т. и А. Т. Ответникът П. Т. също бил наследник по закон на Л. Т. С Решение № 89/30.05.2003 г., постановено по гр.д. № 707/2001 г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 10.11.2005 г., било постановено разваляне на посочения договор до размера на 5/6 ид. ч.

Поддържа се, че ищците П. и Г. Т. са собственици на 1/6 ид. ч. от процесния имот, а останалите 5/6 ид. ч. са собственост на наследници по закон на Л. Т., като съсобствеността между страните се разпределя по следния начин: 4/24 ид. ч. за П. и Г. Т.; 4/24 ид. ч. за А. Б. в качеството на наследник на С. Г.; 4/24 ид. ч. за Н. Г. в качеството му на наследник на С. Г.; 4/24 ид. ч. за В. Т. в качеството й на наследник на Я. Т.; 1/24 ид. ч. за Н. Т. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я. Т.; 1/24 ид. ч. за Я. Т. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я. Т.; 1/24 ид. ч. за И. Б. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я. Т.; 1/24 ид. ч. за М.

Т. в качеството й на наследник на С. Т., който е наследник на Я. Т.; 4/24 ид. ч. за А. Т., като наследник на И. Т.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Писмен отговор /на л.56/ от А. Т., чрез адв.С. М., с който се оспорва предявеният иск за делба, доколкото липсва съсобственост между страните.

В същия отговор се посочва, че наследодателят - Л. Т., е закупил ½ ид. ч. от дворното място, съставящо парцел VIII-20 в кв. 563-стар, 43 нов, по регулацонния план, одобрен с Указ № 103/1925 г. и заповед № 1922/1935 г.

Следващият регулационен план е одобрен със Заповед от 20.11.1984 г., 4 като описаният парцел VIII-20 е идентичен с УПИ X-1621,1622 в кв.6.

Към момента е одобрена кадастрална карта, като поземлени имоти с ИД *** и *** съответстват на двата имота с планоснимачни номера 1621 и 1622.

С Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане Л.Т. е прехвърлил на П. Т. дворно място, съставляващо имот пл. № 1622, включен в УПИ X-1621, 1622. Доколкото развалянето на договора има обратно действие, приобретателят престава да бъде собственик, като се счита, че същият никога не е бил собственик. Поради тази причина с развалянето на договора, е възстановена собствеността върху ½ ид. ч. от УПИ X-1621, 1622.

На следващо място се навеждат доводи, че имотът, който е бил собственост на Л. Т., е собственост единствено на ответника. След предявяване на иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот за издръжка и гледане, Л. Т. предал за пазене при нотариус саморъчно завещание, вписано на 10.04.2002 г. и представено по гр.д. № 707/2001 г. по описа на Районен съд Пловдив, поради което било известно на страните.

Ответникът е декларирал пред Община П., Местни данъци и такси, че е собственик на завещания имот, както и в кадастралните регистри е записан като собственик на ½ ид. част от ПИ *** и ПИ ***, което вписване било променено след месец март 2019 г. По този начин, според ответника, 5/6 ид. ч. от имота са придобити от него по силата на завещание, а върху останалата 1/6 ид. ч. същият е установил фактическа власт. Същият се ползвал изцяло от ответника и неговата съпруга. По този начин от смъртта на Л. Т., имотът се ползвал изцяло от ответника, като никой от ищците не изявявал собственическото си намерение до отправена нотариална покана от 28.11.2018 г., връчена на 03.12.2018 г.

В отговор на нотариалната покана, ответникът, отново с нотариална покана, завил, че е единствен собственик на имота въз основа на завещание и осъществено давностно владение. Доколкото се претендира част от имота да е собственост въз основа на давностно владение, моли съдът да конституира и неговата съпруга – М. П. Т.

С Молба от 22.01.2020 г. от ищците е постъпило становище, в което се уточнява, че в мотивите на постановеното Решение № 89/30.03.2003 г., 5 постановено по гр.д. № 707/2001 г. на Районен съд Пловдив, се посочва, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане следва да бъде развален до размера на наследствените права на ищците, от които 2/6 за ид. ч. за С. Г. и Я. Т. и до размер на 1/6 ид. ч. за А. Т., но при постановяване на съдебното решение съдът изрично е посочил, че не следва да се взима предвид представеното по делото завещание.

Собствеността върху 1/6 ид. ч. от имота принадлежи на ищците П. и Г. Т., доколкото по отношение на нея не е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Изложени са и доводи за собствеността на останалите съделители като правоприемници на С. Г. и Я. Т., както и собствеността на ответника Т., по силата на постановеното съдебно решение, с което се разваля договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.

По отношение на обстоятелството, че от праводателя на страните е придобит ½ ид. ч. от имот, който впоследствие е обособен на два имота – *** и ***, са описани твърдения, че до делба да бъде допуснат и последния, като се конституират и лицата, които съобразно скица на имота притежават право на собственост върху същия, а именно: В. П.

Д., Ц. К. В., И. Т. Х., Р. Т. Ш. /В./ и З. Д., а алтернативно, ако съдът намери, че същите не следва да бъдат конституирани в производството по иска за делба, лицата да бъдат привлечени като трети лица – помагачи.