Решение № 2411 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2411 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100105999 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл.

92, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника С. Б. да заплати на ищеца „Юробанк България” АД, следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № FL1044610/28.01.2020 г., а именно: главница в размер на 30 772,04 лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на исковете – 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 3616,80 лв., дължима за периода от 17.11.2020 г. до 23.11.2021 г.; мораторна лихва в размер на 3243,39 лв., дължима за периода от 17.11.2020 г. до 26.05.2022 г.; месечни такси за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по процесния договор за банков кредит и дължима на основание чл. 5, т. 2 от договор за потребителски кредит, за периода 17.11.2020 г. до 17.11.2022 г., в общ размер на 45,50 лв.; такси за действия по ограничаване на последици при просрочие по процесния договор за банков кредит, дължими на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, във връзка с Раздела XIV, буква В, т. 10 от Тарифата на банката, действала към датата на сключване на процесния договор за банков кредит, дължима за периода 19.11.2020 г. – 28.02.2022 г., в общ размер на 51 лв.; 60 лв. – заплатени разноски на ЧСИ във връзка с връчване на уведомление за обявена предсрочна изискуемост на кредита, дължими за периода от 17.11.2020 г. до 26.05.2022 г. (неточно посочени в петитума на исковата молба като нотариални такси).

В исковата молба е изложено, че с процесния договор за кредит от 28.01.2020 г. банката е предоставила на кредитополучателя С. Б. потребителски кредит в размер на 32 160 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени в договора. Тъй като ответникът не е погасил дължимите по погасителния план вноска №10 с 1 падеж 17.11.2020 г. и вноска №11 с падеж 17.12.2020 г., съгласно изготвения погасителен план, то при спазване на условията на чл. 19 от договора за кредит банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За това обстоятелство кредитополучателят е бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено му на адрес по месторабота чрез ЧСИ М.М., peг. № 786 на КЧСИ. Уведомлението е било залепено и на адреса по договора, а именно: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****.

Твърди, че предсрочната изискуемост на вземането на банката за пълния размер на кредита е настъпила на 23.11.2021 г. - датата на връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора „Юробанк България” АД.

Освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви, кредитополучателят дължал на „Юробанк България”АД платените от банката такси за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в общ размер на 60 лв. за периода от 17.11.2020 г. до 26.05.2022 г..

С молба от 25.07.2022 г. е уточнено, че сумата от 96,50 лв. включва два вида такси.

Първият вид такси са такива за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по процесния договор за банков кредит и са дължими на основание чл. 5, т. 2 от Договор за потребителски кредит, за периода 17.11.2020 г. до 17.11.2022 г., в общ размер на 45,50 лв.

Вторият вид такси включва такси за действия по ограничаване на последици при просрочие по процесния договор за банков кредит, дължими на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, във връзка с Раздела XIV, буква В, т. 10 от Тарифата на банката, действала към датата на сключване на процесния договор за банков кредит, дължима за периода 19.11.2020 г. – 28.02.2022 г., в общ размер на 51 лв.

Предвид изложеното и поради наличието на изискуеми и непогасени задължения, ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяването на настоящите осъдителни искове.

Ответникът С. Б. не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му срок по чл. 131 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Според съдържането на представения към исковата молба договор за кредит, на 28.01.2020 г. между „Юробанк България” АД, в качеството му на кредитор, и С. Б., в качеството му на кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL1044610/28.01.2020 г. По силата на чл. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 32 160 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателят се задължава да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита, в размер на 5,20 %, а от тринадесетия месец до крайния срок на издължава се прилага променлив годишен лихвен процент, в размер на 5,20%, които 2 представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка, посочени в чл. 3, ал. 2 от договора и в приложената като доказателство по делото методология за определяне на референтен лихвен процент (Приложение №1). Съгласно подписания между страните погасителен план кредитът следва да се върне на 60 анюитетни вноски, до 17.01.2025 г.

Според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, на 28.01.2020 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN: ****, с титуляр С. Б., е постъпила сума в размер на 32 160 лв. с основание „Усвояване на кредит 4887369“, която се явява лична банкова сметка на ответника. По кредита са били извършени плащания в общ размер на 2428,51 лв. в периода 28.01.2020 г. до 17.10.2020 г. (табл. №6, към задача №7 от ССЕ).

По процесния кредит са отразени неплатени задължения, както следва: за главница в общ размер на 30 772,04 лв., които включват: неплатен остатък за редовна главница, обявена за предсрочно изискуема на 23.11.2021 г., в размер на 24 824,96 лв., и неплатена просрочена главница в размер на 5947,08 лв. по месечни вноски с настъпил падеж в периода от 17.11.2020 г. до 17.11.2021 г.; възнаградителна лихва в общ размер на 3616,80 лв. за периода 17.11.2020 г. до 23.11.2021 г.; наказателна лихва по счетоводни данни в размер на 3243,39 лв., като изчислената от експертизата неплатена наказателна лихва по процесния кредит съгласно чл. 9 на договора за кредит, е в размер на 1505,44 лв., дължима за периода 17.02.2021 г. - 21.04.2022 г.; неплатени задължения за такси в общ размер на 96,50 лв. по счетоводни данни на банката, от които такси в общ размер на 81,50 лв., отнасящи се за периода 17.11.2020 г. до 17.11.2021 г., съгласно изчислението по колона 7 на таблица 5 ССЕ, както и сумата от 15 лв., която е била допълнително начислена като такса с основание „Такса за огр. на нег. посл. ПК над 181 дни“.

