Решение № 1249 от 31.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100100778 по описа за 2023 година

Предявен е иск от А. Х. Г. срещу община Варна за приемане за установено правото й на собственост върху ПИ *** с площ 1888 кв. м, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД АГКК, отделно от изградените в имота жилищна сграда с площ от 28 кв. м *** и селскостопанска постройка с площ от 4 кв. м

***, основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение, упражнявано от 1976 г. до 2006 г., заедно с П.Г., а от 2006 г. до 10.04.2023 г. – самостоятелно, по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че част от процесния имот е идентична с имот пл. № 1580 по КП от 1983 г., записан на П.Г. по договор за наем и с имот пл. № 88 по КП от 1991 г., записан на П.Г.. Твърди, че имотът е земеделска земя, придобита от общината, тъй като не е притежавана от друго лице, по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва намерението за своене. Сочи, че срокът е недостатъчен.

По същество страните поддържат становищата. Ответникът възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ищцата представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Искът е допустим и надлежно предявен.

По същество:

В хронологичен ред:

Ищцата признава и от заверения препис (л. 14) е видно, че държавен имот с площ 750 кв. м в м. "Кърчанлъка" е предоставен на П.Г. за ползване за срок от една година по договор за наем от 17.05.1976 г.

1

Между страните е безспорно, че северната част на процесния имот е идентична с имот пл. № 1580 по КП от 1983 г. (л. 67), записан на П.Г., като ползван по този договор (л. 68). По този КП са заснети имоти пл. №№ 1580 и 1580а, между които няма ограда, а подпорна стена. Източната южна част на процесния имот попада в съседния имот пл. № 1579, записан на Л.Т.Ж. (л.

68).

Даването на планоснимачен номер "а" означава, че към момента на одобряването на КП (1983 г.) е съществувал един имот пл. № 1580, от който впоследствие е отделен имот пл. № 1580а, записан на В.В.Ж., предоставен по ПМС № 26.

Съдът приема, че първоначално на П.Г. е предоставен имот пл. № 1580, но тъй като площта му, измерена по следващия план, е надвишавала посочената в договора за наем, след 1983 г. южната част е заснета с пл. № 1580а и предоставена на В.Ж..

Между страните е безспорно, че северната част на процесния имот е идентична с имот пл. № 88 по КП от 1991 г. (л. 69) с площ 751.07 кв. м (л. 90), записан на П.Г. (л. 70). По този КП западната южна част на процесния имот е заснета с пл. № 89 с площ 800.72 кв. м (л. 90), записан на В.В.Ж. (л. 70).

Източната южна част на процесния имот попада в съседния имот пл. № 90, записан на Л.Ж. (л. 70).

Източната южна част на процесния имот става част от него едва по съвместените ПНИ и КП (л. 89). Оградата продължава да съществува (условен знак контур с триъгълничета) т.е. границата в имот пл. № 90 не е съществуваща на място, а граница по ПНИ (сравни графична извадка л. 86), предназначена да ограничи площта на имот пл. № 90 (936.56 кв. м – л. 90) до 600 кв. м (пар. 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ).

В показанията си (л. 246, гръб) свидетелят Л.Ж. сочи, че никога не е имал друг съсед, освен П.Г.. По разписния списък към КП от 1991 г. (л. 70) В.Ж. също е съсед на имота на свидетеля.

Поради това несъответствие, а и поради възможната заинтересованост на свидетеля, който няма дела с ответника, но ответникът твърди право върху южната част от имота, ползван от свидетеля, съдът приема, че фактическата власт е упражнявана от П.Г. само върху северната част на процесния имот, идентична с имот пл. № 1580 по КП от 1983 г. и с имот пл. № 88 по КП от 1991 г.

Сключването на договор за наем за тази част изключва намерението на П.Г. за своене. Фактическата власт, установена от него, е държане.

В показанията си свидетелите Л.Ж. и В.Д. сочат, че ищцата, съпруга на П.Г. е идвала често в имота, че дъщеря му също е идвала. След като ищцата се разболяла вече идвали по-рядко. Никой освен тях нямал ключ за дворната врата (л. 246-247).

Ако са били в брак, следва да се приеме, че и фактическата власт, упражнявана от ищцата, е държане (т. 2. Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС).

Въпреки критиките в литературата (Венедиков, П. Въпроси на съпружеската имуществена общност. С.: Сиби, 1994, с. 58 и сл.), в съдебната 2 практика се приема, че указанието по цитираната т. 2 ППВС, че правото се придобива по давност в СИО, без значение какво е основанието, на което е установено владението, е запазило значение и при следващите СК (решение № 319 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2010 г., I г. о., ГК).

В процесния случай, дори да се приеме, че П.Г. е имал намерение за своене, при установяване на владението той не е престирал по възмезден прехвърлителен договор, който не е сключен в изискуемата форма или е сключен с несобственик. Поради това случаят е по-близък до самоволното завладяване. По делото не са представени доказателства кога е сключен бракът между П.Г. и ищцата. Ако бракът е сключен след 1976 г. владението не става общо и само П.Г. би придобил имота (Цит. съч., с. 60).

