Присъда № 42 от 29.05.2023, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 1723/2022 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - гр.П. тъжба от С. К. Г. от гр.П., с която е повдигнала обвинение против подсъдимия А. А. И. от същия град за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, а именно за това, че на 24.05.2022 год. в гр.П. й е причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Срещу подс.А. И. са предявени граждански искове по чл.45 от ЗЗД от частната тъжителка С. Г. за сума в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, както и за сума в размер на 1 340 лв. за причинените имуществени вреди – разходите, направени за оздравителния процес.

Гражданските искове бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес с протоколно определение на съда, като частната тъжителка бе конституирана като граждански ищец в процеса.

В съдебно заседание тъжителката се явява лично и с повереник, чрез който поддържа повдигнатото обвинение и пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, лично и със защитник. Дава обяснения по обвинението. Не се признава за виновен. Отрича да е причинил на тъжителката телесно увреждане.

Защитника на подсъдимия пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове като неоснователни. Смята, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана. Подсъдимият се присъединява към пледоарията на защитника си.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подс.А. И. живеел в град П.. Той умеел да лепи фаянсови плочи и извършвал такива услуги на частни лица.

Свид. К.Г. бил баща на частната тъжителка С. Г., а свид.Г.Г. – нейн брат. Те живеели в къща на улица „М.” в град П., в непосредствено съседство със свид.Е.К.. Дворовете им били разделени от обща ограда, която започнала да се руши от страната на свид.К.. По тази причина през месец май 2022 год. свид.К. наела подсъдимия И., за да облицова стената на оградата с плочи.

На 24.05.2022 год. малко след 16,30 часа подс.И. започнал да приготвя за поставяне /лепене/ последната плоча. Тъй като трябвало да я залепи плътно до челната дъска на покрива на постройка в двора на сем.Г.и, където 1 преминавал улук, подс.И. с помощта на ъглошлайф започнал да реже и оформя плочката. Произведения от уреда шум бил възприет от свид.К.Г., който се намирал на първия етаж на къщата. Той отишъл в задната част на двора, където подс.И. работил и през оградата го видял как реже плочката и измерва мястото, на което възнамерявал да я постави. Тогава свид.К.Г. казал на подсъдимия да не залепва толкова близо плочката, защото ако улука се счупи и се наложи да се подмени, плочката ще пречи. Подсъдимият му отвърнал, че може да му нарежда само ако дойде да работи у тях. В крайна сметка подс.И. залепил плочката на планираното място. Това не се понравило на свид.К.Г., който започнал да обижда подсъдимия. Нарекъл го боклук и нещастник. Напсувал го няколко пъти на майка. Взел чук и отвертка, с помощта на които отлепил плочката. Тогава между двамата възникнала разправа на висок глас, която била чута от частната тъжителка С. Г. и свид.Г.Г., които се намирали вътре в къщата. Първа на място отишла тъжителката. В този момент, афектиран от бутането на плочката от страна на свид.К.Г., подсъдимия с чук ударил улука, при което скобата се счупила и улука се преместил напред в двора на свид.К.. Подсъдимият започнал да държи сметка на свид.К.Г. за мястото, на което е поставил улука. От своя страна свид.К.Г. се разкрещял, укорявайки подсъдимия че няма право да поврежда, без да е съзидавал. Продължил да го псува, като замахвал с чука, с който бил премахнал плочката, заканвайки се , че не знае какво ще му се случи, ако го приближи с чука. В един момент търпението на подсъдимия се изчерпало и той се запътил към дома на сем.Г.и с намерение за физическа разправа със свид.К.Г.. Пристигайки, започнал да крещи и да блъска по входната врата, която била заключена. В това време свид.Г.Г. също бил излязъл на двора, като се бил запътил към задната му част. В гръб чул виковете и блъскането на вратата, обърнал се и видял подсъдимия. Върнал се, отключил вратата и излязъл на вън. Попитал го какъв е проблема, защо крещи и вика, при което подсъдимият започнал да го блъска с гърди и го приканил да дойде в двора на свид.К., за да види какво е сторил баща му. През това време навън излязла тъжителката, и заедно със свид.Г.Г. последвали подсъдимия. След няколко крачки подсъдимият се обърнал и възприел че от вратата, с чука и отвертката в ръката излиза свид.К.Г.. Тогава подс.И. с бързи крачки го доближил и задавайки му въпроса „Що ме псуваш, бе” със засилка, с двете си ръце го бутнал на земята. Свид.К.Г., който наскоро бил претърпял операция на ставата, и бил все още трудно подвижен, паднал по гръб и си ударил главата.

