Протокол № 652 от 21.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 652 гр. Варна, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20233100500414 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:36 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК:

Въззивниците Х. И. А. и И. Г. А. , редовно призовани, чрез адв. Д. Р., не се явяват, представляват се от адв. Д. Р., с пълномощно по делото.

В ъ з з и в а е м и я т „АВАНГАРДИЙ“ ЕООД , редовно призован, представлява се от адв. Т. Г., с пълномощно по делото.

АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 1076/16.03.2023 г.

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №1954/11.01.2023г. от Х. И. А., ЕГН ********** и И. Г. А., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: **** срещу решение

№4041/19.12.2022г., постановено по гр. дело

№20203110115068/2021г. по описа на ВРС, с което са осъдени въззивниците да заплатят солидарно на „АвангардИЙ“ ЕООД, ЕИК 175450051, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, ет. 4, ап. 6, сумата от 12 908,48 лева (дванадесет хиляди деветстотин и осем лева и 48 ст.), представляваща двойния размер на заплатения от ищцовото дружеството 1 задатък по предварителен договор от 20.07.2021 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 548 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с предишен идентификатор ****, с номер по предходен план 2046 в кв. 121, парцел 17, при съседи:

***,

***,

***,

***,

***.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен въззивниците считат решаващия извод на първоинстанционния съд, че вписването на 31.05.1994г. на заявления за взаимно отстъпено право на строеж в съсобствен парцел на основание чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ /отм./ представлява вещна тежест по отношение на процесния имот, предмет на предваритения договор.

Необосновано е прието, че ищецът е изправна страна, а от своя страна въззивниците/продавачи са неизправна страна съгласно чл.2.4 от предварителния договор, с който те декларират, че имотът не е обременен с вещни тежести, включително учредени или запазени ограничени вещни права, както и, че не са налице други права на трети лица, които биха могли да препятстват купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Развити са подробни правни доводи по приложението на чл.56 от ЗТСУ /отм./ и погасяване на правото на строеж по давност. Посочено, че когато собствениците на земята съвпадат с носителите на правото на строеж по време на действието на ЗТСУ /отм./ отношенията между съсобствениците се уреждат с отстъпване на право на строеж по реда на чл.56 от същия закон.

Застъпено е, че когато собственикът, той и учредител на правото на собственост се е задължил да построи сградата, така учреденото право на строеж няма да се погаси по давност /посочена е съдебна практика/.

Поддържа се изложеното в отговора, че собствениците на парцела първо са разпределили правото на ползване на поземления имот, след това взаимно са си отстъпили правото на строеж по реда на чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ /отм./. С регулационния план от 2012г. съсобствения парцел е разделен на два УПИ –та – единият застроен, а другият незастроен, които са поделени с договор за доброволна делба през 2015г. С изграждането на вилната сграда в съседния на процесния имот правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху сградата. Незастроеният процесен имот не е обременен от вещни тежести и няма вписвания по имотната партида.

Поддържа се, че в предварителния договор липсва уговорка, която да задължава продавачите да заличат вписването от 31.05.1994г. на заявлението по чл.56 от ЗТСУ/отм./ като липсва и не съществува правен ред за заличаването им.

Крайният извод на въззивниците е, че няма пречки за сключване на окончателен договор, както и основания за неговото разваляне, което като 2 последица да води до връщане на задатъка в двоен размер.

Предвид неоснователния отказ на ищеца да сключи окончателен договор ответниците имат право да задържат задатъка – чл.3.3.2 от договора и на основание чл.93, ал2, изр.1 от ЗЗД.

