Решение № 2004 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20235330205698 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН с изх. № РДГ 10-8206/28.09.2023г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Пловдив /РДГ-Пловдив/, с което В. Р. П., ЕГН ********** е предупредена, че следва стриктно да спазва изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му при дейности, свързани с добив и съхранение на дървесина, и че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание, във връзка с констатирано нарушение на чл.266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. с чл.15, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.

В. П., жалбоподателката оспорва по същество вмененото й нарушение и излага доводи с искане за отмяна на издаденото срещу нея Предупреждение 1 по чл.28 от ЗАНН с изх.№ ****, като незаконосъобразно и неправилно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивемата страна, в писмено становище и в съдебно заседание чрез юрк. З. М., пледира за потвърждаване на обжалваното Предупреждение по чл.

28 от ЗАНН, като законосъобразно и правилно. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с искане за намаляване на неговия размер до законоустановения минимум. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 29.08.2023г. след получена информация от РДГ-Пазарджик, св. М. А.

А., на длъжност „****“ при РДГ-Пловдив, съвместно със служители на ****, извършили проверка за съхранение на дърва за огрев на адрес: ****.

Констатирано било, че в имота живее жалбоподателката В. Р. П., чийто постоянен адрес по лична карта съвпадал с административния адрес на проверявания имот. На място св. А. установил, че в двора на къщата на посочения адрес били съхранявани 6,00 пр.м3 пространствени широколистни дърва за огрев от дървесен вид бук с дължина от 50 см до 60 см, маркирани с контролна горска марка /КГМ/ № **** със зелен цвят, завити с черен найлон.

От намиращата се на мястото на проверката жалбоподателка П. бил поискан документ, доказващ законния произход на намерените дърва за огрев, а именно превозен билет, с който дървесината е била транспортирана до мястото на съхранение. Същата заявила, че тя само живее в имота, а за дървесината имало издаден превозен билет, който в момента на проверката бил у нейния **** И. Д..

Впоследствие било установено, че за транспортирането на намерените дървета до проверения обект били издадени два броя превозни билети – Превозен билет № **** и Превозен билет № ****.

За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол серия РДПЛ, № ****.

За това, че към момента на проверката жалбоподателката П.

2 съхранявала в двора на дома си конкретните дърва за огрев без документ, доказващ законния им произход, като издадения такъв не е придружавал дървесината, св. А. приел, че е извършено нарушение на чл. 266, ал. 1, вр. чл.

213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, за което съставил срещу П. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия **** По реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение срещу акта.

В последствие на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, административнонаказателната преписка по описа на актовия регистър на РДГ-Пловдив водена срещу жалбоподателката В. П. била прекратена и материалите по нея били изпратени на Районна прокуратура Пловдив по компетентност. Административнонаказващия орган приел че установеното при проверката от свидетеля А. съдържа и признаци на престъпление по чл.

235 от НК.

На 12.09.2023г. с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, прокурор при Районна прокуратура Пловдив прекратил образуваната преписка поради явна незначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и изпратил материалите по преписката по компетентност на Директора на РДГ-Пловдив.

На 28.09.2023г. от Директора на РДГ Пловдив било издадено обжалваното Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, с което жалбоподателката В. Р. П., ЕГН ********** е предупредена, че следва стриктно да спазва изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му при дейности, свързани с добив и съхранение на дървесина, и че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание, във връзка с констатирано нарушение на чл.266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. с чл.15, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1, вр. чл. 58, т. 2 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този 3 текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното Предупреждение по чл. 28 от ЗАНН/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Предупреждение на жалбоподателката П. е указано, че при повторно извършване на нарушение по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, вр. чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, ще й бъде наложено административно наказание. Съгласно чл. 58д, т. 2 от ЗАНН предупреждението по чл. 28 подлежи на съдебен контрол.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в Предупреждението дата и място жалбоподателката П. е съхранявала на процесното място 6,00 пр.м.3 дърва за огрев от дървесен вид бук с дължина от 50 см до 60 см, маркирани с контролна горска марка № **** и за тях имало издадени два броя превозни билети, които обаче не били представени от същата в момента на проверката и в този смисъл не са придружавали дървесината, така както изисква разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Превозният билет съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка и се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години.