Още като възприел, че подсъдимият тръгва към свид.К.Г., свид.Г.Г. се насочил към тях, за да защити баща си, при което след като бутнал първия подсъдимия постъпил по същия начин и със свид.Г.Г.. Последният също паднал на земята по гръб, при което подсъдимият замахнал с юмрук към лицето му. Тъжителката се разкрещяла на подсъдимия да не удря брат й, при което той се обърнал и с въпроса „И ти ли ма” я сграбчил за раменете и със сила я захвърлил на земята. Тъжителката паднала по лице. Охлузила дланите 2 и коленете си. Ударила лицето си. Счупил й се първи горен десен резец.

Всичко това било съпроводено от взаимни обиди – както от страна на сем.Г.и, така и от страна на подсъдимия. Тъй като обидите били на висок глас, те били чути от живеещите в съседство от отсрещната страна на улицата – свидетелите А.Т. и Г.Т., които пристигнали на място и се опитали да успокоят ситуацията. Помогнали на свид.К.Г. да стане от земята.

Свидетелите Г.Г. и тъжителката станали сами.

Подсъдимият тръгнал да се прибира в двора на свид.К., а сем.Г.и го последвали. В двора влезли и свидетелите А. и Г.Т., за да предотвратят евентуален нов сблъсък.

Тъжителката влязла видимо разстроена, но и агресивна. Викала, обиждала и държала сметка на подсъдимия за травмите, които й бил причинил. Насочила агресията си и към свид.К., на която казала: „Виж какво ми причини твоя майстор”, отваряйки устата си, за да види счупения й зъб.

Като реакция подсъдимият отново се запътил към тъжителката, но пътят му би препречен от свид.Г.Г., който отново бил бутнат на земята от подсъдимия.

В един момент свид.К. казала на сем.Г.и да напуснат двора й. Те си тръгнали. Тръгнали си и свидетелите А. и Г.Т..

След като излязла навън, тъжителката се обадила на тел.112 и съобщил за случилото се. В резултат на сигнала на място пристигнал дежурния автопатрул в състав свид. Д. К. и Р. П.. Полицаите снели обяснения от участниците в конфликта и съставили предупреждения на подсъдимия, както и на тъжителката да не се саморазправят – л.115 и л.117 в делото.

Междувременно тъжителката се обадила на своя годеник – свид.Б., който дошъл на място и заедно с тъжителката отишли в спешно отделение, където я прегледали, промили й раните, направили необходимите изследвания и рентгенови снимки на главата, от които се установило, че носът на тъжителката е счупен.

Тъй като тъжителката изпитвала силни болки в областта на дланите на ръцете, които били отекли и охлузени, на следващия ден тя отново посетила спешна помощ при МБАЛ – П., където й направили рентгенография на дланите.

На 26.05.2022 год. тъжителката посетила съдебен лекар, който след като я освидетелствал й издал медицинско удостоверение № 85/2022 год. в което описал причинените травматични увреждания – л.12 – л.13 в делото.

През следващите дни тъжителката изпитвала силни болки. Не можела да спи нормално. Сънувала кошмари. Загубила апетит. Особено болезнено изживявала отоците и охлузванията по лицето, счупените нос и зъб. Гледала се в огледалото и плачела. Виждала се грозна. Впоследствие стреса и уплахата, които изживяла на 24.05.2022 год. били заменени с депресия.

Тъй като депресивния период продължил дълго, на 05.10.2020 год. тъжителката потърсила специализирана помощ. Започнала да посещава 3 психолог веднъж седмично /Вж. информационна бележка на л.14 в делото/.

