Акт от 13.05.2022, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е

№ 201/13.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети май, през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря Александрина Александрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№102/2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за зашита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на Д.Т.Н.-бивш директор на Дирекция “Регионална служба по заетостта“-гр.Монтана ,с постоянен адрес:*** против Решение №80/ 09.02.2022г., постановено по преписка №62/2020г.на Пети специализиран постоянен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, с което е установено, че Д.Н.-бивш директор на Дирекция“Регионална служба по заетостта“-гр.Монтана , е осъществила забранена от закона „пряка дискриминация“ на основата на защитения признак „увреждане“ по см. на чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. ,както и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.по отношение на Л.С.Г. , за което, на основание чл.47,т.3 във вр. с чл.

78, ал. 1 от ЗЗДискр .,на Д.Н. - бивш директор на Дирекция“Регионална служба по заетостта“-гр.Монтана е наложена „ глоба“ в размер на 500,00лв. ,поради установена „пряка дискриминация“ по признак“увреждане“.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди се, че КЗД ,въпреки големия обем от събрани доказателства не е успяла да обсъди релевантните доказателства и да постигне пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата в нарушение на чл.55 от ЗЗДискр.Твърди също ,че изложените мотиви в решението не кореспондират с фактическата обстановка и събраните по административното производство доказателства.Сочи ,че не е доказано от административния орган наличие на всички елементи от фактическия състав на „пряката дискриминация“ на основата на защитения признак“увреждане“,или на тормоза,и моли за отмяна на решението на КЗД ,и връщане на преписката на основание чл.173 АПК на органа за ново произнасяне с указания на съда.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв.Д., поддържа жалбата, моли за отмяна ,като излага подробни съображения за незаконосъобразност на решението на КЗД. Не претендира разноски.

Ответникът

– КЗД-V специализиран постоянен заседателен състав , не изпраща представител ,но в писмени бележки,вх.№845/18.04.2022г. ,чрез процесуалния си представител юрк.Главчев , оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че е установено нарушение на нормите на ЗЗДискр,а решението на КЗД е правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражение на жалбоподателя.

Заинтересованата страна – Л.С.Г. , не се явява и не се представлява ,но в писмени бележки,вх.№844/18.04.2022г. изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на КЗД и моли за неговото потвърждаване.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспореното решение е образувано по жалба,вх.№44-00-849/11.03.2020г. на Л.С.Г.-лице с увреждане 75% трайно намалена работоспособност по експертно решение на ТЕЛК№3209 от зас. 162/05.11.2018г. на ТЕЛК към МБАЛ“С*** П*** “АД,гр.В*** ,и наета по проект „Обучения и заетост за хора с уврежания“ на длъжност „Художествен оформител“ в дружеството „В*** В*** “ЕООД. Образувана е преписка с №62/2020 година по описа на КЗД за производство по Глава Четвърта от ЗЗДискр, въз основа на Разпореждане №189 /19.03.2020 г. на Председателя на КЗД /л. 16,т.ІІ/.С разпореждането преписката е разпределена за разглеждане от Пети специализиран постоянен състав, състоящ се от следните членове на Комисията: 1. П*** К*** ; 2. З*** К*** –Д*** и 3.В*** С*** -Д*** .

На свое заседание за определяне на председател и докладчик по преписка №62/2020 г. вх. № 12-11-1651/20.05.2020г.съставът, определен с Разпореждане № 189/19.03.2020 г., е определил за председател на състава З*** Д*** , и за докладчик по преписката П*** К*** .По искане на докладчика проучването на преписката е разпоредено на Д*** Ш*** -служител в отдел“Специализирано производство“ на Дирекция „Спеиализирано производство,анализ и превенция“ на КЗД.

С доклад ,вх.№12-11-2467/01.07.2020г.П*** К*** си прави отвод като докладчик по преписката ,т.к. жалбоподателката Л.Г. е роднина на представляващ организация ,която го е номинирала за член на КЗД в процедура за публичен избор пред Президента на РБ.

