Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 19.03.2025, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Административно наказателно дело 30/2025
Вид
Решение № 38
Подписан
19.03.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Хрисимир Максимов Пройнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 483, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. П., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20253520200030 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. ***, представлявано от Й. Н. М., срещу електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР Т., с който на дружеството е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателя, който в законоустановеният срок е подал жалба срещу него, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН електронния фиш като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е писмено становище, в което се релевират доводи в подкрепа на обжалвания ЕФ.

Районна прокуратура Т., ТО – П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

В обжалвания Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия ***, е отразено, че „На 16.12.2024 г. в 14:34 часа, в/на обл. Т., общ. П., на път ВТОРИ КЛАС, номер 51, на 38.0001 км. – извън населено място /изход с. К./, движещ се към гр. П., при въведено ограничение на скоростта с пътен знак "В26" от 60 км/ч и приспаднат толеранс от -3%. Нарушението е установено с ***.. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не, с *** с регистрационен номер *** е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство или система № *** Собственик, на когото е регистрирано МПС: Севи Транс 09 ЕООД“.

Административният акт, с който се налага санкция, следва да съдържа конкретно описание на нарушението, което да даде яснота на санкционираното лице относно съставомерните елементи на нарушението. В настоящия случай електронният фиш серия *** не съдържа посочване какво нарушение е извършено, а само констатация, че „.. е 1 установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)".

Непълното и неясно описание на нарушението в електронния фиш представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на санкционираното лице.

Съгласно утвърдената съдебна практика, когато административният акт не съдържа ясно, точно и конкретно посочване на съставомерните признаци на нарушението, той не може да породи правни последици.

Това процесуално нарушение поставя жалбоподателя в невъзможност да организира защитата си, тъй като той не разполага с пълната информация за твърдяното нарушение.

Макар посоченото нарушение да е достатъчно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна и от материалноправна гледна точка.

Съгл. чл. 491. ал. 5 от КЗ застрахователят няма право да прекрати договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при промяна на собствеността на застраховано моторно превозно средство, независимо кога и как е уведомен за това обстоятелство. В този случай с оглед оценката на риска застрахователят има право да иска доплащане на застрахователната премия от приобретателя, като ал. 6 на посочената разпоредба повелява, че случаи на промяна на застрахователната премия поради повишаване на риска при смяната на собствеността застрахователят трябва писмено да уведоми приобретателя за размера на премията и за срока, в който да бъде платена. При неплащане на премията в указания от застрахователя срок договорът се прекратява считано от изтичане на срока за плащане на увеличената премия.

В конкретния случай новият собственик на товарният автомобил въобще не е бил уведомяван, че дължи доплащане на застрахователна премия, поради което застрахователят “Бул Инс“ АД, не е имал никакво основание да прекрати застрахователното правоотношение по Застраховка „ГО“, сключена с ***, със срок на валидност до 23.59 ч на 19.09.2025г..

Тъй като изявлението за прекратяване на застрахователното правоотношение е без правна стойност, настоящият състав приема, че към процесната дата дружеството – жалбоподател е притежавало валидна застраховка „ГО“.

Предвид изложените съображения обжалваният ЕФ се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

По на разноските:

Тъй като жалбоподателят, в чиято полза е изходът на делото не е направил искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия ***, издаден от ОДМВР – гр. Т., с който на „****, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. ***, представлявано от Й. Н. М. на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

2