В съдебната практика е отречена възможността ползването по договор за наем да се признае за право на ползване по чл. 3 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 1988 г. (определение № 1038 от 13.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., II г. о.). Дори в случаите, в които е признато приложението на ПМС № 4, имотът е бил даден по ПМС, но от селскостопанска организация (решение № 600 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 798/2009 г., I г. о., ГК).

Безспорно е и от заверения препис (л. 12) е видно, че е издадена заповед № 2751 от 29.12.1999 г., с която Кметът на община Варна е отказал на П.Г. да придобие собствеността върху имот пл. № 88 с площ от 600 кв. м, влязла в сила. От предявяването на искането за признаване правото да придобие собствеността е видно, че П.Г. не е имал намерение за своене на имота.

Съдът приема, че намерение за своене може да възникне и след отказа, но само от ново обстоятелство (обратно решение № 69 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6268/2014 г., I г. о., ГК). В общия случай у държател, на когото собственикът е отказал да продаде, би могло да възникне намерение за своене, ако например след отказа покани собственика да му плати разноските за подобрения или друго и го предупреди, че ако не стори това, ще счита, че собственикът изоставя имота.

Дори да се приеме, че след отказа е възникнало намерение за своене, не е текла придобивна давност преди плана на новообразуваните имоти.

Този план за с. о. "Боровец-юг" е одобрен със заповед № РД-1-7706 (467) от 04.12.2002 г. на Областния управител (л. 142) и едва от тази заповед нататък, е налице годен обект на собственост, която може да бъде придобита по давност (определение № 386 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 456/2020 г., II г. о., ГК).

По делото не е представено доказателство кога е починал П.Г.. Отново хипотетично, ако се приеме, че той е имал намерение за своене, ако е приела наследството му, намерението на ищцата би било за своене само на наследствения й дял и държане на дяловете на останалите наследници.

Намерение за своене на целия имот ищцата би могла да има само ако твърди, че наследството или имотът са й били предложени по завещание или останалите наследници по закон са се отказали от наследството.

По делото не е представено удостоверение за наследници, поради което не би могло да се приеме владение върху конкретен дял. Признаването на 3 право на собственост не би било допустимо, тъй като ищцата твърди право, придобито чрез владение за себе си, не и като наследник на П.Г. (л. 29).

Имотът не е заявен за възстановяване от бивш собственик и не е бил държавен, поради което е станал частна общинска собственост при условията на чл. 19 ЗСПЗЗ след приключване на реституционната процедура за всички поискали възстановяване на собствеността субекти (решение № 19 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2021 г., II г. о., ГК) По пречките за придобиване по давност:

Благоустройствени:

Общоизвестно е, че с решение по т. 2134-8. Протокол № 21/24.03.2010 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, във връзка с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и по предложение на Кмета на Община Варна с вх. № РД109302/25/16.02.2010 г., Общинският съвет - Варна одобрява подробен устройствен план /ПУП/ - план за улична регулация /ПУР/ на СО "Боровецюг" (извадка на л. 71 и 238).

Съдът приема, че по този план не са урегулирани отделни имоти, поради което той няма незабавно отчуждително действие и няма благоустройствена пречка за придобиване по давност на целия процесен имот. Реална част от него може да се придобие само при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ (решение № 30 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1662/2020 г., I г. о., ГК и др. цитирани в определение № 1025 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4314/2022 г.).

Планът не е приложен (л. 103).

С оглед на собственика:

В периода на твърдяното владение от 2006 г. до предявяване на иска имотът е бил частна общинска собственост. Ако ищцата бе упражнявала владение, за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 07.03.2022 г. придобивната давност за имота не е текла по силата на мораториума (решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2021 г., II г. о., ГК).

Изтеклият срок не би бил достатъчен за придобиване по давност.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата следва да заплати на ответника сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Х. Г., ЕГН **********, ***** срещу община Варна за приемане за установено правото й на собственост върху поземлен имот идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, пет хиляди и четиристотин и три, три хиляди и сто и петдесет и шест), област Варна, община Варна, гр. Варна, район Аспарухово, п. к.

9000, кв. "Галата", местност "Боровец-юг", вид собств. Частна, вид територия 4

Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 1888 (хиляда и осемстотин и осемдесет и осем) кв. м, по КККР, одобрени със заповед № РД18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, отделно от изградените в имота жилищна сграда с площ от 28 (двадесет и осем) кв. м с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, пет хиляди и четиристотин и три, три хиляди и сто и петдесет и шест, едно) и селскостопанска постройка с площ от 4 (четири) кв. м с идентификатор *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, пет хиляди и четиристотин и три, три хиляди и сто и петдесет и шест, две), основан на твърдение за придобиване по давност чрез владение, упражнявано от 1976 г. до 2006 г., заедно с П.Г., а от 2006 г. до 10.04.2023 г. – самостоятелно , на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА А. Х. Г. с. ЕГН, с. а. да заплати на община Варна сумата 300 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5