Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3761 от 19.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17454/2023
Вид
Решение № 3761
Подписан
19.08.2024
В сила
27.09.2024
Състав
МАРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНОЛОВА КЪНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1 т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 и сл. · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • параграф 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3761 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20231110217454 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от В. Г. С., ЕГН ********** чрез адв. А. Р. срещу електронен фиш серия К № 6421759, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева за нарушение на чл. 21 ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в електронния фиш липсва ясно описание на извършеното нарушение, не е посочено за какво нарушение е издаден предходния електронен фиш, на коя дата е влязъл в сила.

Застъпва се тезата, че мястото на нарушението е описано неясно, отделно от това не е посочено мястото, на което е било позиционирано АТСС и в коя посока на движение е извършван контролът. Според жалбоподателя е налице разминаване между фактическо и правно обвинение, тъй като от една страна се твърди, че ограничението на скоростта е било 50 км. /час/, което се явява общоважимото по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, а от друга – че същото е било въведено с пътен знак. Отделно от това се поддържа, че липсва яснота в коя част от улицата е поставен пътния знак и по какви причини. От съда се иска отмяна на обжалвания електронен фиш.

1

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, не се явява и адв. Р.. В постъпили по делото писмени бележки се изразява съгласие за разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя и се изразява становище по съществото на делото, като се акцентира върху изтеклия срок по чл. 34 от ЗАНН за издаване на електронен фиш. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С електронен фиш серия К 5129861, влязъл в законна сила на 21.01.2022 г. на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН ********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 15.03.2022 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 1196 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 08-СГИСИС/15.03.2022 г.

На 06.10.2022 г. в 10:39 часа в гр. София по ул. „*********“ с посока на движение от кв. *** към бул. „***“ се движело моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *********, собственост на жалбоподателя В. Г. С.. До номер 14 на ул. „*********“ горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1196 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 94 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик – В. Г. С., ЕГН **********.

Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К 2

№ 6421759, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението - В. Г. С. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа грешка при измерването е 91 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 41 км/ч.

На 22.11.2023 електронният фиш бил връчен на жалбоподателя. Същият не подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставил заснетия автомобил, а на 04.12.203 г. по пощата чрез упълномощен процесуален представител депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на 06.10.2022 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка за нарушител/водач за жалбоподателя, Копие на електронен фиш серия К № 5129861, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш серия К № 5129861, сертификат за успешно завършен курс на обучение, писмо от СО и проект на организация на движението на територията на СО на ул. „*********“ от кв. „***“ към бул. „***“, разпечатки от интернет базирана карта на гр. София, достъпна на адрес *****, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип средство за измерване и протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD 1196/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от паметта на устройството /приложена на л. 11 от делото/ установява, че на процесната дата, час и място лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********* се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е 3 посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на платното за движение, както и снимка на поставения знак, с който е въведено ограничение на скоростта /л. 19 и 20 от делото/.

Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50 км./час, съобразно монтиран пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта – снимка на знака е приложена по делото.

По делото е приобщено копие на електронен фиш серия К 5129861, от който се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид нарушение, като процесното/. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 06.01.2022 г., видно от отразеното върху него /същата дата на връчване е отразена и в справката за нарушител/водач/, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е видно, че същият е влязъл в сила на 21.01.2022 г. и наложената с него глоба е била заплатена. Обстоятелството, че в процесния случай ограничението е въведено с пътен знак, а при предходното нарушение ограничението се съдържа в законова разпоредба не води до извод, че двете нарушения не са от един и същи вид, доколкото и в двата случая се касае до превишение на максимално разрешена скорост на движение, като начина на въвеждане на ограничението е ирелевантен.

Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя В. Г. С., ЕГН **********.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е налице отбелязване, от което е видно, че процесният електронен фиш е връчен на 22.11.2023 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява процесуално допустима.

4

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл.

189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. При изследване на електронния фиш от формална страна съдът намери, че същият отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец.