Решение № 963 от 05.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН

КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10168 по описа на състава за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата С.З.К. твърди, че вследствие на извършен спрямо нея деликт от ответника В.Б.Д., съставляващ престъпление по смисъла на чл.152, ал.3, т.5, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. По силата на първоначално постановена осъдителна присъда по НОХД №5854/2014г. по описа на СРС, НО 4-и състав, впоследствие изменена с Присъда от 16.01.2017г. по ВНХД №4367/2016г. по описа на СГС, НО, V състав, потвърдена с Решение №189/20.10.2017г. по н.д.№600/2017г. по описа на ВКС, I НО, ответникът бил признат за виновен за това, че на 10.08.2013г. се съвкупил с ищцата, като я е принудил към това със сила и заплашване, а деянието е било извършено в условията на опасен рецидив, поради което на основание чл.152, ал.3, т.5, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК бил осъден да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.

Ищцата твърди, че вследствие на осъщественото непозволено увреждане, тя понесла и продължавала да търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в поява на страхова невроза и депресивни състояния, намалена работоспособност, нарушения на съня, прояви на нервност, чувство на срам и притеснение пред близки и познати. Оценява паричната равностойност на така описаните вредоносни последици на сумата от 26 000 лева. При така изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 10.08.2013г. до окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса ищцата претендира за осъждане на ответника да заплати сумата на направените съдебни разноски на упълномощения процесуален представител.

Ответникът В.Б.Д. не е депозирал отговор на искова молба в законоустановения срок по реда на чл.131 от ГПК. В хода на провеждане на първото открито съдебно заседание ответникът противопостави възражение за наличие на преюдициално наказателно производство от значение за изясняване на предмета на разглеждане в гражданското производство.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а приетият като доказателство препис от Присъда от 16.01.2017г., която е постановена по ВНОХД №4367/2016г. по описа на V-и въззивен състав,

НО при СГС установява, че ответникът В.Б.Д. е бил признат за виновен в това, че на 10.08.2013г. за времето от около 15,00 часа до около 15,30 часа в гр. София на тревна площ, находяща се в непосредствена близост до надлез „Надежда“, се съвкупил с лице от женски пол –С.З.К. (ищцата), като я принудил към това със сила и заплашване, а деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.152, ал.3, т.5, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест години. Постановената осъдителна присъда е потвърдена с Решение №189/20.10.2017г. по н.д.№600/2017г. по описа на ВКС, I НО.

След извършена проверка в съдебно-деловодната система съобразно приложената справка на стр.12 от делото, съдебният състав констатира, че наказателното производство е приключило с постановяване на окончателния съдебен акт на касационната инстанция от 20.10.2017г. и към датата на образуване на исковото производство няма обективни данни за инициирано наказателно производство, свързано с тази присъда.

По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, с цел установяване на обема и характера на твърдените неимуществени вреди, но ищцата не осигури явяването на допуснатия свидетел, въпреки дадените указания на съда, още в първото открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от реализиран състав на непозволено увреждане по отношение на ищцовата страна. Твърди се, че вредите са били причинени вследствие на извършено престъпно деяние спрямо ищцата - осъществено принудително съвкупление чрез използването на сила и заплашване по смисъла на чл. 152 от НК, предмет на образуваното наказателно производство от общ характер срещу ответника.

Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение за вреди е процесуално допустима, но нейната основателност е предпоставена от установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Тези предпоставки са: настъпването на вредоносен резултат при осъществяване на противоправно поведение от ответника и съществуване на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на резултата и осъществяването на посегателството.

След като отчете обвързващата сила на представената присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, влязла в законна сила към датата на потвърждаването й от касационната инстанция, съдът следва да приеме за установени фактите от значение за изясняване на спорното право, касаещи деянието, извършването му от дееца, противоправния характер на деянието, виновността и съставомерните вреди.

При така съобразената задължителност на присъдата и в частност на установените съставомерни елементи в състава на престъпното деяние по чл. 152 от НК, съдът е обвързан в хипотезата на чл. 300 от ГПК да приеме за доказан факта на извършване на противоправно деяние от ответника В.Д., засягащо телесната цялост и половата неприкосновеност на ищцата С.К.. Доколкото в правната доктрина престъпният състав на чл.152 от НК се характеризира като двуактно резултатно престъпление, за чието довършване е необходимо да настъпят предвидените общественоопасни последици - извършено посегателство върху половата неприкосновеност на пострадалото лице, то приетите за доказани съставомерните последици в приложената присъдата на наказателния съд също се ползват със задължителност по отношение на сезирания граждански съд.

