Определение № 5629 от 04.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5629 гр. София, 04.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Н. като разгледа докладваното от Наталия Н. Касационно гражданско дело № 20248002101482 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №187/08.01.2024г. на П. А. К., П. К. К., К. К. Т., Н. К. К., М. К. Д., Г. А. К., Р. К. Неделчева, И. Д. и В. С. Х., чрез адв. Е. Я. срещу Решение №627/23.11.2023г., постановено по [населено място] №549/2023г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо първ. решение, с което предявените от тях са искове с правно основание по чл. 54, ал.2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС са отхвърлени като неоснователни. На първо място считат, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като изводите на съда са очевидно неправилни. Твърдят също, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и поточно –въззивното решение не съдържа мотиви, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК. Считат, че е допуснато и нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, тъй като съдът не е обсъдил пълно и всестранно събраните по делото доказателства. В изложението се посочва наличието на основанията за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК доколкото според касаторите решаващите си изводи, въззивният съд е направил в противоречие със задължителната практика на ВКС. Първият въпрос: „Какви са предметните предели на косвения съдебен контрол на решението на ОСЗГ при предявен иск за собственост, може ли съдът без да е направено оспорване правото на собственост на ищеца или на наследодателя му към момента на образуване на ТКЗС, да проверява това право, ако ответникът не противопоставя собствени права”? се поставя във връзка с твърдението, че съдът е преценявал дали наследодателят на ищеца е бил собственик на процесния имот към момента на колективизацията без да съобрази дали правата на ответниците са противопоставими на ищците. Вторият въпрос: „В кои случаи следва да се приеме, че върху подлежащите на реституция по реда на ЗСПЗЗ имоти са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността?” се поставя във връзка с твърдението на касаторите, че процесният имот попада във втората хипотеза на чл. 11, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като по отношение на него не на налице предвидените в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ пречки за възстановяване на правото на собственост. Считат, че изводът на въззивния съд, че в процесния имот е извършено комплексно мероприятие по застрояване, което е било пречка за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ, е незаконосъобразен и в противоречие на практиката на ВКС Тълкувателно решение №8 от 23 февруари 2016 год. по т.д.№ 8/2014год. на ОСГК и Решение №208/09.04.2019 по дело №3392/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./. Третият въпрос: „Има ли конститутивно действие решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ при възстановяване правото на собственост в хипотезата 1 на чл. 10, ал. 7 от същия закон и доказва ли това решение възстановено право на собственост?“ се поставя във връзка със становището на касаторите, че процедурата по възстановяване правото на собственост приключва с издаване на решение на поземлената комисия и скица не е необходима, тъй като индивидуализацията на имота е направена с удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Твърдят, че въззивният съд, в противоречие с решение №595/05.07.2010г. по гр.д.

№1333/2009г. и решение №254/26.05.2010г. по гр.д. №1134/2009г. на ВКС е приел, че е необходима и друга предпоставка за успешно приключване на реституционната процедура. Твърди се, че дори процесният имот да е част от площта, включена в капитала на приватизираното дружество, /което не е безспорно установено/, това само по себе си не изключва реституцията щом теренът е незастроен и е зает от дървета и храсти доколкото на реституция подлежи свободната незастроена площ. Включването на бивш земеделски имот в капитала на търговско дружество според касаторите не може да бъде приравнено на реализирането на обществено мероприятие, което изисква в имота да е извършено строителство, или да са изградени строителни съоръжения, свързани с осъществяване на производствена, търговска, или друга стопанска дейност на дружеството. Само по себе си реализирането на обществено мероприятие също не е основание за включване на имота в капитала на дружеството. /решение №77/09.03.2010г. и решение №51 от 11.03.2011г.- двете по гр.д. №4209/2008г., решение №457 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1591/2010г. /.

Доколкото въззивният съд не се е съобразил с тази практика, то според касаторите е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК във вр. с ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и следва да се допусне касационно обжалване. На последно място посочват основанието по чл. 280, ал.2 от ГПК, като считат, че решението е постановено при очевидна неправилност доколкото от цялостния прочит на решението е видно, че е налице незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 от ГПК/, нарушение на основните логически правила при интерпретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти.

Чрез писмения си отговор, ответникът по касационна жалба „Е. 3“ ЕООД, чрез адв.В., изразява становище за липсата на сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 и ал.3 ГПК, поради което моли жалбата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Счита, че не е налице твърдяното противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Излага, че обжалваното решение е правилно и съответства на закона и съдебната практика, тъй като липсват законовите предпоставки за реално възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на касаторите. В заключение се моли в случай, че касационната жалба бъде допусната до касационно разглеждане, да бъде отхвърлена, а въззивният акт –потвърден. Моли се за присъждане на разноски за адв. възнаграждение.

Ответникът „Никотаб“ АД не е депозирал писмен отговор срещу касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.

283 ГПК и е процесуално допустима.

Досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Ищците К. Г. Д. /починала в хода на производство, като на нейно място са конституирани наследниците И. С. Д. и В. С. Х./, П. К. К., М. К. Д., Р. К. Неделчева, Г. А. К., П. А. К. и К. К. Т. предявяват срещу "Е. - 3" ЕООД, [населено място] и "Никотаб" АД, [населено място] искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, и осъждане на ответниците да им предадат владението върху същите имоти на основание чл.108 от ЗС. Ищците твърдят, че в качеството им на наследници на Г. К. К., им била възстановена собствеността върху нива с площ от 1.469 дка, находяща се в строителните граници на гр. Г.Д., попадаща в УПИ [№] от квартал 188, УПИ [№] и имоти планоснимачен [№]; [№], УПИ [№] и УПИ [№] по плана, одобрен със Заповед № 285/2009 г. на ОбС Г. Д.. Със заповед №178/04.03.2013г. на Кмета на община Г. Д. бил одобрен помощен кадастрален план за този имот съгласно изискванията на чл. 13а ППЗСПЗЗ.

