Решение № 12641 от 28.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4329/2024
- Вид
- Решение № 12641
- Подписан
- 28.06.2025
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 326, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 12641 гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110104329 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Х. К., уточнена с молба вх. № 77244/07.03.2024 г. и молба вх. № 399109/09.12.2024 г., с която са предявени срещу ответника „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1/ Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000,00 лв., представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за м.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането;
2/ Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34.70 лв., представляваща мораторна лихва върху неизплатеното допълнително трудово възнаграждение за периода от 23.10.2023 г. /датата на отправена от ищеца покана до работодателя/ до 23.01.2024 г.
Ищцата твърди, че считано от 10.10.2019 г. работила по трудово правоотношение като медицинска сестра при ответника „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД с основно трудово възнаграждение в размер на 959.00 лв.
С подписано между страните допълнително споразумение от 30.12.2020 г. размерът на брутното трудово възнаграждение бил увеличен на 1 055.00 лв., като до м. 01.2022 г. включително към него ежемесечно получавала и допълнително материално стимулиране по здравна каса и ДМС трансплантации в размер на 1000 лв.
Твърди, че с подадена от нея молба от 02.03.2022 г. е отказала да полага извънреден труд извън нормативно установения, тоест над 150 часа за година, 1 поради което със заплатата за месец февруари 2022 г. не й била изплатена сумата от 1000 лв.
Навежда твърдения за нарушаване принципа на еднаквост в размера на изплащаните възнаграждения, както и доводи за извършена от работодателя дискриминация, тъй като само тя не е получила посоченото възнаграждение.
Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.
326, ал. 1 от КТ, считано от 02.08.2022 г.
С молба от 23.10.2023 г. поканила ответника да изплати възнаграждението за месец февруари, но молбата й не била удовлетворена.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат изцяло уважени.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания“ ЕАД, с който ответникът оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, въз основа на което последната е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ в ответното предприятие. Не оспорва и обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на сочената дата и основание /чл. 326, ал. 1, КТ/.
Сочи, че допълнителното материално стимулиране няма задължителен характер и размер. Излага твърдения, че то се определя съобразно вътрешните правила на дружеството ежемесечно и индивидуално, както и съобразно постигнат индивидуален принос на служителя.
Позовава се на Вътрешните правила за организация на работната заплата (ВПОРЗ), действащи в предприятието към 01.03.2022 г., като твърди, че дължимостта на соченото ДМС се определя по преценката на прекия ръководител и е в зависимост от личния принос и участие на служителя трудовия процес.
Оспорва предявения иск и по размера, като сочи че не е посочено как е формирана исковата сума.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с главен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и акцесорна искова претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че претендираното от него неизплатено допълнително трудово 2 възнаграждение е било уговорено с работодателя, както и че са възникнали всички предпоставки за неговата дължимост – така както са уредени във вътрешните правила за работната заплата в предприятието.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение е било изплатено.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства, че по силата на сключен трудов договор № 219 от 10.10.2019 г. ищцата е работела при ответника на длъжността „медицинска сестра“ в Клиника по хематология – 2-ро отделение по клинична хематология, което правоотношение е прекратено през м. август 2022 г.
Не е спорно и се установява от съдържанието на представения по делото трудов договор, че договореното между страните основно месечно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 959 лева, като по силата на сключено допълнително споразумение № 384/30.12.2020 г. размерът на основаното трудово възнаграждение е променен на сумата от 1055 лева. В чл. 5 от договора е посочено, че на служителя се изплаща основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения /неуточнени по вид/.
Установява се по делото от представения фиш за работна заплата /л. 15/, че за процесния месец февруари 2022 г. на ищцата е изплатено възнаграждение от общо 2172 лева, от които 1276 лева – основна заплата, 370.04 лева – допълнително възнаграждение 29% за клас прослужено време, 43.20 лева - с основание „храна“, 48.00 лева – нощен труд; 132.56 лева – с основание „Ковид м.01“ и 302.47 лева – допълнително възнаграждение ЗБНЗОК м.01.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства – „Вътрешни правила за организацията на работната заплата в СБАЛ на хематологични заболявания ЕАД“ от 07.08.2019 г., че съгласно чл. 6, раздел III „Структура на работната заплата“, брутната заплата на служителите се състои от основна работна заплата, определена в индивидуалния трудов договор на всеки служител, както от допълнителни трудови възнаграждения, определение в нормативен акт, колективен трудов договор и в индивидуалния трудов договор, описани, съгласно чл. 8, ал. 3, в раздел V от Правилата.
Съгласно чл. 14, раздел V „Допълнителни трудови възнаграждения и основни месечни възнаграждения за академични длъжности“, в СБАЛХЗ ЕАД се изплащат допълнителни трудови възнаграждения за: придобит трудов стаж и професионален опит; за извънреден труд; за нощен труд; за разположение; за образователна и научна степен; при вътрешно заместване; за работа по време на национални празници; за осигуряването на безопасни и хигиенни условия на труд;
Съгласно чл. 15, раздел V, в СБАЛХЗ ЕАД могат да се изплащат средства за допълнително материално стимулиране от приходите от КП /клинични пътеки/ и АПр /амбулаторни процедури/, реимбурсирани от 3
НЗОК, и приходите от дейности по трансплантации и методика за субсидиране на дейности при изпълнение на условията на чл. 22 от Правилата.
