Решение № 580 от 30.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Плевен, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20214430201648 по описа за 2021 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0000811 от 23.07.2021 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 КТ във вр. чл. 414 ал. 3 КТ на ***, представлявано от Ж.М. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 1 500 лв за извършено нарушение по чл. 62 ал. 1 във вр. чл. 1 ал. 2 КТ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се представлява от пълномощник в лицето на адвокат И.С., ***. Последният навежда доводи за липса на извършено нарушение предвид събраните по делото доказателства, че към датата на проверката свидетелят *** не е полагал труд при ***, представлявано от Ж.М., а е изчаквам *** на дружеството, който да го превози безплатно до ***. За това, че *** не е работил към дружеството, според процесуалният представител на жалбоподателя свидетелства и представената и приложена по делото справка от Агенцията по заетостта, съгласно която към 31.05.2021 година свидетелят е бил регистриран в същата и е получавал обезщетение за безработица. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложената на дружеството санкция като незаконосъобразна, както и за присъди в полза на доверителя му направените 1 по делото разноски съгласно представени списък.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***. Взема становище, че така депозираната жалба е неоснователна. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано. Ангажира становище, че всички доказателства по делото оформят по категоричен начин извода за това, че санкционираното дружество, в качеството му на работодател е приел на работа на посочената в акта и наказателното постановление дата - 31.05.2021 година *** да изпълнява длъжността „ *** на бус „ ***“ без да има със същия сключен трудов договор, назначено на трудов договор. Като се позовава на събраните по делото гласни и писмени доказателства моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло наказателното постановление, както и да присъди в полза на ОИТ Плевен юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

***, представлявано от Ж.М. е вписано в Търговския регистър на 17.01.2020 година с предмет на дейност: вътрешен и международен транспорт, производство и търговия със селскостопанска продукция, авторемонтни услуги, автомивка, сервиз, търговия с хранителни и нехранителни стоки и други съгласно дружествен договор от датата на вписване.

На 31.05.2021 година около 06:00 часа, ***, извършили непосредствена проверка на паркинг пред завод „ *** „ *** , находящ се в ***. В хода на проверката установили бус „ ***“ с рег. № ***, собственост на *** ***, предоставен за ползване под наем на дружеството с ограничена отговорност.

По време на проверката установили, че двигателят на превозното средство е запален, а на ***ското място да стои лице от мъжки пол. След като се представили, проверяващите подканили същото да се представи и да предостави документите си за самоличност. Лицето демонстративно отказало, което наложило *** от Д “ ИТ“ да потърсят съдействие на полицията.

2

След като на място пристигнал ***, непознатият предоставил документите си за самоличност от които се установило , че се казва *** *** от ***, ЕГН **********. Последният собственоръчно изготвил декларация от лице, работещо по трудовото/ гражданско правоотношение. В същата собственоръчно изписал трите си имена, единен граждански номер, работно време от 5 – 6:30 часа, както и че не работи за***, а превозвал работници на фирмата на приятелска основа. *** подписал лично горната декларация.

На 04.06.2021 година, отпочнатата проверка била довършена в сградата на ОИТ Плевен в присъствието на представляващият дружеството Ж.М., от който било изискано да представи редица документи в това число и трудов договор за *** ***. В хода на документалната проверка такъв не бил предоставен.

За така констатираното обстоятелство, на 04.06.2021, в присъствието на Ж.М. – *** на *** бил съставен акт за установяване на административно нарушение, извършено от работодателя по чл. 62 ал. 1 и чл.1 , ал. 2 КТ, а именно: на 31.05.2021 година в ***, приел на работа лицето *** ***, ЕГН ********** да изпълнява трудови функции „ ***“ на бус „ ***“ с рег. № *** без да е сключил със същия трудов договор. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на ***я и връчен и лично срещу подпис. *** не възразила срещу констатациите в акта.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 15-0000811 от 23.07.2021 година на ***; акт за установяване на административно нарушение № 15-0000811 от 04.06.2021 година на ***; заверено копие от известие за доставяне от 11.08.2021 година; заверено копие от идентификационна карта на *** ОТ 04.06.2021 година; заверено копие от декларация, подписана от *** *** от 31.05.2021 година; заверено копие от обяснения от Ж.В. *** в качеството на *** на ***; заверено копие от договор за наем от 01.02.2020 година, сключен между *** и „*** ***“ ***.

В подкрепа на горните факти са и показанията на разпитания непосредствено в съдебно заседание свидетел Б.Н..

3

В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на свидетеля ***. Същият установява, че на 31.05.2021 година бил в ***.

