Решение № 280 от 15.06.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Кърджали, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четирИ.десети май през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100305 по описа за 2023 годИ.

Предявен е с искова молба вх. № **** от 16.03.2023 г. иск по чл. 200, ал.

1 КТ на Д. Е. М., ЕГН **********, от *******************, навършил пълнолетие в хода на делото, представляван от адв. Ш., против „О. Т.“ ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

***********************, представлявано от управителя М. К. М., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, довела до смъртта на Е. Р. М., ЕГН ********** – баща на ищеца, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 01.11.2021 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че ищецът Д. Е. М. е единствен наследник, дете на Е. Р. М., починал на *********** г., в резултат на настъпилата трудова злополука, установена с разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО № ********* от 31.03.2022 г., издадено от ТП на НОИ - гр. К.. Изложено е, че трудовото правоотношение между Е. Р. М. и ответника е установено с постановление от ******* г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от Д. „И. Т.“ - гр. К. на основание чл. 405а от КТ. С него е прието, че трудовото 1 правоотношение съществува считано от ******* г., като Е. Р. М. е изпълнявал длъжността „Шофьор - тежкотоварен камион“. На ************ г. по време на извозване на земна маса от строителен обект с тежкотоварен камион, марка „М.“ с ** № *********, собственост на ответното дружество, на пътен участък в района на с. Б., общ. М., е възникнало транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на работника. Изложено е, че на посочената дата и място тялото му е открито безжизнено от работодателя под задната гума на камиона. Според заключението на извършена съдебно-медицинска експертиза № **/2021 г. смъртта на шофьора се дължи на множество несъвместими с живота травматични увреждания - масивни разкъсвания на органи от гръдната и коремна кухина. Описаните травматични увреждания отговарят да са възникнали в резултат на прегазване /притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите, най- вероятно при внезапно потегляне на камиона назад, когато шофьора е бил извън превозното средство. Изложено е, че смъртта на Е. Р. М. е довела до тежки неимуществени вреди за детето Д.

Е. М.. Въпреки, че родителите на ищеца са били разведени и че ищецът живее с майка си, бащата не е прекъсвал никога връзка с него, грижил се е бащинаски и приживе му е предоставял непрекъсната морална подкрепа и финансова издръжка. Той се е грижел за неговото духовно, физическо и интелектуално развитие. Двамата са имали изключително близки отношения и силно изградена емоционална връзка. Ищецът се е уповавал и е получавал всеотдайна бащина подкрепа и помощ. Бащата му е давал ценни съвети и напътствия, участвал е активно в процеса на израстване и възпитание на сина си. Ищецът е претърпял тежък емоционален срив, тъй като е загубил свой близък и любим човек. Преди е бил радостен и весел, сега е свит и унил, затворен в себе си, като мъчително изживява загубата на своя баща. Без желание посещава училище, отказва да контактува с приятелите си, променил е начина си на живот, като след инцидента живее усамотено и в самоизолация.

Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В писмен отговор вх. № ***** от 26.04.2023 г. „О. Т.“ ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:

***********************, представлявано от управителя М. К. М., чрез адв.

М., възразява за отхвърляне предявения иск. Възразява, че злополуката няма характер на трудова, за което развива подробни съображения, обосновавайки, че същата има характер на ПТП по см. на § 6, т. 30 от ЗДвП. Възразява, че е 2 налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се иска редуциране на отговорността на работодателя с 50 %. Изложено е, че размерът на претендиранта сума от 120 000 лева не отговаря на критерия за справедливост, като са развити съображения, че при извод за основателност на исковата претенция, работодателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева, която да се редуцира с 50 % поради съпричиняване.

Изложено е, че за процесното МПС е била сключена валидна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите, като застрахователят „О.З.К. З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес ****************** е привлечен като трето лице – помагач.

По делото не е приет за съвместно разглеждане предявеният от ответника против застрахователя по застраховка „Г. о.“ на автомобилистите обратен иск, тъй като същият не е подсъден на районния съд.

Трето лице-помагач „О.З.К. З.“ АД, ЕИК ********* взема становище, че не следва да участва по делото, а по същество за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че предявеният иск е допустим и частично основателен, като съображенията за това са следните:

По фактите:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът Д. Е. М. е единствен наследник - дете на Е. Р. М., починал на ***********г., в резултат на трудова злополука, установена с разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО № ********* от 31.03.2022 г., издадено от ТП на НОИ - гр. К.. Между Е.

Р. М. и ответното дружество е сключен договор от *********** г.,който е предмет превоз на земна маса на строителен обект в с .Б., за длъжността:

„шофьор“ на тежкотоварен камион М. над 12 тона, с рег. номер *********, като договорът е обявен за трудов по реда на чл. 405а от Кодекса на труда с постановление на „И. Т.“ – гр. К. от ********** г.