Със заповед №48/04.03.2017г. на кмета била проведена процедурата по чл.11 от ППЗСПЗЗ за определяне застроеността на съответните имоти, в които попада реституирания им имот. След като последната заповед влязла в сила, ищците подали заявление за изменение на КК, но по възражение на „Е. 3“ ЕООД бил постановен отказ. Според ищците, възстановеният им имот не е отразен 2 самостоятелно, а попада в границите на други ПИ, поради което считат, че е налице непълнота и грешка в КК. Излагат, че същият следва да бъде нанесен с проектни идентификатори [№] и [№], както следва: Имотът с проектен идент. [№] с площ 744.00 кв.м. следва да включва 75,00 кв.м., попадащи в югозападната част на ПИ с идент. [№] по КККР на [населено място], целият с площ 3693,00 кв.м. и 669,00 кв.м., попадащи в западната част на ПИ с идент. [№] с площ 1603,00 кв.м.

Имотът с проектен идент. [№] с площ 725,00 кв.м. следва да включва 679,00 кв.м., попадащи в западната част на поземлен имот с идент. [№], целият с площ 3815,00 кв.м. и 46,00 кв.м., попадащи в северо-западната част на поземлен имот с идент. [№] по КККР на [населено място], целият с площ 448,00 кв.м.

Ответникът „Никотаб“ АД оспорва исковете, като твърди, че към момента на постановяване на Решение №7812А/04.04.2014г. на ОСЗ -Г. Д. не са били налице основанията за възстановяване на право на собственост в стари реални граници. Посочва, че е придобил УПИ [№] в кв. 188 по ПУП на гр. Г. Д. с площ от 4 492 2 кв.м. /в който попада част от реституирания имот/ от Механика АД чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт №193/21.03.2003г. Навежда и възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 04.04.2014г., респективно от 13.03.1999г.

Счита, че Решение №7812А/04.04.2014г. на ОСЗ- Г.Д. е постановено при неспазване на изискуемата форма и при съществено нарушение на административно-производствените правила доколкото за същите имоти в полза на същите лица вече има издадено предходно Решение №7812А/13.03.1999г. на ОСЗ гр. Г.Д., с отбелязване, че е влязло в сила на 05.04.1999г. и при неспазена реституционна процедура, липса на предпоставките по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ и липсата на надлежна скица.

Твърди и нищожност на Заповед №48 от 24.01.2017г. на Кмета на Община Г.Д. като издадена при съществено нарушение на процедурата по чл.11 и сл. от ППЗСПЗЗ и поради наличието на влязло в сила на 18.04.2014г. Решение №7812А от 04.04.2014г. По изложените съображения моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът „Е. 3“ ЕООД също оспорва предявените искове, като твърди, че собственик на част от процесните имоти е именно той – въз основа на договор за покупко-продажба, а не ищците. Прави и възражение за упражнявано несмущавано и непрекъснато владение съответно: за ПИ с идентификатор [№]8 - считано от 23.05.2014г., по отношение на ПИ с идент. [№] - считано от 21.11.2014г. и по отношение на ПИ с идент. [№] - считано от 07.01.2014г., като присъединява и владението, осъществявано от неговия праводател "П. комерс" ЕООД. Счита за незаконосъобразна процедурата по възстановяване на собствеността по реда на 3СП33, извършена в полза на ищците.

Навежда възражение за нищожност на актове, на които ищците основават претенцията си. Твърди, че Решение 7812А/04.04.2014г. и издаденото по-рано Решение №7812А/13.03.1999г. са постановени при липса на законовите предпоставки, доколкото процесните имоти са били включени в капитала на търговско дружество "П. комерс" ЕООД в резултат на приватизационна сделка.

Въззивният съд е съобразил, че ищците са наследници на Г. К., като правото си на собственост основават на решение №7812А/4.4.2014г. на ОСЗ. Приел е за безспорно между страните, че претендираните от ищците части са записани в КККР като част от имоти, собственост на ответниците. От приетото заключение на СТЕ се установява, че имоти с проектни идентификатори [№] и [№]1 /включващи частите, предмет на делото/, попадат в поземлените имоти от КККР с идентификатори [№]; [№], [№] и [№], онагледени в скица- приложение 4 към заключението, като спорът е именно по отношение на тези реални части.

С решението №7812А/4.4.2014г. на ОСЗ на наследниците на Г. К. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,469 дка, находяща се в строителните граници на гр. Г.Д. в м. „Тумбите“ – кв. 188 и 188в, имоти 4236; 330 - УПИ [№];

[№] и имоти [№], [№] - УПИ [№]; [№] по ПУП, одобрен с решение № 285/2009г. на ОС-Г.Д., съгласно удостоверение № 94-00-446 и скица №124/24.3.2014г. по чл. 13, ал. 4 и 6 от ППЗСПЗЗ Въззивният съд е посочил, че правото на собственост върху земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ само в стари реални граници, като към заявлението за възстановяване следва да се приложи удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Изложил е, че в този случай, индивидуализацията на имота се извършва при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ, поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението, без да е необходимо 3 издаване на последваща скица към решението. Доколкото в Решение №7812А от 4.4.2014г. на ОСЗ са цитирани удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, то е приел, че имотът, който е възстановен на ищците може да се индивидуализира, което се потвърждава от вещото лице.