Решение № 3466 от 07.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. С.., 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110127170 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 25 ГПК.

Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № ../25.03.2022 г. на управителя на „Е.” ООД – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „ш..” – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 6 288 лв. /след допуснато в хода на процеса увеличение размера на иска/ – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за период от шест месеца, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до плащането.

Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, работодателят не е изискал обяснения по реда на чл. 193 КТ, както и предварително разрешение от инспекцията по труда съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, преди да наложи наказанието, което не съответства на извършеното нарушение.

Ответникът оспорва допустимостта на предявените искове, поради липса на правен интерес, тъй като е отменил атакуваната заповед по реда на чл. 344, ал. 2 КТ. Евентуално счита исковете за неоснователни, уволнението за законосъобразно извършено едностранно с едномесечно предизвестие, 1 връчено на ищеца на 07.03.2022 г., поради липса на качества на работника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че ищецът Б. С. Л. е работил при ответното дружество „Е.” ООД по силата на трудов договор от 18.10.2021 г., където е заемал длъжността „ш.” при уговорено основно месечно възнаграждение 750 лв. и допълнително такова 4,8 % за трудов стаж и професионален опит в размер на 36 лв. Мястото на работа на ищеца е било в магазина на дружеството в гр. С...

На 07.03.2022 г. на ищеца е връчено предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя поради липса на качества на работника във връзка със заеманата длъжност.

Предизвестието е връчено при отказ, удостоверен с подписите на А.А. и Б.Т., служители при ответното дружество в гр. С... Същите са разпитани като свидетели по делото. От техните показание се потвърждава посоченото в предизвестието.

На 07.03.2022 г. на ищеца е издаден болничен лист за периода 07.03.2022 г. – 17.03.2022 г. На 23.03.2023 г. му е издаден болничен лист за периода 17.03. – 15.04.2022 г., на 20.04.2022 г. – болничен лист за периода 16.04. – 15.05.2022 г., след което му издаден още един болничен лист за периода 16.05.2022 г. – 14.06.2022 г. Болничните листове ищецът е изпращал чрез вайбър от телефона на приятелката си Н.Ш. в счетоводството на ответното дружество в гр. К., което се потвърждава от показанията на свидетелите Н.Ш. и Ж. Б. – главен счетоводител на „Е.” ООД.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза посочените болнични листове са представени от ответното дружество в териториалното поделение на Н. – К..

На 17.04.2022 г. управителят на ответното дружество е издал заповед под № 65 за прекратяване на трудовия договор с ищеца във връзка с изтичане срока на предизвестието, като в териториалната дирекция на Н. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, в което е посочено, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. На 26.04.2022 г. ответникът е подал второ уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, с което е заличено първото. След 2 това през месец май е подадено ново уведомление, в което е посочено като основание на уволнението чл. 326, ал. 1 КТ, което впоследствие е заличено от работодателя, а след това през месец юни отново е заявено по реда на чл. 62, ал. 5 КТ.

Видно от съдържанието на трудовата книжка на ищеца, като основание за процесното уволнение е посочен чл. 325, ал. 1 КТ.

Междувременно на 25.03.2022 г. управителят на ответното дружество е издал заповед № .., с която на ищеца е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че не се е явил на работа от 17.03 до 25.03.2022 г., за което не е уведомил прекия ръководител. Заповедта е изпратена до ищеца на същата дата по вайбър, което се потвърждава от свидетеля Ж. Б..

При тези факти съдът счита от правна страна следното:

Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено.

Отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ също трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя /вж. решение № 935 от 28.12.2009 г. по гр. д. № 3558/2008 г. на ВКС, III г. о./. В случая, въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията на съда с доклада по делото, ответникът не представи доказателства /сочената в отговора заповед № 589 от 25.03.2022 г., с която ответникът твърди да е отменил дисциплинарното уволнение на ищеца/, нито по делото се установи при условията на пълно и главно доказване своевременно уведомяване на ищеца за това чрез връчването му на тази заповед. Ответникът твърди да е изпратил същата до адреса на ищеца чрез куриерска фирма Е., но този факт не може да се установи от представената товарителница. Н.ротив свидетелят Ж. Б. посочва, че заповедта за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца не е изпращана по Е., а е била пратена от управителя чрез имейл до офиса на ответното дружество в гр.