Установява се от заключението на приетата по делото комплексна СМЕ и САТЕ, която съдът кредитира изцяло, че на ********* г. Е. Р. М. е превозвал изкопни маси до с. Б., махала „Д.", общ. М.. Около 18:10 ч. е позиционирал автомобила за разтоварване, дал е назад и колелата на най-задния мост са се 3 покачили върху насипа на около 0,30м. над нивото на околния терен при което товарният автомобил е получил наклон напред. Водачът е изключил двигателя на автомобила, без да задейства ръчната спирачка, след което е слязъл от автомобила. По неизвестни причини е попаднал между левите колела на I-ви и II-ри предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този момент поради необезопасяването, под действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и това че задния край на коша е бил проникнал в разтоварените изкопни маси, товарният автомобил се е придвижил напред като е притиснал (прегазил) с лявото колело на II-я преден мост М..

Вещото лице сочи, че към момента на инцидента, товарният автомобил „М. ********“ е бил технически изправен. Няма констатирани технически неизправности по него, които да са в причинна връзка с инцидента.

Каросерията на товарния автомобил е била технически изправна, като няма причинно-следствена връзка между товара в автомобила и настъпилата на ********* г. смърт на Е. М.. Преди М. да слезе от кабината, товарният автомобил е бил спрял. В тази ситуация той, слизайки от кабината все още не е бил предприел действия по разтоварването (ръчната спирачка не е била задействана и технологично не е било възможно то да се извърши). Товарният автомобил е бил покачен с най-задните си колела върху насипа, а задния край на каросерията му е упражнявала натиск - опирала е върху насипа. Товарният автомобил не е бил обезопасен по никакъв друг начин, като е нямал поставени спиращи клинове под колелата. Вещото лице заключва, че при слизането от кабината М. е следвало да бъде изключително внимателен да не попадне в габаритите на автомобила. Преди да слезе е следвало да хоризонтира автомобила и задейства ръчната спирачка. Ако предприеме действия по разтоварването на товара, следва да се намира в кабината и да упражнява контрол върху уредбите действащи в момента на разтоварването и при нужда да прекрати действието им или предприеме други мерки за безопасност. От техническа гледна точка причината за инцидента е липсата на обезопасяване на товарния автомобил срещу потегляне по наклона на насипа и попадането на М. в габаритите на автомобила.

Експертизата в медицинската част сочи, че смъртта на Е. Р. М. се дължи на множество несъвместими с живота увреждания - масивни разкъсвания на органи от гръдната и коремната кухина. Настъпила е много бързо и е била неминуема. Описаните травматични увреждания са възникнали при 4 действието на твърд тъп предмет с изключително голяма сила и добре отговарят да са възникнали при прегазване /притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите. При изследването на трупа на Е. М. не са установени налични травматични увреждания, които не могат да бъдат обяснени с прегазване и притискане от масивна автомобилна гума от товарен автомобил с голяма маса. Констатираните при изследването травматични увреждания имат категорично характеристика на прижизнени такива, т.е. прегазването е причинено приживе на М.. Вещото лице дава заключение, че установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на Е. Р. М. е 0,69 промила и отговаря на лека степен на алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.

По случая е образувано ДП №**/2021 г., по описа на ОСО в ОП-К., водено за престъпление по 123, ал.1 от НК или друго от общ характер, което е прекратено.

Установява се, че за процесното МПС е била сключена валидна застраховка „Г. о.“ на автомобилистите.

По правното положение на страните:

Съдът е сезиран иск по чл. 200 КТ за присъждане за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, като по делото е привлечен като трето лице-помагач на ответника застрахователят по застраховка „Г. о.“ на автомобилистите. Съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя, че последният не следва да участва по делото. Привличането на трето лице-помагач е допустимо в случаите, при които страната, поискала това, твърди, че би имала регресни права при уважаване или отхвърляне на исковата претенция. В случая работодателят ще има права и може да ангажира регресната отговорност на застрахователя по застраховка „Г. о.“ на автомобилистите, ако по делото се установи, че не пострадалото, а друго лице е управлявало застрахования товарен автомобил.

Предмет на застраховката Г. о. е отговорността, която застрахования делинквент носи спрямо увреденото лице, вследствие на настъпило ПТП, а правото на регрес на работодателя, в случаите при които и той, и застрахователя по застраховка „Г. о.“отговарят спрямо пострадалото лице, 5 произтича от правилото на чл. 435 КЗ, вр. с чл. 74 ЗЗД. Според посочените разпоредби, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума. Работодателят, който отговаря спрямо увредения, при изпълнение на задължението на делинквета се суброгира в правата му спрямо застрахователя - по аргумент от чл. 74 ЗЗД.

В процесната хипотеза работодателят не би имал права против застрахователя, тъй като пострадалото и застрахованото лице съвпадат, но по тези фактически обстоятелства съдът може да вземе отношение едва със своето съдебно решение, след анализ на приетите по делото доказателства.

При всяко едно положение третото лице-помагач има интерес да участва по делото. Мотивите на решението ще се ползват с установително действие в отношенията със страната, която подпомага – арг. от чл. 223, ал. 2 ГПК, досежно обстоятелство кое лице е управлявало процесното МПС, оттам кое е застрахованото лице, както и дали то съвпада с пострадалото. Ето защо и съдебното решение следва да се постанови при участието на привлечения помагач.