Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6222 от 08.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62469/2023
Вид
Решение № 6222
Подписан
08.04.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър

РЕШЕНИЕ

№ 6222 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110162469 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от „***“ АД против Р. П. П. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1668.85 лв. - главница за потребена вода от длъжника за имота му, находя се в гр. *** вх. ***, за период от 02.10.201301.10.2022г., мораторна лихва за забава при заплащане на дължимите суми за периода 02.11.2013г.-01.10.2022г. в размер на 913.88 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и разноски по образуваното частно гражданско дело Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги в процесния период на адрес: гр. *** вх. ***, в качеството му на собственик на имота. Излага в исковата молба, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период ВиК услуги до процесния имот, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника чрез адв. И. Д..

Оспорва да е налице облигационно отношение, както и ответникът да е собственик или ползвател на недвижимия имот. Позовава се на настъпила погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената 1 цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик, но на 1/2 ид. ч. от процесния имот. Видно от представената по делото от Служба по вписванията справка по персоналната партида на ответника за периода 01.01.1992г. – 13.04.2020г. се извежда, че по отношение на притежаваната от ответника Р. П. 1/2 ид.ч. от процесния имот, находящ се в гр. *** е наложена възбрана, като от предходен запис се установява, че ответникът е придобил процесния недвижим имот заедно с *** П.а. По делото не са налице данни за последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване от Р. П. в полза на друго лице.

Ответникът не оспорва верността на вписаните в справката обстоятелства, а нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал.2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по 2 вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответникът не е направил конкретни оспорвания и не е представил доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Ето защо съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес, където правото на собственост се изследва доколкото е нужно да се установи презюмирана от закона облигационна връзка между страните, но не и установяване със сила на пресъдено нещо на конкретно придобивно основание. Това обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника в периода 02.10.2013г. - 01.10.2022г., за апартамент 119 в гр. София, жк. ***“, ** който следва да отговаря до размера на квотата си в собствеността, т.е. за 1/2 от задълженията.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В. оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 14.09.2004г. получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). Ищецът не е представил доказателства общите му условия да са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, за да се извърши преценка съобразно нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата, която посочва, че в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. В случая обаче не са релевирани подобни възражения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си да възрази срещу Общите условия. Следователно между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за процесния апартамент с клиентски № ********** в периода 11.03.2016 г. до 11.02.2021г.

По отношение на количеството и цената на изразходваната вода през исковия период.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2004 г. количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяка водопроводно отклонение водомери, а за сгради етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от Наредбата.

3

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен случаите на отчитане по електронен път.

Съгласно чл. 39, ал. 3 от същата Наредба, по изключение, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. При липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както следва - по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател (чл. 23, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ОУ от 2006 г., респ. чл.

25, ал. 4 и ал. 8, т. 1 ОУ от 2016 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ОУ от 2016 г., изразходваното количество питейна вода се отчита от водомер, монтиран на водопреносното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно. От заключението на вещото лице се установява, че през процесния период в имота, находящ се в гр. ***, клиентски № **********, са доставяни вода и ВиК услуги от ищцовото дружество. В допълнение се изяснява, че през претендирания в исковата молба период, количеството консумирана вода и ВиК услуги е определяно на база за 4-ма живущи, като отчитането се извършвало чрез водомери с № 1753232- за студена вода и водомер № ***-за топла вода.