Решение № 17822 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17822 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110152920 по описа за 2022 година да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против М. Й. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 989,83 лева, представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ****, 148,77 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 44,81 лева, представляваща стойност на главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата М. Т., в качеството й на ползвател, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ****, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, 1 формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., М. Т., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 989,83 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; 148,77 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 44,81 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и 8,22 лева – лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 22.03.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 18095/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2022 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата – адв. С. П., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва М. Т. да е използвала реално процесния имот в разглеждания период, доколкото същата не се е намирала в страната, а се е установила в чужбина. Излага доводи, че апартамент № 30 е с демонтирани радиатори, поради което в имота не е налице реално потребление на топлинна енергия за отопление. Ето защо счита за неясно на какво основание топлофикационното дружество начислява суми за топлоенергия, при липсата на отоплителни тела. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията – главница и лихва във връзка с доставката на топлинна енергия. Оспорва начислените суми за дялово разпределение, тъй като същите са определени на основание формула по отменената Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и акцесорните такива, имащи за предмет вземания за лихва за забава. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по същество и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

2

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник М. на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Между страните не се спори, че ответницата М. Й. Т. е собственик на процесния топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], доколкото проведеното оспорване от ответната страна касае реалното ползване на имота.

Това правнорелевантно обстоятелство следва и от събраните по делото писмени доказателства, които сочат, че с договор от 11.03.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, председателят на ИК на Общински народен съвет „С.“, въз основа на Заповед № 1171/13.02.1991 г., продава на Н.А.С. и на М.

Й. Й. – ответницата по делото по ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, собственост на държавата, представляващ апартамент 30, находящ се в жилищна сграда – [адрес], със застроена площ от 64,85 кв. м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, с принадлежащото зимнично помещение с полезна площ от 3,39 кв. м. и 2,274 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, попадаща в I ва зона, срещу покупно-продажна цена, за която е удостоверено, че е заплатена изцяло от купувачите.

Изяснява се, че с договор от 08.06.2004 г. за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № 51/2004 г. по описа на нотариус Е.З. с рег.

№ *** на НК и с район на действие Районен съд София, Н.А.С., в качеството си на дарител, дарява на дъщеря си М. Й. Т., в качеството на дарена, а последната приема дарението, на собствената си ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот – [адрес], находящ се в [адрес] със застроена площ от 64,85 кв. м., заедно с избено помещение № 12 с площ от 3,39 кв. м. и с 2,274 % идеални части от общите части на сградата и правото 3 на строеж върху държавна земя, попадаща в I ва зона. В нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му пред нотариуса са представени документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, сред които: договор за продажба на държавен недвижим имот от 11.03.1991 г., сключен с ОбНС С., София и декларация за идентичност на имената от М. Й. Т..

Установява се също, че с пълномощно от 10.11.2016 г. със заверен подпис от завеждащия консулската служба при посолството на Република България в град Вашингтон, ответницата по делото М. Т. е упълномощила третото за процеса лице адв. С.ова, с правото да подписва и прекратява договор за наем от името и за сметка на упълномощителя и всички необходими документи във връзка с недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес] – нейна собственост, пред различни институции, с правото за извършване от упълномощеното лице на всички правни действия, с изключение на разпоредителните такива.

Със заявление-декларация от 04.01.2018 г. М. Т., чрез пълномощника си адв. С.ова, е отправила искане до ищцовото дружество [фирма] откритата партида за топлоснабден имот на адрес: [адрес], с абонатен № **** да бъде променена на нейно име. В декларацията е отразено, че дяловото разпределение на топлинна енергия в процесната сграда между отделните абонати се извършва от ФДР „Б.“ съгласно избор на ОС на етажната собственост.