С

Разпореждане№1034/07.07.2020г. съставът е променен ,както следва:1.З*** Д*** ,2.Н*** А*** и 3.В*** С*** .На свое заседание съставът определя за председател на състава З*** Д*** и за докладчик по преписка №62/2020г.-В*** С*** .С Разпореждане№1083/20.07.2020г. по искане на докладчика проучването по преписката е възложено на Д*** Ш*** .

В жалбата до КЗД са наведени твърдения за дискриминационно отношение на Д.Н.-*** спрямо Л.Г. , която е човек с увреждане (със 75% загубена работоспособност по решение на ТЕЛК) и е наета по проект „Обучения и заетост за хора с увреждания" на длъжност „Художествен оформител" от „В*** В*** " ЕООД. Фирмата изпълнява посочения проект ,съгласно

Договор с № 03-ХУ-05-04-17#8 /31.01.2019 г. Сочи се, че с оглед на спецификите на увреждането, е наета да работи по проекта от домашния си адрес след проявено разбиране от страна на работодателя „В*** В*** " ЕООД и при спазване на всички законови и етични норми. Счита, че според КТ, това означава, че ще работи от в къщи, а не ,че домашният й адрес ще се превърне в офис на дружеството. През месец февруари 2019 г. с работодателя й променят работното място с адрес: гр. В*** , к-с „Х*** ", ул." И*** " № * , за което е уведомена ДБТ В*** и всички последващи присъствени форми са с този адрес. От работодателя знае, че присъствените форми се изпращат в Агенцията по заетостта ежемесечно. Посочва, че конкретно дискриминацията е проявена на

03.01.2020 г.,когато е посетена в дома си към 9:30 часа от

Директора на ДРСЗ Монтана-Д.Н., за която твърди, че след отваряне на вратата „буквално нахлу и искаше да влезе в апартамента ми", защото там имало офис по нейни данни и искала да го види. Г. обяснява, че няма офис в дома си, а офисът, в който работи, се намира в гр. В*** , к-с „ Х*** ", ул.м И*** " № * , но в момента е в отпуск. Тогава проверяващата настояла да я заведе до офиса, за да й докаже, че е в отпуск и че офисът се намира там.Г. сочи, че била стресирана, притеснена и уплашена. Не очаквала посещения и проверки в дома си от лица от Агенцията по заетостта.

Пояснява, че е със 75% двигателна инвалидност и се придвижва с помощни средства. При проверката с доста трудности едва успяла да се облече, защото това е проблем за нея. Посочва, че е изведена от дома си и принудена да отиде на работното си място, макар, че се е намирала в отпуск. В офиса на ул. „И*** " № * показва присъствената си форма и молбата и заповедта си за отпуск. Проверяващата изготвя протокол и кара Г. да го подпише, без да я уведоми за съдържанието му, както и в какво качество го подписва.Държанието и заповедите на Д.Н. да я заведе в офиса в ден, в който е в отпуск счита за незаконни, злоупотреба със служебно положение, пример за физически и психически тормоз и явна пряка дискриминация, проявена срещу нея в дома й. Формулира искане Комисията за защита от дискриминация да образува съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. производство за проявена срещу нея „пряка“ дискриминация по защитен признак „увреждане" по см. на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., както и за „тормоз" по признак „увреждане", както и да постанови преустановяване на нарушението и да наложи предвидените в закона санкции. Оплакванията си насочва към Д.Н., а по преценка на КЗД моли Агенция по заетостта и/или Министерството на труда и социалната политика да бъдат привлечени в качеството им на заинтересовани страни.

