Определение № 403 от 16.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500326 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е въззивна частна жалба от С. В. К. срещу Определение № 606/ 23.04.2025 г. по в.гр.д. № 299/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима подадената от него жалба срещу действията на ЧСИ П. Д. по изп. дело № 139/ 2019 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в определяне на разноски за изп. дело, и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен. Излага, че срещу него е имало образувано изп. дело № 155/ 2015 г. по описа на същия ЧСИ, което е било прекратено, а впоследствие е образувано ново изп. дело – № 139/ 2019 г., за което научил след наложен запор върху банковата му сметка, защото покана за доброволно изпълнение не му е била връчвана.

Счита, че срещу него са издадени два изп. листа в полза на един и същи кредитор за едно и също задължение. Поддържа, че вземането на взискателя е погасено по давност, което обуславя прекратяване на изпълнителното производство. Сочи, че разноските, дължими по изп. дело не са изчислени правилно.

Взискателят „АПС Бета България“ ЕООД заема становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: Изп. дело № 139/ 2019 г. по описа на ЧСИ П. Д. е със страни: взискател „АПС Бета България“ ЕООД и длъжник С.

В. К.. Взискателят се легитимира като кредитор на К. на основание договори за цесия, по силата на които е придобил от „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД вземания на това дружество по два изп. листа съответно от 31.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 8117/ 2010 г. на РС – Плевен и от 23.10.2014 г. по ч.гр.д. № 2118/ 2010 г. на РС – Плевен. Първоначално срещу 1 длъжника въз основа на всеки един от тези листи са образувани изп. дело № 2164/ 2012 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова и изп. дело № 155/ 2015 г. по описа на ЧСИ П. Д., които са перимирани, но по искане на взискателя е образувано ново изп. дело – № 139/ 2019 г. с предмет вземанията по двата изп. листа. От представената от ЧСИ обратна разписка се установява, че на 11.07.2019 г. К. е получил покана за доброволно изпълнение, във връзка с което същият е депозирал жалба до ОС – Плевен с правно основание чл.435 ГПК. Видно от съдържанието на тази жалба, длъжникът прави оплаквания, в основната си част идентични с оплакванията по настоящата жалба – че срещу него са издадени два изп. листа в полза на един и същи кредитор за едно и също задължение; че е изтекла погасителна давност и изп. дело следва да бъде прекратено; че не е ясно как са определени претендираните от него такси и разноски за изпълнителното производство. Искането му в петитума на жалбата е да бъдат определени действителните такси и разноски към ЧСИ. По жалбата е образувано в.гр.д. № 620/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен, приключило с Решение № 374/ 16.09.2019 г., с което съдът е оставил без уважение жалбата, разяснявайки подробно правните аспекти на изпълнението срещу К. съобразно направените от него оплаквания.

Настоящата жалба е подадена по признания на длъжника след като същият е представил на ЧСИ актуално удостоверение от НАП за липса на публични задължения и е поискал да бъде преизчислен размерът на задълженията му, което твърди, че му било отказано. На 19.12.2024 г. му било предоставено удостоверение за размера на дълга и той изразява несъгласие с размера на дължимите по изп. дело разноски, чийто произход бил неясен. Видно от удостоверението, разноските са посочени в размер на сумата 696.31 лв. ОС – Плевен е приел жалбата за недопустима по съображения, че не е спазен законовия срок по чл.436, ал.1 ГПК за обжалване на действията на ЧСИ.

Съдът в настоящия му състав споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Жалбоподателят К. в качеството му на длъжник разполага с право на жалба по отношение на определените разноски по изпълнението – чл.435, ал.2, т.7 ГПК, като на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който му се вменява задължение за заплащане на разноски. Законът предвижда двуседмичен срок за обжалване действията на съдебния изпълнител, считано от деня на извършване на действието за присъствалата, респ. редовно призована страна, и от деня на връчване на съобщението – в останалите случаи. К. е получил акт, удостоверяващ размера на дължимите от него разноски, на 19.12.2024 г., от който момент за него е започнал да тече срокът за обжалването му. Срокът е изтекъл на 02.01.2025 г., а жалбата е подадена едва на 20.01.2025 г., при което се явява просрочена и не може да бъде разгледана от съда. Тя законосъобразно е върната от ОС – Плевен и производството по нея е прекратено като недопустимо. Обжалваното определение в този смисъл е правилно и следва да бъде потвърдено.

2

Следва да се отбележи, че длъжникът, който се оплаква от „неясен произход на присъдените разноски“, във всеки един момент може да иска от съдебния изпълнител да му разясни по какъв начин е формиран посоченият глобално размер на разноските – какви такси и дoпълнитeлни paзнocĸи се дължат, въз основа на кои законови paзпopeдби, какъв е мaтepиaлният интepec пpи пpoпopциoнaлнaтa тaĸca, както и да иска изменение на определените разноски. ЧСИ има задължение съгласно чл.79 ЗЧСИ да конкретизира вземането за разноски, за събирането на което следва да изготви нарочна сметка в двa или пoвeчe eднooбpaзни eĸзeмпляpa, пoдпиcaни oт него, eдиният oт ĸoитo ce вpъчвa нa зaдължeнoтo лицe и дължи произнасяне по направени искания за изменение на определените разноски. В случай на несъгласие с определения размер на разноските, длъжникът разполага с право на жалба.

В настоящото производство съдът не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, обуславяща прекратяване на изп. дело.

Първоинстанционният съд е изпратил на ЧСИ искането за прекратяване на производството за произнасяне по него. Впрочем на К. вече е разяснено с Решение № 374/ 16.09.2019 г. по в.гр.д. № 620/ 2019 г. по описа на ОС – Плевен, че институтът на погасителната давност не е сред основанията на чл.433, ал.1 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и съдебният изпълнител не е компетентен да го прилага, като му е указан и редът за защита при твърдения за погасяване по давност на вземането на взискателя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 606/ 23.04.2025 г. по в.гр.д. № 299/ 2025 г. по описа на ОС – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3