Решение № 35 от 04.02.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кърджали, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140100793 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез процесуален представител юрисконсулт М. К. с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника Б. Л. Ц., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца сумата от 735,20 лв. представляваща неплатени суми за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М5628101, като част от рамков Договор идентифициран с неговия уникален номер 504759278, като задълженията са за периода от 26.11.2021 г. до 12.06.2022 г. формирани, както следва: 312,74 лв. неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги и 422,46 лв.

- неустойка, поради прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 135,15 лв. представляваща мораторна лихва върху цялата главница, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението /18.02.2024 г./, както и разноските по заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед № 155 от 15.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 355/2024 г. по описа на РС-Кърджали.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, по който ответникът не е заплатил стойността на ползваните електронни услуги в рамките на посочения исков период и размер, както и неустойка. Иска присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от 1 ответника, с която заявява, че оспорва иска по основание и размер. Заявява, че е нелогично и правно невъзможно е ответникът да дължи суми за предоставени услуги на ищеца при прекратен договор, месец и половина порано преди посочената по-горе крайна дата- 12.06.2022 г. Твърди, че клаузата на т. 54.12 от ОУ, независимо, че употребява понятието „прекратяване“, на практика всъщност урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на потребителя, поради което следва да се приложат нормативните императивни изисквания на разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съгласно които предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се извърши писмено, като това изискване е въведено с оглед неговата валидност, а не с оглед на доказването му. Така клаузата на т. 54.12 от ОУ, на която се основава ищеца, предвиждаща автоматично едностранно прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона. Отделно от това оспорва клаузата т. 54.12 от ОУ като неравноправна, тъй като е изготвена предварително от „А1 България“ ЕАД, като търговец, а ответникът, като потребител, не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание, обемът на тези ОУ е и такъв, че за потребителя е невъзможно да се запознае с тях, така че да придобие реална представа, която да му позволи да извърши обективна преценка за икономическите последици от сключването на договора, които впоследствие ще го обвързват и с необосновано високи неустойки. Ответникът твърди, че неправомерно ищецът начислява и претендира за плащане на няколко еднакви по вид неустойки, които излизат извън обезпечителните и обезщетителните им функции, както и че при неизпълнение на договора, ищецът като кредиторът, ще получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като ще надхвърлят това, което той би получил от самото изпълнение, а ще го обогатят.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представители.

Ищецът депозира молба, с която взема становище по доказателствата, както и по същество на спора, претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява лично, представлява се от упълномощен представител, като взема становище по доказателствата и по същество на спора. Претендира разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С протоколно определение от 17.01.2025 г. съдът е приел за окончателен обективирания в Определение № 457 от 23.12.2024 г. проект за доклад по делото, съгласно който съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства по делото, а именно, че между страните е сключен Договор № 504759278 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, уговореното възнаграждение за услугите, както и че услугите са предоставени на ответника.

По отношение на предоставените услуги от ищеца следва да бъде посочено, че вземанията по същите са основателни до момента на прекратяване на услугите по посочените мобилни номера. Това означава, че цената на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги съгласно условията на посочения договор, приложенията към него и общите условия предоставяни със системен партиден номер М5628101, за 2 посочения отчетен период (период на фактуриране) от 23.10.2021 г. до 22.04.2022 г. възлизат на 312,74 лева. В представената по делото фактура № 440298278 от 26.11.2021 г. на обща стойност 59,45 лева, с посочен период на фактуриране 23.10.2021-22.11.2021 г., са посочени ползваните мобилни услуги (домашен интернет и телевизия), номерата, с които се ползват услугите, таксите по тарифния план, потреблението за всяка услуга - домашен интернет и телевизия по посочените номера, както и общата стойност. В приложение А към фактурата са описани подробно вида на пакета услуга, месечната такса, общите такси и услуги. В същата фактура е посочено и задължение за предишен период в размер на 59,45 лева. В представената по делото фактура № 441814451 от 29.12.2021 г. на обща стойност 59,45 лева, с посочен период на фактуриране 23.11.2021-22.12.2021 г. и приложение А към нея са описани същите реквизити, като на посочената по-горе фактура. В тази фактура също е посочено задължение за предишен период в размер на 59,45 лева. Това се отнася и за фактура № 443328481 от 26.01.2022 г. на обща стойност 56,96 лева с посочен период на фактуриране 23.12.2021-22.01.2022 г. и приложение А към нея. В тази фактура е посочено и задължение за предишни периоди в размер на 118,90 лева. Във фактура № 444835409 от 25.02.2022 г. на обща стойност 68,38 лева, с посочен период на фактуриране 23.01.2022-22.02.20212 г. и приложение А към нея са описани същите реквизити, като на посочените по-горе фактури, както и задължения за предишен период в размер на 175,86 лева. Във фактура № 446599828 от 25.03.2022 г. на обща стойност 58,72 лева, с посочен период на фактуриране 23.02.2022-22.03.20212 г. и приложение А към нея са описани същите реквизити, като на посочените по-горе фактури, както и задължения за предишен период в размер на 244,24 лева. Това се отнася и до фактура № 448101247 от 27.04.2022 г. на обща стойност 58,72 лева, с посочен период на фактуриране 23.03.2022-22.04.2022 и приложение А към нея, в която е посочено и задължение за предишен период в размер на 302,96 лева. В исковата молба по делото ищецът е посочил, че по фактура № 448101247 от 27.04.2022 г. на обща стойност 58,72 лева е издадено кредитно известие от ищеца в размер на 48,94 лева, поради което оставащата сума за плащане е в размер на 9,78 лева, която сума е и претенция в исковата молба и във фактура № 448101247 от 27.04.2022 г. Като към тази оставащата сума за плащане е в размер на 9,78 лева се прибави и посоченото задължение за предишен период в размер на 302,96 лева се получава общо задължение в размер на 312,74 лева.