С...

По делото не се установява акт на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ, който да лишава ищеца от правен интерес да оспорва пред съда дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № ../25.03.2022 г. на управителя на „Е.” ООД. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е допустим, като възражението на ответника за обратното е неоснователно.

3

Искът е и основателен.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя неформални изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това, като тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя. Съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението, тъй като няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване.

Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана със заповед № ../25.03.2022 г. на управителя на „Е.” ООД, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че ищецът не се явил на работа в периода 17.03.2022 г. – 25.03.2022 г., което включва два последователни работни дни, докато е бил в предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Видно от представените по делото болнични листове обаче, в този период ищецът е бил в отпуск по болест, за което е уведомил своевременно работодателя, който от своя страна е регистрирал същите в Н.. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, а се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели. Следователно ищецът не е извършил твърдяното в атакуваната заповед виновно неизпълнение на трудовите задължение, което да ангажира дисциплинарната му отговорност.

Предвид възраженията в отговора на исковата молба, с които ответникът се брани срещу предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се посочи още, че до изтичане срока на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото правоотношение. В периода до изтичане на срока на предизвестието работникът или служителят е длъжен да изпълнява възложената му работа и да спазва трудовата дисциплина. През това време на общо основание работодателят има право да налага дисциплинарни 4 наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата дисциплина, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение трудовото правоотношение може да бъде прекратено преди изтичане на срока на предизвестието от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника.

Конкуренция на две насрещни и едностранни волеизявления, насочени към прекратяване на трудовия договор, е възможна, когато работникът пръв е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 ал. 1 КТ и през време на срока на предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение от значение е това, чийто фактически състав е настъпил порано.

В тази насока са постановките на тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тъл. дело № 2/2012 год. на ВКС, ОСГК; решение № 104/ 20.04.2011 г. по гр. д. № 1833/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 54 / 01.03.2011 г. по гр. д. № 1939/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 34 / 24.03.2017 г. по гр. д. № 2962/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 617/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 6/31.01.2008 г. по гр. д. № 60/2007 г. на ВКС, III г. о.; решение № 39/27.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС,ІІІ г.о.

Това тълкуване следва да намери приложение и когато работодателят е отправил предизвестието.

В процесния трудов договор е уговорено 30 дневно предизвестие при прекратяване и за двете страни, което кореспондира на законоустановения минимален срок. Ищецът е получил писменото предизвестие по чл. 328, ал. 1 КТ на 07.03.2022 г. Следователно срокът му е следвало да изтече на 07.04.2022 г. По делото няма нито твърдения, нито данни за платено от работодателя обезщетение по чл. 220 КТ, предвид което срокът за предизвестие е трябвало реално да се отработи от ищеца. На 25.03.2022 г. на ищеца е връчена атакуваната заповед за уволнение. Датата на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” и прекратяването на трудовия договор по тази причина по правилата на чл. 195 ал. 3 и чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ е 5 настъпило на 25.03.2022 г.,т.е. преди изтичане на срока на 30-дневно предизвестие. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ изисква страните по трудовото правоотношение да осъществяват трудовите си права и задължения добросъвестно. След като атакуваната заповед не е отменена от работодателя по надлежния ред, с издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ, то тогава сезирания съд сам въз основа на доказателствата и според закона, преценява законосъобразността на заповедта за уволнение и с оглед на това постановява своето решение, като при уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ именно съдебното решение ще е това, което постановява правната промяна - с него се възстановява старото трудово правоотношение.

Изложено налага уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод достигна съдът. Установява се също, че трудовото правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период. Последният елемент се доказа от извършения оглед на трудовата книжка, в която няма вписване за започване на работа по трудово правоотношение от страна на ищеца в периода след уволнението. След тази дата причинната връзка между уволнението и оставането без работа до края на претендирания шестмесечен период не е била прекъсната от друг факт. Ето защо в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за исковия период.