Безспорно в случая при проверката са открити описаните в Предупреждението като вид и количество дърва за огрев. Не се спори и че за тях не е представен към момента на проверката превозен документ, както и че към същия момент в имота се е намирала жалбоподателката П.. В разглежданата хипотеза законът не поставя ограничения кой може да носи административнонаказателна отговорност при нарушаване на забраната на горепосочената разпоредба от Закона за горите. Наведените в жалбата възражения, че предупреденото лице не е собственик на имота, са необосновани и не са съобразени с предвиденото в нормата на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, съгласно която субект на деянието може да бъде всяко физическо лице, 4 което в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, съхранява дървесина. Нещо повече дървесината би могла да бъде съхранявана и на обществено място, и дори тогава ако се установи кой я съхранява би могло да има извършено нарушение. В случая при проверката, извършена от горските служители и служителите на ****, именно жалбоподателката е била установена на място, на което се е съхранявала въпросната дървесина, за която П. не е представила изискуемия по закон документ. След като е установено, че същата живее в проверения имот, адресно е регистрирана там а не е там инцидентно и е знаела за съхраняваните в двора дърва за огрев, но не е представила превозен документ за тях, то правилно е прието, че е нарушила вменената й разпоредба досежно изпълнителното деяние „съхранява“. В случая изпълнителното деяние се състои в съхраняване на дървесина, непридружена с превозен билет и именно това е установено и описано от проверяващия орган в съставения АУАН и впоследствие в издаденото на жалбоподателката Предупреждение съгласно чл. 28 от ЗАНН. Ирелевантни в случая са обстоятелствата кой бил докарал дървесината и у кого се намирали превозните билети. Като зрял човек жалбоподателката П. е знаела че обитавания от нея имот се съхранява дървесина която не е придружена от превозен билет, знаела е и че превозния билет е у нейния ****, следователно не е на мястото на съхраняване на дървесината с което е изпълнила състава на нарушението по чл. 266, ал. 1, вр. чл. 213, ал. 1 т. 2 от ЗГ.

Правилно с оглед обстоятелствата по така извършеното нарушение на жалбоподателката е издадено Предупреждение съгласно чл. 28 от ЗАНН, с което същата е предупредена, че следва стриктно да спазва изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му при дейности, свързани с добив и съхранение на дървесина, и че при извършване на друго нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Отнесен към фактите по настоящия казус, институтът на маловажен случай е налице, доколкото обстоятелства по извършеното деяния, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, квалифицират случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. От деянието на нарушителя няма данни да са произтекли вредни последици, а установеното количество дърва за огрев без 5 придружаващ ги превозен билет е сравнително малко. Наред с това по делото не бяха представени данни за предходни нарушения от същия вид, установени с влязло в сила наказателно постановление, както и данни разпоредбата на чл.28 от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на жалбоподателката и същата да е предупреждавана, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще й бъде наложено административно наказание. Не са налице законови пречки, институтът да е приложим при нарушения на Закона за горите. Предвид на горното, съдът намира, че правилно и законосъобразно образуваното административнонаказателно производство е приключило с предупреждение, което цели да предупреди нарушителя да се въздържа от извършването на ново административно нарушение от същия вид, дори когато то представлява маловажен случай.

Неоснователно се явява наведеното възражение за нарушаване на принципа на ,,non bis in idem’’. Принципът залегнал в §1, чл.4 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧ забранява налагането на две наказания за едно и също нещо. В случая воденето на две паралелни производство не води до нарушение на Конвенцията, тъй като жалбоподателката не е санкционирана нито за извършено от нея престъпление по чл.235, ал.1 от НК, нито - за нарушение по чл. 266, ал.1, вр. чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.15, ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

С влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.09.2023 г. правният спор относно конкретното деяние не е разрешен окончателно по смисъла на Конвенцията. Напротив, с обсъжданото постановление, районният прокурор е констатирал, че деянието осъществява състав на административно нарушение по Закона за горите, а не престъпление по чл. 235 от НК, поради което е разпоредил същото, ведно с делото да се изпратят на РДГ Пловдив, с оглед преценката за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателката. Такава преценка е извършена от административнонаказващият орган, който с оглед установените по така извършеното нарушение обстоятелства е решил да не наказва жалбоподателката, а да й отправи предупреждение по чл. 28 от ЗАНН. Така изложеното дава основание на съда да формира извод, че проведеното по реда на ЗАНН административнонаказателно производство по отношение на жалбоподателката В. П., след като по отношение на нея е 6 образувана преписка, приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, не е в нарушение на принципа ,,non bis in idem’’.