Решение № 14232 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14232 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110140301 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от Н. В. В. ,ЕГН : **********,с която са предявени искове против СО ,район КС ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 от КТ - за признаване на уволнението му за незаконно и неговата отмяна ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност .

В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск ,с правно основание чл.224,ал.1 от КТ за заплащане на сумата в размер на 10 366,44лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020год. -32 р.дни;2021год. – 32р.дни;2022год. – 32р.дн. и за периода от 01.01.2023год. до 14.05.2023год. вкл. – 11,48387 р.дни.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника Район „КС“ на СО по силата на срочен договор рег.№ РД-15/30.12.2019год., сключен на основания чл. 68, ал. 1, т. 5 КТ вр. чл. 39,ал.1 и чл.44,ал.1,т.3 ЗМСМА, по силата на което е изпълнявал длъжността „заместник-кмет“ ,до изтичане на мандата на кмета на район „КС“ – СО РГС

Сочи ,че с Решение № 1250-МИ/01.03.2023год. на ОИК-СО били прекратени предсрочно пълномощията на Росина Станиславова като районен кмет.

С Решение №293 по т.34 от дневния ред на заседание №75/27.03.2023год. на Столичен общински съвет ,с допуснато предварително изпълнение на акта по реда на чл.60,ал.1 от АПК ,на основание чл.42,ал.7 от ЗМСМА,за кмет на район „КС“ – СО бил избран неправомерно арх.РАРобщински съветник.

Незаконното си уволнение ищеца аргументира с доводи,че взетото решение на СОС е в противоречие с обществения интерес,правни норми,невъзможен предмет ,неспазване на установената форма,съществени нарушения на административнопроизводствените правила,противоречие с материално правни норми,несъответствие с целта на закона и злоупотреба с право,по-точно отстраняването му като конкурент за длъжността „кмет“.Счита ,че заповедта за освобождаването му е издадена 1 от некомпетентно лице,същата се явява и немотивирана,не е налице и предизвестие за прекратяването ,предвид ,че в трудовия му договор е предвиден срок на предизвестие от един месец.Също така сочи ,че към момента на връчване на заповедта за прекратяване – 15.05.2023год. ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност, предвид БЛ с рег. № 2202133508/11.05.2023год.,за времето до 23.05.2023год.

Ищецът сочи ,че за периода 2020-14.05.2023год.,вкл. не бил използвал полагащия му се платен годишен отпуск ,който възлизал :за

2020год. -32 р.дни;2021год. –

32р.дни;2022год. – 32р.дн. и за периода от 01.01.2023год. до 14.05.2023год. вкл. – 11,48387 р.дни.

Сочи ,че последното му брутно трудово възнаграждение ,това за м.април 2023год. е в размер на 2008,63лв.

Препис от исковата молба и уточняващите молби са връчени на ответника ,който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор.

Оспорва предявените искове ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 от КТ като неоснователни ,като сочи ,че заповед № ............год. е подписана от Кмета на район „КС“ ,СО ,същата е законосъобразна и на валидни правни основания.

Сочи и че с Решение №5024/24.07.2023год. на Административен съд Софияград,Второ отделение,77 състав е потвърдено обжалваното решение на заседание на СОС ,проведено на 27.04.2023год.,Протокол № 75,точка 34 от дневния ред,поради което оспорва твърденията на ищеца ,че избора на кмет на район „КС“ –СО е в противоречие с обществения интерес,правни норми,материално правни разпоредби,административно производствени правила.

Оспорва и предявения иск по чл.224,ал.1 от КТ като сочи ,че на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 30 работни дни за 2021год.,30 работни дни за 2022год. и за 2023год.,пропорционално до

15.05.2023год.Направено е и възражение за погасяване по давност ,предвид разпоредбата на чл.176а,ал.1 от КТ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, а това се установява и от приетите и неоспорени писмени доказателства, че Н. В. В. е заемал длъжността „Заместник кмет“ на СО – район „КС“ по силата на ТД № РД-15/56/30.12.2019год. ,сключен на основание чл.68,ал.1,т.5 от КТ вр. чл.39,ал.1 и чл.44,ал.1,т.3 от ЗМСМА ,за срок до изтичане на мандата на кмета на район „КС“ СО,за пълен работен ден от 8 часа,с уговорен размер на платен годишен отпуск от 25 дни ,основен и 7 дни ,допълнителен платен годишен отпуск.Уговорен е и срок на предизвестието при прекратяване на трудовия договор от един месец и за двете страни.

С Решение № 293 от 27.04.2023год. на Столичен общински съвет ,на основание чл.42 ,ал.7 от ЗМСМА за смет на столичен район КС е избран общински съветник Румен Атанасов Русев ,като по т.4 от решението е допуснато и предварителното му изпълнение,считано от деня на неговото приемане.

Видно от Решение № 5024/24.07.2023год. по адм.дело № 4151/2023год. по описа на Адм. Съд –София ,са отхвърлени като неоснователни жалби на две физически лица ,заместник кметове , срещу решение № 293 на СОС от 27.04.2023год.,в частта ,в която е избран кмет на район КС ,СО.Също така са представени и определения на АССГ и ВАС ,с които са оставени без разглеждане други жалби срещу същото решение.

Установява се също, че със Заповед № ............год. на Кмет на район КС ,СО ,на основание чл.46,ал.1,т.4 вр. чл.39,ал.5 от ЗМСМА е прекратено трудовото правоотношение 2 на Н. В. В., на длъжност заместник кмет на район КС ,считано от датата на връчване на заповедта,без да се дължи предизвестие.

