Протокол № 1393 от 08.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1393 гр. Варна, 08.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501197 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Въззивната страна „***“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, представлява се от адв. П. С. и адв. М. Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 24534/03.10.2024 г. от Община Варна чрез ст. юрисконсулт Г. П., с която не възразя по хода на делото. Заявява, че оспорва въззивната жалба и няма доказателствени искания, както и изразява становище по същество на спора.

Въззиваемата страна „***“ ЕООД, редовно и своевременно призовано, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба вх. № 34377/25.04.2024г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Решение № 1262 от 11.04.2024 г., постановено по гр.дело № 20223110112837 по описа за 2022 година на Районен съд - Варна, с което е ОТХВЪРЛЕН изцяло предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, срещу ОБЩИНА ВАРНА, БУЛСТАТ 000093442, със седалище: гр. Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ № 43 и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, посесорен иск за защита и възстановяване на нарушено владение за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да ПРЕДАДАТ на ищеца ВЛАДЕНИЕТО върху площ от 1 991 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, оградена с жълт цвят на скица-проект /л. 39/, ведно с построената в него сграда с идентификатор ***.1 с площ от 93 кв.м. и да ПРЕМАХНАТ изградената на границата на имота ограда с приблизителна дължина 139 м., ситуирана на общата граница на ПИ с идентификатор *** и *** и реална част от водопровод от ПЕВП тръби ф200 с приблизителна дължина 112 м и канализация от PVC тръби ф400 с приблизителна дължина 112 м., на основание чл. 75 ЗС.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че съдът в решението си неправилно е приел, че владението на ищеца е било отнето в изпълнение на административен акт/актове, като такива твърдения не са били навеждани. Наведените твърдения са били за наличие на административен акт/актове за премахване на огради, неподходящи по местоположение. Това обаче не изчерпва твърденията, които са и за влизане в имота от страна на ответниците, отстраняване на движими вещи от него и поставяне на ограда по границата на ПИ *** и ПИ ***. Сочи още, че в процесните заповеди, цитирани от ВРС, няма разпореждане за изземване на владението, нито за изграждане на водопровод и канализация. Поради това необоснован се явява извода, че владението е правомерно отнето, съответно необосновано е бил отхвърлен иска за защита на нарушено владение. Навежда възражения във връзка със собствеността, а именно че липсват доказателства процесната реална част да е общинска собственост, в частност улица О.. Сочи, 2 че и двете процесни заповеди № 35/21.02.2022г. и № 3014/27.02.2022г. на Кмет на на Община Варна са издадени на основание чл. 195 ал. 5 от ЗУТ, т.е. са за премахване на неподходящи огради, но извън техния предмет остава владението на пространството, заключено между тези огради. В следствие на това, отнемане на владение чрез посочените заповеди е недопустимо, поради което не може да бъде правомерно. Счита, че издаването на процесните заповеди съставлява злоупотреба с власт. Твърди, че между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е налице спор за материално право, в който ОБЩИНА ВАРНА се намесва по недопустим начин. ВРС коментира факта, че процесните заповеди са потвърдени в производството по обжалване на административните актове пред Административен съд - Варна, но не е съобразил факта, че възраженията на въззивника не са били обсъдени, тъй като АС – Варна е приел, че „***“ ЕООД няма правен интерес да обжалва заповедите.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с коeто да бъдат уважени предявените искове. Претендира и сторените разноски.

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба.

Сочи се, че на ОБЩИНА ВАРНА до образуването на исковото производство не е било известно да е имало спор за собственост между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Сочи, че заповедите са били издадени в обществен интерес, тъй като е било налице издадено разрешение за строеж № 104/ГИ/26.07.2021г. на Главния архитект на Община Варна за изграждане на уличен водопровод и смесена канализация в границите на процесната реална част. Бил е организиран и митинг от заинтересовани лица по повод ограничаване на достъпа до реалната част. Оспорва извода за наличие на владение, продължило повече от 6 месеца, доколкото от свидетелките показания се установява, че ул. О. е била проходима /без поставени огради и бариери/ до 15.11.2021г. Сочи още, че оградите, предмет на заповедта, са били премахнати не от Община Варна, а доброволно от собственика им „***“ ЕООД. Посочва, че процесният водопровод е законно изграден, поради което не е допустимо да бъде премахван чрез иск по чл. 75 от ЗС, а само чрез иск по чл. 109 от ЗС. По отношение на собствеността сочи, че процесната реална част е част от имот ***, собственост на „***“ ЕООД, а не от имот ***, собственост на „***“ ЕООД.

