Решение № 4172 от 30.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4927/2025
- Вид
- Решение № 4172
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Иванина Иванова Пъстракова, Мила Гочева Димова, Димитър Куртев Демирев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 360з, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 360з, ал. 7 и ал. 8 · Закон за съдебната власт
- чл. 360з, ал. 7 и ал. 8 · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 4172 гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иванина Ив. Пъстракова
Членове:
Д. К. Демирев
Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100504927 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. С., чрез процесуален представител адв. Д. М., срещу Решение №4529/17.03.2025 г., постановено по гр. д. №156728/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в.
С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение молба, подадена от настоящия жалбоподател, по реда на чл. 250 ГПК за допълване на Решение №1752/03.02.2025 г., постановено по гр. д. №156728/2024 г.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по целия размер на претенцията по чл. 55, ал. ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК, възлизащ на 106,47 лв., а формирал воля единствено за размера до 10 лв. Поддържа, че първоначално осъдителният иск е бил предявен като частичен 10 лв. от 110 лв., но с молба от 24.01.2025 г. отправил молба за изменение на иска по чл. 214 ГПК, като претенцията да се счита предявена за сумата от 106,47 лв. общо.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна в производството “Вива Кредит” АД.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав намира подадената жалба за редовна и допустима- подадена активнолегитимирано лице, с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна при следните фактически 1 и правни съображения.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по повод искова молба на В. С. С. срещу “Вива Кредит” АД, с която се предявяват четири обективно съединени искове, от които първия е установителен за прогласяване нищожността на потребителски кредит №5868750, сключен между ищеца и ответника, втори и трети в условията на евентуалност по отношение на първия- за прогласяване нищожността на клауза, уредена в чл.
1, ал. 3 от договора- за такса експресно разглеждане от сключения между тях договора, както и за прогласяване на ннищожността на неустоечна клауза, уредена в чл. 4, ал. 2 от договора. С прогласяване на нищожността, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 10 лв.
/частичен иск от общо 110 лв./, представляваща недължимо платена сума по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника “Вива Кредит” АД, с който исковете са оспорени по основание, а осъдителният иск- и по размер.
С Определение №48253/27.11.2024 г. СРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025 г.
Видно от материалите по електронното дело, на 24.01.2025 г. ищецът е подал молба, с която е сезирал съда по допускане по реда на чл. 214 ГПК на изменение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият да се счита предявен за сумата от 106,47 лв., който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.
Съгласно чл. 360з, ал. 2 ЗСВ елeĸтpoннoтo дeлo e cъвĸyпнocт oт cвъpзaни eлeĸтpoнни зaпиcи в инфopмaциoннaтa cиcтeмa нa opгaнa нa cъдeбнaтa влacт, ĸoятo cъдъpжa вcичĸи eлeĸтpoнни дoĸyмeнти и инфopмaция, cъздaдeни или пpeдocтaвeни oт yчacтницитe в пpoизвoдcтвoтo и opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт във вpъзĸa c yпpaжнeни пpoцecyaлни пpaвa или yдocтoвepитeлни изявлeния, вcичĸи eлeĸтpoнни дoĸyмeнти и дoĸaзaтeлcтвa пo чл. 360ж и дpyги дaнни, oбpaбoтвaни oт opгaнa нa cъдeбнaтa влacт във вpъзĸa c пpoизвoдcтвoтo. Електронното дело представлява самия оригинал, а не електронен образ на хартиеното такова. Eлeĸтpoннoтo дeлo нe e eлeĸтpoнeн oбpaз нa xapтиeнoтo дeлo. Електронното дело и находящите се в него електронни записи са тези които имат правно значение за извършените или неизвършените от страните и от съда процесуални действия, като разпечатките на хартия имат значението на копия по арг. от чл. 360з, ал. 7 и ал.
8 ЗСВ. B eлeĸтpoннoтo дeлo cъдeбнитe aĸтoвe и пpoцecyaлни дeйcтвия ce cъxpaнявaт в opигинaлнaтa cи eлeĸтpoннa фopмa, ĸaтo дpyгa opигинaлнa фopмa /xapтиeнa/ тe нямaт – тoвa cлeдвa и oт чл. 360a ЗCB.
Налага се извод, че въпреки надлежното сезиране за изменение на иска по чл. 214 ГПК, по искането липсва изрично произнасяне от СРС било към момента на постъпването му, било към момента на провеждане на откритото 2 съдебно заседание по делото, състояло се на 28.01.2025 г., като съдът се е произнесъл по първоначалната претенция.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.
Произнасянето на допълнително решение по чл. 250, ал. 1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение.
В настоящия случай липсата на определение за допускане на изменението по чл. 214 ГПК от съда при валидно сезиране от страната, не прегражда настъпването на процесуалния ефект по изменение на предявената за разглеждане претенция. Ето защо, липсата на процесуално действие от страна на съда към момента на сезиране, не е препятствие същото да бъде предприето при сезиране с молба по чл. 250 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжлаваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне на СРС, който след съобразяване на своевременно извършеното изменение на размера на иска по чл. 55 ЗЗД да се произнесе по реда на чл. 250 ГПК по пълния му предмет, а ако намери, че не са налице предпоставките за допускане на изменение по чл. 214 ГПК, след като се произнесе с изричен акт, отново да пристъпи към разглеждане на искането по чл. 250 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271 вр. чл. 250, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4529/17.03.2025 г., постановено по гр. д.
№56278/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в, с което е оставена без уважение молбата на В. С. С. чрез адв. Д. М. по чл. 250 ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4