По повод подадената жалба от Л.Г. до КЗД и образуваното производство пред КЗД, Д. Н. представя писмено становище вх. № 16-19-134 от 16.09.2020г. /л.32,т.ІІ /, в което излага съображения, че при посещението на адреса на месторабота на Л.Г., във връзка с провеждане на контролна дейност от Дирекция „Регионална служба по заетостта",гр. Монтана, съгласно Методика за контролна дейност на Агенция по заетостта, не е осъществявана нито пряка, нито непряка дискриминация, с оглед на дискриминационните признаци, изчерпателно изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.Посочва се, че от представените писмени доказателства от нейна страна, както и с настоящето становище е видно, че от служителите на Дирекция „Регионална служба по заетостта" /ДРСЗ/, Монтана не е осъществявано по- неблагоприятно третиране на Г., отколкото се третират, били са третирани или биха били третирани други проверявани лица, наети по Програми за заетост и обучение от работодатели при сравними сходни обстоятелства.В своята дейност служителите на Дирекция „Регионална служба по заетостта" гр.Монтана, като териториално поделение на Агенция по заетостта стриктно са спазвали изискванията на чл. 25 от Закона за защита от дискриминация, като са осигурили равни възможности за всички лица, във връзка с ползването и упражняването на гарантираните им законни права, без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Твърди ,че съгласно увърдената Методика за контролна дейност проверки от ДРСЗ-Монтана могат да извършват всички работодатели /обучаващи институции,изпълняващи на съответната територия договор с Агенция по заетостта,за ползване на финансови средства по Закона за насърчаване на заетостта или Оперативна програма „РЧР“,като до момента на представяне на настоящото становище за 2020 г. проверките са 191, от които 53 реализирани с участието на Директора ДРСЗ Монтана при действащи 1343 договора. По проект „Обучение и заетост" Компонент 11, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси"/насочен към обучение и заетост само на лица с над 50% трайни увреждания над 29 години/, по който проект е наета и Г.:За 2019 г. са извършени 175 проверки, от които 38 с участието на Д.Н., в качеството й на директор; За 2020 г. -133 проверки, от които 40 с участието на Д.Н., в качеството й на директор. Сочи се, че съгласно така изложените факти до момента, проверките, които са по договори с работодатели, наели само хора с трайни увреждания над 50 %, от екипите наДирекция „Регионална служба по заетостта"-Монтана са 216 бр. за 2019 г.,от които 44 бр. с участието на директора и 144 бр. за 2020 г., от които 43 бр. с участието на Д.Н..Посочва се, че, няма нито една жалба от проверявано лице, което да твърди, че е дискриминирано по някакъв признак, в т. ч. и от общо 360 проверки за 2019 и 2020 г., от които 87 общо, осъществени от Н. по договори за обучение и заетост на хора с трайни увреждания над 50%.

Твърди се, че в началото на 2020 г., на 03.01.2020 г., екип на ДРСЗ Монтана е извършил 7 проверки на място на обекти на работодатели, сключили договори по проекти на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" на територията на Дирекция „Бюро по труда" -В***

.Твърди се, че една от проверките е на фирма „В*** В*** " ЕООД, гр. В*** с Договор 03-ХУ-05-04-17#8 от 31.01.2019 г., по който е наето лицето Л.С.Г.. Водейки се от първоначално представеният график за работно време и местонахождение на обекта на месторабота, открит в Деловодна система Архимед между 40 входящи документи от работодателя към 03.01.2020 г. (към момента на депозиране на становището вече 63 на брой), екипът на ДРСЗ -Монтана отива на проверка, където се среща с наетото лице. Г. уточнява, че е в отпуск и това е домашният й адрес. До този момент служителите на ДРСЗ -Монтана нямат информация, че това е домашен адрес на Г., защото той е подаден като обект на месторабота. Също така, няма подаден документ от работодателя нито към Дирекция „Бюро по труда" -В*** , нито към Дирекция „Регионална служба по заетостта" -Монтана, че лицето е в отпуск и поради това, екипът отива на проверка. Проверката се осъществява на стълбищна площадка без проявено желание от страна на проверяващия екип да влиза в обекта на месторабота на лицето. Възразява срещу твърденията на Г., изложени в нейната жалбата до КЗД, в която първоначално посочва, че „...след отваряне на вратата, буквално нахлу и искаше да влезе в апартамента ми....", а после пише „...от начина, по който влезе и се държеше....". Сочи се, че срещата е проведена на междустълбищната площадка. Не е имало нахлуване в апартамента на Г., нито пък проявено грубо отношение към нея.