Определение № 2293 от 18.09.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. Бургас, 18.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501509 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 2 48 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокатския представител на С. Р. А. от гр. *** против определение № 2814/15.05.2025 г. по ч.гр. дело № 64/2025 г. по описа на PC – Бургас , с което съдът е оставил без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото определене № 1734/20.03.2025 г. в частта относно разноските ,като бъде уважено искането му за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение .

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно и че приложима в случая е разпоредбата на чл.11 от НМРАВ .Моли се зя отмяна на определението и уважаване на искането за изменение на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските .

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

В писмения си отговор на частната жалба представителят на заявителя счита частната жалба за недопустима ,а постановеното определение за правилно и моли за потвърждаване .

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

1

Пред БРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу С. А. за заплащане на следните суми: 2000 лв. – главница, 203,96 лв. – договорна лихва, 227,49 лв. – мораторна лихва, както и 98,63 – разноски по делото. Със заповед № 178/22.01.2025 г. по ч.гр.д. № 64/2025 г. на БРС, съдът е разпоредил длъжникът да заплати посочените суми. Връчил е заповед на страната, която е подала възражение по чл. 414 от ГПК, като е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Претендирани са разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС. С разпореждане № 1476/04.02.2025 г. БРС е указал на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си. Такъв не е предявен и с определение № 1734/20.03.2025 г., съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е оставил без уважение искането на адв. Михайлов за присъждане на разноски по чл. 38, ал.

1 от ЗА

С молба по чл. 248 от ГПК, адв. Михайлов е поискал районният съд да измени определението си от 20.03.2025 г., като осъди насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. С обжалваното определение БРС, позовавайки се на т. 7 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вземайки предвид, че чл.

248 ГПК в случая е неприложим, поради възможността за обжалване на определението, с което е обезсилена заповедта за изпълнение пред по-горната инстанция и е оставил без разглеждане молбата на адв. Михайлов.

С определение от 17.07.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 1056/2025 г. БОС е отменил определение № 2814/15.05.2025 г.постановено по ч.гр.д. № 64/2025 г. и е върнал делото на БРС за администриране на подадената от адв.М. в качеството му на представител на С. А. частна жалба против определение № 1734/20.03.2025 г. постановено по същото дело ,с което е оставено без уважение искането на адв. Михайлов за присъждане на разноски по чл. 38 ал.

1 от ЗА.

И макар че в частната жалба от 06.08.2025 г. да се сочи ,че е насочена против определението от 15.05.2025 г.,следва да се отбележи ,че става дума за жалба против определението от 20.03.2025 г. /това от 15.05.2025 г. вече е отменено /.

За да остави без уважение искането на пълномощника на длъжника 2

,отправено с възражението по чл. 414 ГПК и с молба от 03.02.2025 г. ,за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото

,първостепенният съд е посочил ,че не са налице хипотезите на чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК ,а законът не преджижда отговорност за разноски на длъжника в хипотезата на непредявен установителен иск след подадено възражение .Освен това единственото процесуално действие на длъжника по делото е подаване на бланкетно възражение /немотивирано /,предоставено му с връчването на заповедта за изпълнение ,което не сочи на необходимост от адвокатска защита .

Определението е правилно и настоящият съдебен състав изцяло поддържа изложените от районния съд мотиви ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК

Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство, се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК, чрез подаване на бланково възражение.

Понастоящем спорът се свежда до това какъв е реда за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. В тази връзка следва да се има предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата защита. Наред с това в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в 3 заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е развитие на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.

С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ. Според утвърдената съдебна практика /виж Определение № 153/24.03.2017г. по гр.д.№ 601/2017г. на I- во т. отд. на ВКС, разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по отношение на минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита 4 за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Доколкото в случая единственото процесуално действие на длъжника е подаване на бланкетно немотивирано възражение против заповедта за изпълнение изискването за пропорционалност на направените разноски допуска ,че в този случай разноски на длъжника не следва да се дължат ,тъй като той не е направил такива /без значение е дали възражението е подадено лично от страната или от процесуален представител/.

Затова Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1734/20.03.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 64/2025 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която е оставено без уважение искането на пълномощника на длъжника С. Р. А. от гр. *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн.чл. 38 ал. 1 от ЗА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5