Решение № 77 от 09.06.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Нови пазар, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.ка Д. Маркова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Административно наказателно дело № 20223620200321 по описа за 2022 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН от страна на Д. В. Г. от гр. М., обл. Р., чрез процесуалния представител адв. Кр. А. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление № BG 08032022/ 2000/Р8-70 от 05.09.2022 г. на Директора на Национално тол управление към „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба от 1800 лв. за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗдВП.

Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на административното производство не било установено по безспорен начин твърдяното извършено нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Актът за установяване на административното нарушение бил съставен при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. От съдържанието му било видно, че датата на установяване на нарушението се разминавала с тази на извършването му, което представлявало порок водещ до невъзможност да се установи самоличността на извършителя. Нарушението било установено с техническо средство, което не предоставяло данни за лицето, управлявало пътното превозно средство и актосъставителят към момента на съставяне на акта не разполагал с информация за това, дали именно жалбоподателят е управлявал автомобила на датата на нарушението, още повече, че автомобилът бил собственост на търговско дружество, а не на жалбоподателя. Също така било допуснато нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, защото АУАН бил съставен само в присъствието на един свидетел, а не съобразно законовото изискване. Жалбоподателят възразява и срещу компетентността на актосъставителя и наказващия орган, твърдейки, че те се числят към различни ведомства и министерства, предназначени да осъществяват изпълнителна дейност относно различни обществени отношения и счита, че е незаконосъобразно въз основа на акт, 1 издаден от Агенция „Митници“ да бъде съставено постановление от орган на Агенция „Пътна инфраструктура“. На следващо място жалбоподателят изтъква, че към настоящия случай не е приложено относимото производство, защото съгласно изискването на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП (каквото било настоящото), следвало да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Наред с това жалбоподателят твърди, че наказателното постановление не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН – неясно, неточно и неправилно било посочено мястото на нарушението; неясно било описано самото извършено нарушение, като не били посочени характеристиките на пътното превозно средство, нито тези на пътния участък. Също така не било конкретизирано и дали за превозното средство не е била закупена маршрутна карта, или не е било налице бордово устройство, което да подава данни за движението на камиона. В тази връзка жалбоподателят твърди, че собственикът на превозното средство заплаща дължимите тол такси чрез бордови устройства, като има сключен договор с „Интелигентни трафик системи“ АД, съгласно който договор въпросното дружество предоставя услуги по електронно събиране на тол такси, предоставя за ползване бордови устройства, както и заплаща на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумите, генерирани вследствие използване на услугите за електронно таксуване на база изминатото разС.ие. Предвид този сключен договор жалбоподателят счита, че задължението за заплащане на таксите за изминато разС.ие и за подаване на коректни данни към администрацията, стопанисваща пътя, е на „Интелигентни трафик системи“ АД. В настоящия случай контролните органи въобще не установили дали превозното средство е оборудвано с бордово устройство, дали то е изправно, нито било установено умишлено действие върху бордовото устройство, водещо до неизправността му, нито била установена техническата изправност на устройството за заснемане. Не била установена и самоличността на извършителя. Също така санкционната норма която била посочена в наказателното постановление била тази на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но всъщност наказващият орган изобщо не твърдял наличие на такова нарушение в постановлението, а ангажирал отговорността на жалбоподателя за това, че управлявал камиона, без да е заплатена тол такса за движението. Всъщност задължението за заплащане на тол такса била на собственика или ползвателя на превозното средство, какъвто жалбоподателят не бил, и в случая следвало да намери приложение разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Така било налице несъответствие между описанието на нарушението в наказателното постановление и приложеното за него, както материалноправна разпоредба, така и санкционна норма, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до препятстване правото на защита на жалбоподателя. В постановлението също така липсвало посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го подкрепят. Съществен порок на наказателното постановление бил и липсата на коментар относно вината на жалбоподателя, както и отегчаващите и смекчаващи вината му обстоятелства, взети предвид при определяне на наказанието, както и не се съдържали аргументи за това дали нарушението е маловажно и дали е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не били спазени и европейски източници на правото. По тези съображения, 2 развити подробно в жалбата, жалбоподателят, чрез процесуалния си придставител, моли наказателното постановление да бъде отменено, а ако счете, че е налице осъществено нарушение от страна на жалбоподателя, то да приеме, че деянието е маловажно. Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. П., счита, че жалбата е неоснователна. Заявява, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни лица и съдържат всички задължителни реквизити, указани в ЗАНН. Твърди, че същите не страдат от пороци, които да водят до тяхната незаконосъобразност и са направени правилини правни изводи въз основа на правилно възприета фактическа обстановка. В хода на административното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Счита, че безспорно е установено лицето, което управлявало автомобила, а и от жалбоподателя постъпили възражения, в които той заявил, че камионът разполагал с бордово устройство, което светело в зелено и на екрана му не се отразявала индикация за нередовност. Това потвърждавало факта, че именно жалбоподателят управлявал превозното средство. Също така от доказателствата по делото било установено, че в периода от 5,49 ч. до 09,14 ч. на 24.02.2022 г. бордовото устройство в автомобила на жалбоподателя не подавало данни за целите на тол декларирането към АПИ.