Налице е престъпно деяние, което от гледна точка на гражданското право е деликт. Характерът на вредите и степента на засягане на правнозащитените нематериални блага на пострадалото лице се определя от оценка на доказателствената стойност на събраните в хода на съдебното дирене доказателства съвкупно с приложението на опитните правила и критериите за справедливост.

Уместно е да се отбележи, че естеството на престъпното деяние, което има правното значение на деликт, по дефиниция е свързано с употреба на принуда спрямо жертвата на престъплението, защото изпълнителното деяние е осъществено посредством оказването на принуда, чрез употреба на сила и заплашване от страна на извършителя. Именно силата и заплашването осъществяват формите на неправомерно поведение, което е характеристична особеност на деликта.

Налице е също и пряка причинно – следствена връзка между заявените в настоящото производство вредоносни последици за ищцата и осъществените противоправни действия от страна но ответника. Обезщетение за причинено непозволено увреждане без съмнение се дължи, но за определяне на неговия размер, следва да бъдат обсъдени конкретно събраните доказателства в тази насока.

След като въз основа на влязлата в сила присъда, настоящият състав на съда прие, че са налице обективно проявени вредоносни последици, които ищцата е търпяла - той следва да извърши преценка за естеството и обема на тези последици.

По отношение на естеството и обема на понесените вреди;

В константната си практика, Върховният касационен съд нееднократно е обсъждал въпроса за доказването на размера на неимуществените вреди.

Така в Решение № 457 от

25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО по описа на ВКС на РБ е прието, че доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, могат да бъдат разкрити връзките между фактите и явленията от действителността, дори и без необходимост от използване на гласни или на писмени доказателства.

Негативните емоции и страдания на лицето, чиито лични права са станали обект на конкретното престъпно посегателство, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своето естество/характер. Това са вреди, които подлежат на обезщетяване в действителен размер, а в този смисъл, приложението на установения от чл. 52 на ЗЗД критерий за справедливост, се основава както на отчитането на обективни обстоятелства, засягащи проявлението на вредоносните последици, така и на цялостната морално-етична оценка за значимостта на накърнените нематериални блага, на съществуващото обществено отношение към подобен род посегателства срещу личността и на социално-културния контекст, в който са намерили отражение конкретните вредоносни последици.

В хода на провеждане на наказателното производство е установено, че спрямо личността на пострадалата е упражнено насилие - физическа сила – бутане, запушване на устата с ръка, притискане и задържане с цел сломяване на съпротива, дърпане и събличане на дрехи, както и заплашване – насочване на пистолет към главата на пострадалата. Употребата на сила, респективно - принудата - в конкретния случай обективно е предхождало и съпровождало осъществяване на инкриминирания полов акт. Изпълнителното деяние е завършено с посегателство върху половата неприкосновеност на пострадалата, при който деецът е нанесъл и наранявания върху тялото на пострадалата. Осъществяването на изпълнителното деяние се отличава с агресия, цинизъм и непристойно поведение, доколкото е извършено в светлата част на денонощието, на публично и общодостъпно място.

При обсъждане на тежестта на възникналите негативни последици съдът отчете, че престъплението е засегнало възможността на пострадалата, да определя и ръководи собственото си поведение, включително като взема неповлияни и свободни от насилие решения при осъществяване на интимни контакти и избор на сексуален партньор. Високата степен на обществена опасност на деянието, като престъпление е показателен критерий за оценката, която обществото дава на подобно деяние, като деликт.

Специализираната научна литература в областта на медицинската психология определя деликти от категорията на процесния, като травматично изживяване, рефлектиращо негативно в съзнанието на пострадалата, което осъществява значителна неимуществена вреда, а нейното проявление във времето трудно може да бъде определено. За тази вреда, ответникът дължи обезщетение на ищцата.

Принадлежността на ищцата към общност, в която съществуват утвърдени нагласи и разбирания за ценностната роля на жената, допринася за пораждането на значителни неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на срам и притеснение. Следва да бъде отбелязано, че към момента на извършване на престъпното деяние ищцата /18 години/ е достигнала необходимата степен на психическа и физическа зрялост за осъществяване на полови контакти, но липсата на придобит житейски и социален опит определя изразена психологическа уязвимост и склонност към дълготрайно емоционално повлияване от травматичното изживяване, за което съдебният състав придоби непосредствени впечатления и от поведението на ищцата в проведените открити съдебни заседания.

С оглед на изложените изводи, съдът приема, че в резултат от осъщественото от ответника противоправно поведение спрямо ищцата, тя е претърпяла немалки вреди, предизвикани от засягане на телесния й интегритет и половата неприкосновеност, както и накърняване на чувството за чест и достойнство.

Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb51c21f-a640-4412-8d6b-50cefbe838ef