Определение № 430 от 29.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Благоевград, 29.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. като разгледа докладваното от М. К. Търговско дело № 20241200900053 по описа за 2024 година

Искова молба с вх.№375848/29.12.2023г. е подадена от Д. И. Д., с ЕГН ********** и адрес: гр.София, ул.“***“ №48, чрез адв.Л. В., със съдебен адрес: гр.София, ул.“***“ №24-26, ет.1, ап.3, срещу „Югозападно Държавно Предприятие“, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“***“№18, представлявано от В.К.Ч., с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ . Иска да бъде установено, че обстоятелствата обект на вписване с рег. № 20230412172751 са несъществуващи: че инж. Д. Д. е освободен като директор и член на управителния съвет на „Югозападно Държавно Предприятие“, ЕИК 201627506; обстоятелството, че на негово място за директор и член на управителния съвет на „Югозападно Държавно Предприятие“, ЕИК 201627506, е избран инж. Б.М., при условията на евентуалност нищожност на следващите вписвания.

Със Заповед № РД-49- 163/10.04.2023 г. на министъра на земеделието е освободен Д. Д. като директор и член на управителния съвет - представител на Държавата в „Югозападно държавно предприятие“, гр. Благоевград и е прекратен сключения с него Договор за управление № РД58-15/07.04.2021 г.

Тази заповед е издадена на основание чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ във връзка с чл. 5, ал. 9 от Договора за управление №РД58-15/07.04.2021г..и одобрен доклад с рег.индекс 93- 2205/10.04.2023 г. на заместник министъра на икономиката.

На основание чл. 163 от ЗГ за управление на горските територии държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или 1 юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1. Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. „Югозападното държавно предприятие“ е едно от шестте държавни горски предприятия според списъка по приложение № 1 на ЗГ. На Д. Д. е възложено да управлява и представлява това държавно предприятие, за което министърът и Д. Д. са сключили договор за управление, прекратен от едната страна по него със Заповед № РД-49163/10.04.2023. От съдържанието на волеизявлението на министъра е видно, че то е направено при упражняване на правото на собственост на държавата в държавното предприятие и се изразява в освобождаване на представителя на собственика и прекратяване на правоотношението, възникнало по повод това му качество. Правомощието на министъра да упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия и да назначава и освобождава членовете на управителните съвети са регламентирани в чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ, на които разпоредби той и се е позовал при издаване горепосочената заповед. Действително редът за назначаване на управител или член на колективен орган за управление и контрол на публично предприятие и основанията за прекратяване на сключените с тях договори за управление са регламентирани в чл. 20 - 24 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), но съществуването на специална процедура за определяне на персоналния състав на тези органи не обуславя характера на правоотношението, което възниква в резултат от сключването на договора за управление. При издаване на процесната заповед и прекратяване на договора за управление с ищеца министърът не е действал в качеството си на орган по назначаването, а като субект, който упражнява правата на държавата на собственик на държавно предприятие.

Предявеният иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ предоставя защита всяко трето лице с доказан по делото правен интерес. Правният интерес като основна положителна предпоставка за допустимост на предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ съобразно задължителните указания по т. 3 от ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е винаги конкретен и следва и служебно да бъде проверяван от съда в хода на цялото съдебно производство. Правният интерес се преценява с оглед на правната защита, която ищецът би получил при уважаване на предявените от него искове, и как решението по последните ще се отрази на неговата правна сфера. Предвид нормата на чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ 2 последицата от уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаване на вписването от Агенция по вписванията, което се извършва по реда на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ или по искане на заинтересовано лице или прокурора. С оглед нормата на чл. 8 от ЗТРРЮЛНЦ заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването. В последния смисъл, че заличаването при уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ няма обратно действие, са и задължителните указания по ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. В хипотезата на постановено решение по искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с което се установява несъществуването на вписано обстоятелство, за периода от извършване на вписването до заличаването му на основание влязлото в сила съдебно решение, третите добросъвестни лица могат да се позовават на вписаните обстоятелства. Последното следва, както от изричната разпоредба на чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, така и от задължителното тълкуване по ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. По изложените от съда мотиви и единственият защитим интерес при предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаване за в бъдеще на вписаното в търговския регистър обстоятелство.

Ищецът няма интерес от последната защита, доколкото по вече изложените доводи дори и не твърди пороци на издадената Заповед, въз основа на която е извършено атакуваното вписване, които да могат да я квалифицират като нищожна, респективно да обосноват извод за вписване на несъществуващо обстоятелство по предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, на първо място. На второ място, заличаването на вписаното обстоятелство за в бъдеще няма да има директен ефект върху правната сфера на ищеца, доколкото овластяването и неговото оттегляне имат действие по отношение на третите добросъвестни лица след тяхното вписване, в която последна категория не попада ищецът.

Ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на ответното предприятие, предвид на което и не може да обоснове интерес от атакуване на процесната заповед с доводи за нейната нищожност. Същият няма и интерес от заличаване на извършено вписване във връзка с неговото освобождаване.

В този смисъл е и съдебната практиката по определение № 50428/17.10.2022 г. по ч. т. д. 1627/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и определение № 50013/06.02.2023 г. по ч. т. д. 283/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и цитираната в тях относима практика. С определенията не са допуснати до касация актове, с които са потвърдени определения на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по искове за 3 установяване съществуване на правоотношение по договор за управление, аналогични на предявения по делото иск, като наред с общата преценка за наличие на основанията по чл. 280 ГПК, е извършено позоваване на утвърдила се съдебна практика по хипотези, достатъчно сходни с процесната, макар за дружества с организационна форма на ООД, доколкото страните по спора са аналогично обвързани единствено от мандатно правоотношение. Отчетено е съобразно формираната съдебна практика на ВКС, че лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ "право" да бъде управител.

Овластяването му за такъв може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване / извод, основан на чл. 141, ал. 4 ТЗ /. Правата на управителя, който не е съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с "нарушаване" на гарантирано от закона "право", възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни / решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на І т. о.

На Д. Д. е възложено да управлява и представлява Югозападно държавно предприятие, за което министърът и Д. Д. са сключили договор за управление, прекратен от едната страна по него със Заповед № РД-49163/10.04.2023. Правомощието на министъра да упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия и да назначава и освобождава членовете на управителните съвети са регламентирани в чл. 168, т. 1 и 3 от ЗГ. Съществуването на специална процедура за определяне на персоналния състав на тези органи не обуславя характера на правоотношението, което възниква в резултат от сключването на договора за управление. Страните са обвързани единствено от мандатно правоотношение.

Овластяването на ищеца да бъде управител може да бъде оттеглено по всяко време, без обвързване с основания за освобождаване.

Само за пълнота следва да се добави, че ВКС в решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС , Определение № 1479 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1145/2023г. на I т.о. на ВКС, е приел, че предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, би обусловила 4 интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователно прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването / аналогично на правата на довереника по всеки един договор за поръчка, по който доверителят е оттеглил поръчката, без да е налице виновно неизпълнение от страна на довереника - чл. 287 – чл. 288 ЗЗД /.

Ето защо съдът счита производството за недопустимо по предявените искове, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 53/2024 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, поради недопустимост на исковете.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5