Предвид тези съображения и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно, представителят на въззиваемата страна моли то да бъде потвърдено, като в полза на административнонаказващия орган бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №BG08032022/2000/Р8-70 от 08.03.2022 г., съставен против жалбоподателя, актосъставителят А. И. А., на длъжност главен специалист контольор към ППТР, ТД „Митница Варна“, е констатирал, че на същата дата, в 12:04:36 часа, в направление излизане от територията на Република ***, на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам, пристигнало пътно превозно средство – влекач „***“ с рег. №***, с обща техническа допустима маса – над 3,5 тона /над 12 тона/, за което се установило, че попада сред превозните средства, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като на 24.02.2022 г. в 08:53:02 часа на Каспичан, път А2, отсечка 361+581 било засечено с контролно устройство с идентификатор №20411 (АПИ).

За констатираното нарушение бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с №***. В акта за установяване на административно нарушение са възпроизведени текстовете на разпоредбите на чл.10б, ал.1-3 от ЗП; на чл.10, ал.1, т.2, във вр. с чл.10б, ал.4 от ЗП относно изискванията и начина на формиране на таксите.

Актосъставителят е отбелязал, че с описаното деяние е извършено административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Въз основа на този акт 3 административнонаказващият орган е издал наказателно постановление против жалбоподателя № BG08032022/2000/Р8-70 от 05.09.2022 г., с което за посоченото нарушение, на основание чл.179, ал.3а от ЗдВП е наложена глоба в размер на 1800 лв.

Наказващият орган е посочил в постановлението, че описаните факти и обстоятелства в акта се подкрепят изцяло от материалите по административната преписка и конкретно от справка в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.

Относно заявените от жалбоподателя възражения, досежно допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, съдът счита следното: Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи, видно от приложените по делото Заповед №ЗВМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директора на Агенция „Митници“, както и Заповеди №РД-11-167/08.02.2021 г., №ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и РД-11760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура. Във въпросните заповеди ясно са посочени правомощията на органите, които следва да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.179, ал.3 и 3а от ЗДвП за съответните региони в страната, както и тези на Директора на Национално тол управление към „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София. Актът и постановлението в настоящия случай са съставени именно от лицата, които са оправомощени за това, поради което съдът счита, че възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Също така са неоснователни и възраженията относно допуснато процесуално нарушение по чл.40, ал.1 от ЗАНН. В случая е видно, че актът е бил съставен при липса на свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението и в този случай законът изисква той да се състави в присъствието на други двама свидетели. В случая актът е съставен в присъствието на един свидетел и доколкото съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изисква актът да се подпише от съставителя и поне от един свидетел, то съдът счита, че в настоящия случай не може да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, което нарушава по някакъв начин правото на защита на жалбоподателя. Също така съдът счита, че не може да се отчете като процесуално нарушение и обстоятелството, че е налице разминаване в датата на констатиране на нарушението и посочената дата на осъществяването му. Няма пречка едно извършено в предходен момент нарушение да бъде установено в по-късен такъв и това обстоятелство не представлява порок, препятстващ установяването на авторството на деянието, тъй като самото авторство следва да бъде доказано с допустимите от закона доказателства. Не се откриват и допуснати процесуални нарушения, свързани с изискуемите от закона към АУАН и НП реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както актът, така и постановлението съдържат описание на нарушение, обстоятелствата на извършването, в НП са посочени и подкрепящите го доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: доклад от ел. система за събиране на пътни такси с №*** за периода от 01.02.2022 г. до 01.08.2022 г.; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № 4