Направеният анализ на посочените фактури обосновава извода, че уговорените размери на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за посочените отчетни периоди съгласно условията на договора, приложенията към него и общите условия са правилно изчислени и съобразени с датите, на които услугите са прекратени, което доказва основателността на иска в претендирания размер. Размерът на мораторната лихва върху сумата 312,74 лева претендирана за периода от 17.12.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 62,52 лева е правилно изчислен. В обобщение следва да се посочи, че по договор за електронни съобщителни услуги номер 504759278 предоставяни със системен партиден номер М5628101 общата цена на месечните абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, за посочения отчетен период (период на фактуриране) от 23.10.2021 г. до 22.04.2022 г. възлизат на 312,74 лева, описани във фактура № 440298278 от 26.11.2021 г. на обща стойност 59,45 лева, фактура № 441814451 от 29.12.2021 г. на обща стойност 59,45 лева, фактура № 443328481 от 26.01.2022 г. на обща стойност 56,96 лева, фактура № 444835409 от 25.02.2022 г. на обща стойност 3

68,38 лева, фактура № 446599828 от 25.03.2022 г. на обща стойност 58,72 лева и фактура № 448101247 от 27.04.2022 г. на обща стойност 58,72 лева, по която е издадено кредитно известие от ищеца в размер на 48,94 лева, поради което оставащата сума за плащане е в размер на 9,78 лева, която сума е и претенция в исковата молба. Лихвата по посочените фактури за периода от 17.12.2021 г. до 09.02.2024 г. в размер на 62,52 лева.

По отношение на претенциите за неустойки по отношение на невърнато оборудване по ценова листа следва да се посочи, че в чл. 6.3. от Приложение 1 от 25.06.2019 г., както и в Приложение от 26.05.2021 г. към договор 504759278 за фиксиран интернет и телевизия е посочено, че ако след прекратяване на договора предоставеното оборудване не бъде върнато от абоната или същото е неизправно съгласно чл. 9.2 от абонатът дължи обезщетение в размер на пазарната стойност на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора. В протокол за инсталиране на услугите от 05.07.2019 г. е посочено, че е инсталирано оборудване за А1 Нет представляващо wi-fi рутер/ модем модел:Modem EPC 3928 Docsis 3.0, сериен № 285134399, както и инсталирано оборудване за А1 ТВ представляващо тв приемник/СА модул модел:CAM Module for access Conax, сериен № CAMHFF11001002628. Посочените документи са подписани от ответника и не са оспорени в предвидения срок и ред. В представената фактура № 558350693 от 28.04.2022 г. е посочена неустойка за устройство 285134399, което представлява серийният номер на инсталираното с протокол от 05.07.2019 г. оборудване за А1 Нет представляващо wi-fi рутер/ модем модел:Modem EPC 3928 Docsis 3.0. в приложения по делото ценоразпис на оператора е посочено, че се дължи неустойка в размер на 100 лева за устройство представляващо медиен център за цифрова телевизияи/или интернет.

По отношение на претендираните с фактура № 558350893 от 28.04.2022 г. неустойка за устройство – 013902819674;00708448359, както и с фактура № 558350894 от 28.04.2022 г. неустойка за устройство – 013901103005;99999999 не са представени доказателства за предоставяне, респ. монтаж на тези устройства с такива серийни номера, модели или др., които да обосноват основанието им. Единственият протокол за инсталиране на устройства е от 05.07.2019 г., в който не са описани посочените устройства по вид, модел и сериен номер, което обуславя извода за тяхната неоснователност. Съдът следва да посочи, че размерът на мораторна лихва върху уважения размер на неустойка от 100 лева за периода от 13.06.2022 г. до 09.02.2024 г., изчислен с помощта на електронен калкулатор, възлиза на 19,59 лева.