3

В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна „***“ ЕООД е депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че издадените заповеди са законосъобразни, както и са били потвърдени от Административен съд – Варна. Твърди, че към датата на издаване на заповедите, не е имало спор за собственост. Сочи, че „***“ ЕООД е изпълнил заповедта като адресат на акта под страх от административна и имуществена отговорност по чл. 195 ал. 7 и чл. 196 ал. 6 от ЗУТ. Заповедите не само са за премахване на незаконни строежи, но и разпореждат на адресата на акта да възстанови първоначалния вид на имота, да се разчисти същия и да се възстанови проходимостта на улицата. Сочи още, че съгласно приетия по делото договор за учредяване на безвъзмездно право на преминаване на уличен водопровод/канализация, и съгласно издаденото разрешение за строеж, процесният строеж на водопровод и канализация е законен, при това същият е започнал преди датата, на която ВРС е приел, че ищецът е установил владение. В протокола за откриване на строителна линия и ниво изрично е посочено, че към датата 15.11.2021г. достъпът се осъществява по съществуващата улична мрежа. Същото се установява и от свидетелските показания на св. Х.. От тази дата е налице строителство по повод изграждане на уличен водопровод/канализация. Няма данни такова строителство да е осъществявано след датата 27.09.2022г., която е посочена в исковата молба като дата на нарушаване на владението. Твърди, че именно действията по трасиране и започване на строежа следва да се приемат като дата на отнемане на владението. Сочи, че исковата молба е подадена след изтичане на шестмесечния срок, считано от 15.11.2021г., поради което искането за премахване на водопровода е недопустимо. Посочва се още, че ищецът не е доказал границите на осъществяваното от него владение в цялост върху процесната реална част, доколкото липсва твърдение, че е осъществявал владение на изток от поставения портал-ограда. Не е доказано да е владял и процесната сграда в имота. Отделно не е доказано, че ответникът „***“ ЕООД владее спорната част на изток. Твърди се, че ответникът е предприел действия по ограждане само на собствения си имот с ид.***, като оградата е паянтова, т.е. преместваем обект.

АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.

4

АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите.

АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора, в който сме изложили доводи. Тъй като производството по делото е било оставено без движение, били са дадени указания на въззивника и той с молба е направил пояснения, затова представям становище по изложеното от въззивника. Оспорваме твърдението на въззивника, че е получил владението върху процесната част от 2018 г. нито с нотариалния акт, с който е придобил собствеността той е получил такова владение, от техническата експертиза е установено, че процесната част никога не е била част от имота, който е закупил въззивникът. Изрично в самия нотариален акт е записано, че владението му се предава в границите на имота, който той е закупил. По отношение на процесната сграда също няма данни той да е придобил право на собственост върху такава сграда или да му е предавано владението върху същата. По отношение на твърдението как е нарушено владението му, ние отново повтаряме, че на посочената дата е извършено изпълнение на законосъобразен административен акт и извършените действия в изпълнение на този административен акт са напълно правомерни. По отношение на изградените водопровод и канализация многократно сме посочвали, че тяхното изграждане е започнало много преди въпросната дата, за която се твърди, че е нарушено владението, а същевременно няма нито едно доказателство, че след тази дата са извършвани някакви строителни действия по водопровод и канализация. Също така посоченото по отношение на упражняваното досега владение, че нито процесните административни актове са разпореждали някакви действия по отношение на сградата, а към настоящия момент, както и от огледа на вещото лице към този момент, се установява, че няма масивна ограда, изградена между имота на въззивника и процесната част. Ето защо, с оглед формулиране в молбата на въззивника петитум, ние оспорваме предявения иск, като твърдим, че е недопустим в частта за премахване на водопровод и канализация, а в останалата си част е неоснователен. Тъй като с молбата са представени чертежи по отношение на тях искам да посоча, че скицата на л.

39 от делото е различна от тази, върху която въззивникът сега е маркирал в жълто граници. Скицата на л. 39 от делото е за имота, а сега той е нанесъл граници върху друга скица. Извън това се вижда на трите скици, които сега 5 представя, че в западна посока границите се различават. Пак от тези скици се установява, че така както е маркирал автоматичния портал и ограда, те не съвпадат с претендирана от него процесна част, за която твърди, че е владял.

АДВ. С.: Нашите уточнения с молба от 25.07. конкретизират тези по исковата молба, няма нови.

АДВ. С.: В същата молба са представени снимки и въззивникът се позовава на тях, те не са приемани като доказателства в първоинстанционното производство, не са били разглеждани, затова възразяваме. Считаме, че възможността сега да бъдат приети е приключила с оглед преклузията.

АДВ. Т.: Няма искане за приемане, снимките са приложени за онагледяване на фактическата обстановка.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.

АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представеното от процесуалния представител на въззиваемата страна „***“ ЕООД в днешно съдебно заседание писмено становище.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.