Според констатациите на вещото лице банката е водила редовно счетоводните записвания в счетоводните си книги във връзка с процесния договор за кредит.

Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

По делото е приложено уведомление за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит от банката, адресирано до ответника, в което е отбелязано, че е връчено от ЧСИ М.М. на С. Б. чрез нейния работодател на 23.11.2021 г. В уведомлението е посочено, че поради неплащането на вноски с падеж от 17.11.2020 г. и 17.12.2020 г. и на основание чл.

8 и 9, вр. чл. 14 от Договор за потребителски кредит № FL1044610/28.01.2020 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем.

Видно от таблица №6 към задача №7 от ССЕ кредитополучателят е внасял суми до 17.10.2020 г., от което следва извод, че са били налице просрочени вноски към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради което чрез връченото уведомление кредиторът надлежно е упражнил правото си да обяви вземането за изцяло изискуемо.

Предвид гореизложеното ответникът дължи цялата незаплатена главица по кредита в размер на 30 772,04 лв. и възнаградителната лихва от 3616,80 лв. според ССЕ, която съдът изцяло кредитира.

3

Според отговора на задача 4 от ССЕ счетоводните записвания на банката сочат, че неплатени задължения за наказателна лихва са в общ размер на 3243.39 лв., от които 729,01 лв., отнасящи се за периода 17.11.2020 г. до 23.11.2021 г., като на 21.04.2022 г. е начислена допълнително наказателна лихва в размер на 2514,38 лв., отнасяща се за периода от 23.11.2021 г. до 21.04.2022 г. Същевременно вещото лице по свои изчисления е посочило, че за периода от 17.02.2021 г. до 21.04.2022 г. наказателната лихва се равнява на сумата от 1505,44 лв., като за този период съдът намира за дължима именно тази сума и кредитира неоспореното от самия ищец заключение. Видно от тал. 3 към зад. 4 от ССЕ преди 17.02.2021 г. ищецът е начислил наказателна лихва от общо 26,93 лв., представляваща сбор от мораторна лихва, начислена на 17.12.2020 г. в размер на 8,97 лв. и на 18.01.2021 г. - 17,96 лв. Тъй като ССЕ не е изчислило наказателната лихва за част от претендирания с исковата молба период от 22.04.2022 г. до 26.05.2022 г., съдът я изчисли служебно в размер на 299,17 лв., доколкото не са необходими специални знания, чрез използване на лихвен калкулатор за изчисляване размера на законната лихва, публикуван на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, като се има предвид че олихвяемата главница за този период е целият размер на предсрочно изискуемата главница от 30 772,04 лв., а приложимата наказателна лихва е в размер на законната лихва според уговореното в чл. 9 от договора за кредит.

Предвид горните мотиви, то общият установен размер на мораторната лихва за периода от 17.11.2020 г. до 26.05.2022 г. е в размер на 1831,54 лв. (сбор от сумите 1505,44 + 26,93 + 299,17), като за разликата над този размер до претендираните 3243,39 лв. този иск подлежи на отхвърляне.

Относно претендираните месечни такси за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по процесния договор за банков кредит и дължима на основание чл. 5, т. 2 от договор за потребителски кредит, за периода 17.11.2020 г. до 17.11.2022 г., в общ размер на 45,50 лв., съдът намира, че същите следва да се присъдят, доколкото в таблица №5 от ССЕ се установява техният размер. Следва да се отбележи, че клаузата е действителна и в съответствие с разпоредбата на чл. 10а., ал. 1 ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Предвид служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи (чл. 7, ал.

3 ГПК), то в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК е претенцията на ищеца за такси за действия по ограничаване на последици при просрочие по процесния договор за банков кредит, дължими на основание чл. 2, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, във връзка с Раздела XIV, буква В, т. 10 от Тарифата на банката, дължима за периода 19.11.2020 г. – 28.02.2022 г., в общ размер на 51 лв. Визираната норма забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито в случая се явяват таксите за действия по ограничаване на просрочията, тъй като те по естеството си са такси във връзка с управлението на кредита.

Предвид приложеното платежно нареждане от 25.02.2022 г., с което банката е превела на ЧСИ М.М. сумата от 60 лв. за връчване на уведомление до С. Б. за обявяването 4 на кредита за предсрочно изискуем, то съдът намира, че тази сума следва да се присъди на „Юробанк България” АД.

С оглед горните съображения на ищеца следва да се присъдят суми за заявените с исковата молба периоди, както следва: главница по кредита в размер на 30 772,04 лв.; възнаградителната лихва от 3616,80 лв.; месечни такси за обслужване на разплащателната сметка от 45,50 лв.; мораторна (наказателна лихва) в размер на 1831,54 лв.; 60 лв. заплатени на ЧСИ такси за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, като се отхвърли частично претенцията за мораторна лихва, за разликата над 1831,54 лв. до претендираните 3243,39 лв. и изцяло се отхвърли иска за такси, начислени за действия по ограничаване на последици при просрочие от 51 лв.