Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 247 от 30.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 137/2026
Вид
Определение № 247
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 ал.2 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 · Закон за правната помощ
  • чл.23 ал.3 · Закон за правната помощ
  • чл.23 ал.3 т.2 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

И. КОЛЕВА като разгледа докладваното от И. КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500137 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на И. Х. И., ЕГН **********, с адрес град Севлиево, *********, срещу Определение № 91/04.02.2026г., постановено по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване на основание чл.83 ал.2 ГПК от заплащане на разноски по делото и частна жалба срещу Определение № 112/11.02.2026г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател намира обжалваните определения за неправилни. Поддържа твърдението си, че не разполага със средства за заплащане на възложените й за изготвяне на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза разноски. Не познава лично упълномощения процесуален представител – адвокат Е. Ч., който бил ангажиран в процеса от другия ответник А. И. и получавал само от последния указания за начина на осъществяване на защитата по исковете, поради което узнала за допуснатите от съда експертизи едва след назначаването им. Излага, че адвокат Е. Ф. е била упълномощена от нея единствено, за да я информира за хода на делото, но не и за да осъществява процесуално представителство. В частна жалба с вх. № 1779/27.02.2026г. е налице изявление на жалбоподателката за оттегляне изцяло на дадените от нея пълномощия на адвокат Ф.. Прави искане за отмяна на обжалваните определения и вместо тях постановяване на други, с които да бъде освободена от задължение за заплащане на разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза в производството по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в размер на 435 лв. и й бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

1

Великотърновския апелативен съд, след като съобрази доводите в частните жалби и материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е образувано по искова молба на КОНПИ срещу А. Е. И., И. Х. И., „ЛИОРА ГРУП“ ЕООД и „ЛИОРА КЕПИТЪЛ ИНВЕСТ“ ЕООД с правно основание чл.153 ЗОНПИ с искане за отнемане на незаконно придобито имущество от посочените лица. С протоколно определение от 22.10.2025г. съдът задължил ответницата И. да внесе сума в размер на 435 лв. за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. В определения срок постъпила молба от същата с искане за освобождаване от задължението за заплащане на посочената сума, представляваща разноски по делото, с твърдения, че не е била информирана предварително от процесуалния си представител за последиците от назначаване на експертизата и липсата на финансова възможност да я заплати. Приложено е уведомление за оттегляне на дадените на адвокат Ч. пълномощия. С обжалваното определение Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил направеното искане, приемайки, че изложените в молбата доводи не са относими към преценката на съда дали да освободи страната от задължението й за заплащане на такси и разноски в производството, както и че липсват каквито и да било доказателства за доходите на ответницата.

С молба с вх. № 1217/11.02.2026г. И. поискала допускането на правна помощ по делото поради липса на финансови средства да упълномощи процесуален представител. Към молбата са приложени декларация за липса на доходи и служебна бележка, издадена от настоящия й работодател. С обжалваното определение съдът оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ с мотива, че молителката вече е упълномощила свой адвокат по делото – адвокат Е. Ф., с оглед представеното от последната пълномощно.

Частните жалби срещу постановените съдебни актове са подадени в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и срещу актове, подлежащи на обжалване, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на страната от внасяне на такси и разноски по производството въз основа на имущественото й състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такса и разноски по делото. Тази преценка съдът извършва и при отправено искане по чл.95 ГПК вр. чл.23 ЗПрП. Тя е винаги конкретна и се извършва въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. От изложеното следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство и за да му бъде предоставена правна помощ по реда на ЗПрП, същото следва по категоричен начин да установи твърдяната от него невъзможност да поеме тези разходи. Преценката се извършва към момента на подаване на молбата с искане за освобождаване от такси и разноски и допускане на правна помощ въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите 2 относими обстоятелства, съдът следва да прецени дали страната разполага с достатъчно средства.

При наличие на искане за освобождаване от такси и разноски, респ. допускане на правна помощ, и констатация, че няма представени доказателства за установяване на всички обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК/чл.23 ал.3 от ЗПрП , в това число и декларация, съдът следва да укаже на страната да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства.

В случая, съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон /чл.7, чл.10 и чл.101 ГПК/ задължение да съдейства на страната, отправила искането, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от представяне на доказателства относно обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, включително и от представяне на декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК за удостоверяване на имущественото й състояние към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производство. Същото е сторил и досежно направеното от страната искане за допускане на правна помощ, като не й е дал указания да представи доказателства за всички обстоятелства по чл.23 ал.3 от ЗПрП и декларация по чл.23 ал.3 т.2 от ЗПрП за удостоверяване на имущественото й състояние, доколкото представените декларация и служебна бележка не съдържат данни за всички относими към преценката на съда факти. По делото вече е налице и изявление на ответницата за оттегляне на предоставените на адвокат Е. Ф. пълномощия по делото.

Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от такси и разноски и допускането на правна помощ, без да бъдат дадени на страната указания и възможност да представи доказателства за обстоятелствата по чл.83 ал.2 ГПК, респ. чл.23 ал.3 ЗПрП и декларация по чл.83 ал.2 т.2 ГПК, респ. по чл.23 ал.3 т.2 от ЗПрП с данни към релевантния момент, е довело до неправилност на обжалваните определения, което налага тяхната отмяна.

Делото следва да бъде върнато на Окръжен съд-Ловеч за провеждане на надлежно производство по чл.83 ал.2 ГПК и по чл.95 ГПК, като на ответницата бъдат дадени указания да представи доказателства за обстоятелствата по посочените разпоредби и декларация за имуществено състояние. Въз основа на представените доказателства съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази и данните от декларацията и едва тогава да се произнесе по основателността на направените искания по чл.83 ал.2 ГПК и чл.95 ГПК.

Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 91/04.02.2026г., постановено по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането на И. Х. И., ЕГН 3

**********, с адрес град Севлиево, *********, за освобождаване от задължението за заплащане на разноски за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза в производството по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОТМЕНЯ Определение № 112/11.02.2026г., постановено по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение искането на И. Х. И., ЕГН **********, с адрес град Севлиево, *********, за допускане на правна помощ в производството по гр.д. № 226/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4