По повод наложилото се изграждане на счупения й зъб, тъжителката посетила дентален център „Доктор С.” ООД гр.Пловдив, където в периода от 06.06.2022 год. до 28.07.2022 год. й била оказана необходимата специализирана помощ.

От заключението на назначената в хода на процеса съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещите лица доктор П.М. и доктор К. З., се установява, че вследствие на процесния инцидент тъжителката С. Г. е получила контузия на главата със счупване /недислоцирано/ на носните кости, кръвонасядане по клепачите на двете очи, охлузване по гърба на носа, отчупване на част от коронката на първи горен десен резец, без засягане на пулпата му, кръвонасядания и охлузвания в областта на ръцете и на коленете.

Отупването на част от короната на първи горен десен резец и счупването на носните кости са причинили на пострадалата разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Кръвонасяданията, охлузванията и травматичните отоци са причинили болка и страдание за период от 7 – 8 дни от датата та травмата. В острия период на травмата се е налагал прием на болкоуспокояващи. Уврежданията са резултат от действието на твърд, тъп предмет, като общ механизъм. Те отговарят да са получени от падане от собствен ръст на терена на ръце и крака с контзия на лицето в областта на носа и крайниците. Счупването на коронката на първи горен десен резец е получено при удар в антагониста от рефлекторно свиване на дъвкателната мускулатура при падането и удара в лицето.

Вещите лица посочват, че при личния преглед на тъжителката за целите на експертизата, не се установяват затруднения на преминаващия през ноздрите въздух, както и деформация на носните ходове. Оздравителния процес за останалите увреждания е приключил. Няма медицински данни за усложнения при протичането на оздравителния процес и трайни последици за здравето на пострадалата.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите К.Г., Г.Г., А.Б. и Г.Т., отчасти от показанията на свидетелите А.Т., Е.К. и Д.Г., отчасти от обясненията на подсъдимия, изцяло от записа, изпратен от РЦ 112 – Кърджали, приобщен към доказателствения материал по делото чрез прослушването му в съдебно заседание, както и изцяло от заключението на съдебно медицинската експертиза и писмените доказателства, приети по делото.

Съдът дава пълна вяра на свидетелите очевидци К.Г. и Г.Г., които са последователни, хронологично точни и се намират в пълен синхрон помежду си. Те се намират в пълен синхрон и с ВД – записа от проведения разговор на тел.112, като и със заключението на СМЕ, което посочва механизъм на уврежданията, кореспондиращ с показанията на цитираните свидетели.

Макар и косвено, показанията на свидетелите Г.Г. и К.Г. се подкрепят 4 от показанията от незаинтересования от изхода на делото свидетел Г.Т..

Последният, макар че не е станал очевидец на физическата разправа, тъй като е излязъл навън в по-късен момент, установява че е видял тъжителката и свид.К.Г. на земята, като дори помогнал на последния да се изправи.

Тъжителката имала кръв по лицето. Свид.Г.Т. установява също така, че покъсно разбрал че тъжителката е била бутната на земята от подсъдимия и че научил това от свид.А.Т., който излязъл на улицата преди него.

Свид.А.Т., в противоречие с показанията на свид.Г.Т. пък твърди, че видял как тъжителката хванала подсъдимия за блузата. В този момент свид.К.Г. се насочил към него с вдигната ръка, при което подсъдимия за да се предпази се завъртал рязко и от това завъртане тъжителката паднала.

Подсъдимият не я бил бутнал. Показанията на свид.А.Т. в тази част се опровергават по категоричен начин от вещите лица. В разпита си вещите лица доктор М. и доктор З. по повод приемането на СМЕ заявиха, че подобен механизъм не е възможен поради липсата на достатъчно разстояние между подсъдимия и тъжителката и липсата на времева възможност, за да се издърпа подсъдимия на такова разстояние, че тъжителката да падне напред колкото е ръстта й. Вещите лица поясниха, че ако хипотетично бъде приета версията на свид.А.Т., то тогава тъжителката със сигурност би паднала назад – по гръб.