Налагало се да се прибере в ***, поради което помолил *** на Ж.М. – негов приятел да бъде извозен с един от бусовете на дружеството, за които знаел че превозват работници от ***. Ето защо към момента на проверката отказал да предаде документите си, собственоръчно изписал и подписал цитираната по – горе декларация и от уплаха написал в нея, че превозва работници на приятелска основа без да работи към дружеството.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намери, направените в наказателното постановление изводи за наличието на осъществен от страна на жалбоподателя състав на нарушение по чл. 1 ал. 2 от КТ във вр. чл. 62 ал. 1 КТ за законосъобразни, установени в съответствие с материалният закон.

Според разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Същите следва да се обективират в трудов договор, който се сключва в писмена форма, по аргумент от разпоредбата на чл. 62 ал. 1 КТ.

Несъмнено е, че към дата 31.05.2021 година, когато е извършена проверката от представители на инспекцията по труда, качеството на работодател е имало дружеството ***“ *** и „*** ***“ ***.

Съдът прие за установено по безспорен начин, че към момента на същата проверка на паркинг пред завод „ *** „ *** , находящ се в *** , *** от *** е полагал труд като „ ***“ бус „ ***“ с рег. № ***, който извозвал работници до *** . Безспорни доказателства в горната насока съдържат пряко показанията на свидетеля Б.Н.. Същите са последователни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото в частност с изписаното в декларацията, в която *** изписал и се подписала като удостоверил, че „не работи“ за дружеството, а превозва работници на „ приятелски начала“.Косвено в подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства за това, че към момента на проверката превозното средство е било със запален двигател, *** седял на мястото на ***а и край него не е имало други лица. Дадените от страна на *** показания са непоследователни, вътрешно противоречиви, едностранчиви по своето 4 съдържание и логически неиздържани. Ето защо и с оглед установените между него и *** на представляващата дружеството дългогодишни приятелски отношения, както и фактът че понастоящем *** работи именно за санкционираното дружество като „ ***“, съдът възприе показанията му като недостоверни и пристрастни, поради което и не ги кредитира с доверие.

В подкрепа на извода, че *** полагал труд при работодателя и отношенията по същината си представляват „ трудови“ е и приложената по делото собственоръчно изписана и подписана от нея декларация с изписано от самия *** работно време от 5 – 6:30 часа.

Събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства установяват, че към 31.05.2021 година между *** и санкционираното дружество са били установени правоотношенията с характер на трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване изпълнението на възложените със същия трудови функции. Това е така, защото в случая са налице и трите съществени елемента на правоотношението, което го квалифицират като трудово, а именно определени са мястото на работа, характера на работа и е уговорено и плащано трудово възнаграждение, работно време и почивни дни. Мястото на работа е териториално определеното пространство, където работникът предоставя на работодателя своята работна сила и където той полага труда си. Характерът на работата е трудовата функция на работника, която се определя от предмета и обема на извършваната работа и условията, при които се извършва. Предметът на дейността се определя от съдържанието на трудовите операции, които работникът следва да изпълнява в рамките на трудовата си функция, в случая трудовите операции на *** са били извозване на работници на „ ***“ *** от *** до *** с бус „ ***“ с рег. № ***, собственост на *** ***, предоставен за ползване под наем на дружеството с ограничена отговорност.Всички обсъдени доказателства налагат единствения възможен извод, че *** е упражнявал трудова дейност, възложена му от работодателя „ *** „ ***, без наличен сключен трудов договор с работодателя.

Ето защо настоящата инстанция намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен начин извършеното нарушение на разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ от „ *** „ *** 5

***. В цитираните разпоредби на чл.62, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В дадения случай е налице противоправно поведение от страна на работодателя. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са уредени като трудови.

Съдът възприе като неотносими представените от страна на процесуалният представител на жалбоподателя писмени доказателства, касаещи трудовата ангажираност на свидетеля *** към 07.06.2021 година.

Представената също от страна на жалбоподателя справка от Агенцията по заетостта на свой ред установява отново, че към датата на проверката 31.05.2021 година свидетелят *** е бил регистриран като безработен и не е имал трудов договор, а в същото време е извършвал трудова дейност като *** на бус и е превозвал работници.

При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие с материалният и процесуалния закон. Наложено е административно наказание е определено в съответствие с разпоредбата на чл.414 ал. 3 КТ, която предвижда санкция към минималния размер от 1 500 лева.

Ето защо съдът счете, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото, съдът намери така направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя в размер на 400 лева, съгласно представеният по делото списък е неоснователно, поради което и следва да бъде отхвърлено като такова.