На основание чл.224,ал.1 от КТ е определено за изплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск : 30 работни дни за 2021год.;30 работни дни за 2022год. и за 2023год.,пропорционално до датата на връчване на заповедта.

Последната е връчена срещу подпис на ищеца на 15.05.2023год. и съгласно чл.

335, ал. 2, т. 3 КТ от тази дата настъпва прекратяването на трудовото правоотношение.

Съгласно представения от ищеца БЛ за временна нетрудоспособност от 11.05.2023год., за времето от 11.05.2023год. до 23.05.2023год. на същия е бил предписан домашен режим на лечение за 13 календарни дни ,съответно отпуск за същия период.

Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда приема изцяло като неоспорено ,пълно и обосновано ,за периода 02.01.2020год. до 14.05.2023год. ищецът не е ползвал платен годишен отпуск,предвид ,че в трудовото му досие няма молби, нито заповеди за това.Общият размер на неизползваните дни платен годишен отпуск за този период е 108 дни,като размерът на обезщетението по чл.224 от КТ възлиза на 10 585,73лв.

Във връзка с въведеното от ищеца с исковата молба възражение за злоупотреба от страна на работодателя с право ,по смисъла на чл.8,ал.1 от КТ са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св.Веселин В. Кирев

,заемал длъжността заместник кмет на района в периода 2019год. до м.10.2023год.,сочи че в периода бил в дълъг отпуск по болест ,но му било известно ,че в средата на м.05.2023год. ищецът бил освободен от работа.Твърди ,че казусът около месец продължил след отстраняването на кмета Станиславова ,като ищеца изпълнявал длъжността кмет докато на 27.04.2023год. общинският съвет не избрал РР.Сочи ,че на общинския съвет лицето гласувало само за себе си ,поради което на следващия ден подали сигнали до КПКОМПИ за конфликт на интереси.Твърди и че след като РР се явил в СО ,заедно с ищеца го уведомили за подадените сигнали.В показанията си сочи също ,че е възприемал и закани за уволнение ,както и че лицето след това е извършвало продажба на имоти.

Също така свидетеля сочи ,че през 2020 г. били ограничени отпуските, заради Ковид 19 ,работело се на смени през цялото време,като бил виждал заповед за отлагането на ползването им ,до приключване на епидемичната обстановка.Сочи и че през 2021год. имало заповед за ползване на такива ,преди да бъде изгубено правото като той също имал отложен отпуск ,който ползвал през 2022год.

В показанията си св.РГСсочи ,че е била избрана за кмет на район КС ,СО с мандат 2019год. – 2023год. ,като същия поради предсрочното му прекратяване приключил на 01.03.2023год.Твърди че и било известно по отношение на освобождаването на ищеца от работа ,че била налице незаконно проведена процедура за избор на кмет след нейното освобождаване ,както и че има подадени сигнали до КПКОМПИ за конфликт на интереси на Русев.Било и известно от споделени разговори с Кирев и В. ,че след те го уведомили за сигнала ,това обострило отношения им,като споделили и за негативното му отношение.Също така ищецът отговарял за строителството и недвижимите имоти в района ,където били най-големите интереси.

Свидетелката сочи ,че през 2020-2021год. поради извънредната ситуация били натоварени ,поради което на служителите било забранено да ползват отпуск,за което имало заповед.Твърди ,че такъв се разрешавал само при извънредни ситуации.През 2021год. била изготвена докладна записка от ЧР за това ,че доста хора не могли да си ползват отпуски ,поради което свидетелката разрешила с резолюция ползването им след м.04.2022год.

От правна страна съдът съобрази следното :

Предявени са консититутивни искове , с правно основание чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 от 3

КТ - за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна ; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност .

Въведените с исковата молба възражения за незаконосъобразност на процесното уволнение са неоснователни поради следните причини.

Съобразно уеднаквената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС относно характера и съдържанието на нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА и по конкретно представлява ли тя специално основание за уволнение без предизвестие или е свързана с тези по КТ, следва да се приеме , че правоотношението между заместник кмета и общината възниква на основание чл. 39, ал. 1 ЗМСМА с едностранен акт на кмета, но то не е служебно, а трудово правоотношение.

В настоящия случай със заместник кмета Н. В. е бил сключен трудов договор на основание чл. 39, ал. 1 ЗМСМА. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА съдържа специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение на назначен от кмета на община заместник кмет. Поради наличието на специална уредба на прекратяване на трудовото правоотношение на заместник кмета, приложима е тя, а не основанията по Кодекса на труда.

Нормата на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА предвижда, че освобождаването се извършва без предизвестие, със заповед на кмета, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържанието й. Както назначаването на заместник кмета се извършва по политически съображения, така и освобождаването му е акт на политическа целесъобразност, поради което мотивите на издателя й не подлежат на съдебен контрол. Заместник кметът не би могъл да основе защитата си на тези мотиви, поради което и въвеждането им в заповедта не е необходимо /така определение № 713 от 6.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 46/2013 г., III г.о., ГК/.

При оспорване освобождаването на това основание съдът следва да провери единствено дали освободения е назначен на длъжността заместник кмет, за която е приложимо основанието по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА, и дали е освободен от оправомощения за това орган - кмета на общината.

Задължителната съдебна практика е константна в разбирането си, че съдебния контрол за законност на уволнението на заместник кмета е допустим, но се разпростира само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината/; както и дали освободеното лице заема длъжността „Заместник кмет“, за която е приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА. Иначе самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-кмета е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая двете предпоставки са налице - атакуваната заповед е издадена от компетентния орган – кмет и има за адресат ищеца, заемащ длъжността „Заместник кмет“, с което предпоставките на специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА за законосъобразно прекратяване на правоотношението между страните, са изпълнени.