Съгласно чл. 22, уреден в раздел VI „Допълнително материално стимулиране“, Изпълнителният директор ежемесечно определя, в зависимост от постигнатите финансови резултати и приходи, общия размер на средствата за допълнително материално стимулиране по чл. 15 от настоящите правила, ако са спазени, не по-малко от 4 от общо 5 условия с финансов характер.
В конкретния случай – признава се изрично от ответника, че посочените условия са били налице за процесния месец.
Съгласно чл. 23, средствата за допълнителното материално стимулиране се формира от два компонента: 1. от 5% от приходите от клинични пътеки и амбулаторни процедури, реимбурсирани от НЗОК за предходния месец, и 2. от 100% от изчислените разходи за труд по смисъла на Наредба № 29/ 27.06.2007 г. за извършените трансплантации на хемопоетични стволови клетки за текущия месец.
Уредено е, че сумата за ДМС, формирана от описаните две отделни пера, се разпределя между звената, както следва:
2.1. Изчислените разходи за труд по смисъла на Наредба № 29/27.06.2007 г. за извършените трансплантации на хемопоетични стволови клетки се разпределят в следните размери: Звена в стационарен блок - 61%;
ДКБ - 35%; Болнична аптека - 4%;
2.2. ДМС на звено АСБ се изплащат от сумата, изчислена спрямо приходите от и АПр, реимбурсирани от НЗОК, като не могат да надвишават 20% от общата изчислена сума за ДМС.; и
2.3. Остатъкът от сумата за ДМС от приходите от КП и АПр, реимбурсирани Изпълнителен НЗОК, се разпределя между стационарните и лабораторни звена по преценка на директор, след мотивирани предложения от ръководителите по коефициенти на звена за заемана длъжност описани в Приложение 2.
Така определените размери ДМС се разпределят на ниво структурни звена, а след това началниците на структурните звена изготвят мотивирани предложения за индивидуалното разпределение на сумите /чл. 25 от Правилата/.
Съгласно чл. 26 от Правилата, началниците на структурните звена извършват индивидуалното разпределение на съответните суми на служителите в съответното звено, като съгласуват разпределението на средствата за специалистите сестри/лаборанти, по здравни грижи и санитари със старшите медицински, като при разпределението се отчитат: индивидуалният личен принос на служителя, ефективността на работа, натовареност, дни, активност, брой реално отработени дежурства, сложност на диагностицираните и лекувани пациенти през месеца, допуснати диагностични, лечебни или други грешки или пропуски.
Съгласно чл. 27, при индивидуалното разпределение на средствата могат да бъдат изключени служители, които: 1/ напускат; 2/ ползват 4 продължителни отпуски, както и служители, на които 3/ са наложени наказания.
Установява се на следващо място от представения от ответника и приет като доказателство по делото Протокол за разпределяне на средствата за допълнително материално стимулиране на персонала във 2-ро отделение по клинична хематология към Клиника по клинична хематология към СБАЛКЗ за м. февруари 2022 г. (респ. януари 2022) – л. 87, както и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /л.102/, че за процесния месец в отделението между служителите е разпределена общо сумата от 12200 лева в графа „Трансплантации“ – т.е. това е сумата, формирана от 100% от разходите за труд по Наредба № 29/27.06.2007 г. за извършени трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
Н е се установява да има разпределяни суми за „ДМС“, т.е. да е разпределяна сума, формирана от 5-те процента от приходи по клинични пътеки и амбулаторни процедури, реимбурсирани от НЗОК.
Установява се от представения протокол, че от общо 22-ма служители в отделението, само четирима /сред които и ищцата/ не са получили допълнително възнаграждение за „Трансплантации“.
Установява се също така, че от посочените четирима служители, срещу чието име стои сумата от „0.00 лева“, само ищцата има пълен отработен месец /20 раб.дни/, а останалите трима служители не са положили труд в нито един ден от месеца, доколкото двама са били в болничен, а един е бил в отпуск по майчинство – т.е. по отношение на тези трима служители, изключени от разпределението на сумите по перо „Трансплантации“ е било налице едно от предвидените в чл. 27 от Правилата основания – „ползване на продължителен отпуск“.
Анализът на изложените до тук обстоятелства и тълкуването на действащите в предприятието Правила за работна заплата, водят до извода, че работодателят незаконосъобразно и в нарушение на собствените си правила не е изплатил на ищцата допълнително трудово възнаграждение за процесния м. февруари 2022 г.
Установи се безспорно по делото, че всички обективни предпоставки от финансов характер, уредени в чл. 22 от Правилата, касаещи възможността за разпределение на ДМС, са били налице през м. 2022 г., като ДМС реално е разпределяно между служителите в отделението.
Установи се също така, че от двата компонента, формиращи ДМС в ответното лечебно заведение, през м. февруари 2022 г. са разпределяни само суми, получени по реда на Наредба № 29/27.06.2007 г. – т.е. това са сумите, представляващи 100% от разходите за труд за извършени трансплантации.