Въззивниците молят съда да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Авангард - ИЙ“ ООД, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. За неоснователни се считат доводите на жалбоподателите, че разпределението на ползването на парцела, съответно обособяването му в два УПИ – та води до погасяване на правото на строеж. Поддържа се, че вписването на отстъпването на правото на строеж по реда на ЗТСУ /отм./ представлява вещна тежест на имота, като продавачите не са изпълнили задължението си по т.2.4 от договора, където това е предвидено. Посочва се, че продавачите са могли чрез вписване на нотариално заверен отказ от права от носителите на ограниченото вещно право да изпълнят задължението си по предварителния договор. Аргументира се, че ищецът е изправна страна, а ответниците не са, поради което надлежно е упражнено правото за разваляне на предварителния договор и е основателна претенция за връщане на задатъка в двоен размер.

По изложените съображения въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

АДВ. Р.: Поддържам жалбата. Нямам възражения по доклада, освен че обжалваме изцяло решението, вкл. и в частта за солидарното осъждане за разноски.

Относно уточнителната молба становището ми е следното: с исковата молба се претендира осъждане на двете ответнички без посочване на квотите.

С уточняващата молба ищецът изрично е заявил нов петитум за солидарно осъждане на двете продавачки - ответници по делото и в условия на евентуалност е придобил осъдителен иск за размера на двоен размер на капарото само срещу Х. А.. С така уточнения петитум на исковата молба в отговора изрично сме възразили, че продавачите са съсобственици на недвижимия имот. В предварителния договор не е уговорена солидарност, тя не произтича и от закона, поради което искът спрямо Х. А. за разликата над ¾ е неоснователен и ние смятаме, че ако се възприеме, че не е налице солидарност, това рефлектира върху разноските по делото, които следва да бъдат намалени до размер на ¼, каквато е квотата на И. А..

По отношение на солидарността, това е нашето становище.

В уточнителната молба от 10.03.2023 г. на въззимаемия са направени нови уточнения, които противоречат по уточняващата молба към исковата молба от 23.11.2021 г.

Смятам, че не е налице солидарност между продавачите по 3 предварителния договор. Същите са съсобственици, при квоти: ¾ за Х. А. и ¼ за И. А..

Нямам доказателствени искания.

АДВ. Г. : Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

С оглед Вашите указания, съм изпълнил същите и съм уточнил каква е претенцията, като евентуалната претенция за изцяло осъждане на Х. А. като такава не се оттегля, но се поддържа, доколкото са изложени твърдения в тази посока.

Нямаме такива указания за уточнение, поради което би следвало да се приеме, че евентуалният иск също е предмет на разглеждане в настоящото производство.

СЪДЪТ прикани страните към участие в производство по медиация АДВ. Г. : Аз съм бил готов за споразумение от самото начало и сега го поддържам.

Аз бях направил няколко предложения за спогодба, но до настоящия момент насрещната страна не ги възприема като предложения и прави насрещни такива.

АДВ. Р.: Ние желаем изпълнение на предварителния договор и не само датата, уговорена за сключване на окончателния договор, но и в първото заседание сме искали изпълнение на предварителния договор чрез продажба.

АДВ. Г. : В периода на постановяване на решението бихме могли да опитаме.

Многократно сме правили предложения, но не срещаме никакво разбиране от страна на жалбоподателя, така че аз бях принуден да заведа това производство.

Не възразявам да отидем на медиация, ще попълним заявление, като ако не се постигне целения резултат, ще имаме решение.

АДВ. Р.: Не възразявам да проведем процедура по медиация. Ще попълним заявление за медиация.

Представям списък с разноски и за двете инстанции. Други доказателства няма да соча.

АДВ. Г. : Аз също представям списък на разноските. Други доказателства няма да соча.

Правя възражение по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като се претендира и за първа инстанция, тъй като е прекомерно.

С оглед процесуалното поведение на страните, съдът счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

4

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Р.: Уважаеми окръжни съдии, ние считаме, че постановеното решение, което се обжалва е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Между страните е сключен предварителен договор за продажба на празен незастроен поземлен имот, урегулиран с уличнорегулационен план от 2012 г., от който са образувани два урегулирани поземлени имота – съседният на нашия имот е застроен, а нашият – предмет на предварителния договор - незастроен.