Решение № 9119 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9119 гр. ******, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110151954 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от ЗАД „*******“ ЕАД срещу ************** за сумата от 420,02 лева с равностойност 214,75 евро, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско +” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2023 г. в гр. ******, заедно със законната лихва от датата на исковата молба до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско +” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 1329,19 лева, колкото платил на сервиза, отремонтирал увреденото МПС. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и 15лв. за разноските по определянето му. Поддържа, че след покана ответникът е погасил частично вземането му до сумата от 924,17 лева, поради което претендира разликата до пълния размер. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва иска. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение надвишавала стойността на щетите. Оспорва причинната връзка между уврежданията на предната и задната дясна врата и инцидента. Счита, че цените, заложени за труд и бояджийски услуги, са силно завишени. Иска от съда да отхвърли иск и да му присъди разноски.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да ез платил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав за възникване на главното вземането, с изключение на неговия размер, са отделени като безспорни с приетия без възражения от страните доклад по делото. За осъществяването им свидетелстват еднопосочно и всички събрани писмени доказателства, в т.ч. застрахователна полица за застраховка „Каско+“, двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие, опис-заключение и доклад по щета, калкулация, регресна покана, преводни нареждания, фактури, както и погасяването на регресното вземане до сумата от 924,17 лв., което по същество представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание.

Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК, съдът приема фактите, които не се отнасят до размера на вземането, за доказани и приема за установено по делото, че на 28.09.2023 г., в гр. ****** е настъпило ПТП между лекият автомобил „***********“ с рег.

№********, застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“, и товарен автомобил ***********“ с рег. №*********** застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на товарния автомобил „*******“, който не спазил странична дистанция и реализирал ПТП, преминавайки покрай паркирания отдясно лек автомобил „***********“.

Безспорно е, че извънсъдебно вземането е погасено до сумата от 924,17 лв.

Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

По този въпрос е налице непротиворечива практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д.

2

№ 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо, обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и осбосновано, към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил с период на експлоатация от 19 години, 4 месеца и 1 ден, считано от датата на първоначалната му регистрация – 27.05.2004 г., като за отстраняването на причинените вреди, включени в описа на застрахователя по средни пазарни цени към датата на ПТП, са били необходими 1398,18 лв. Според заключението всички щети по лек автомобил „*******“, включително уврежданията по предна дясна и задна дясна врата се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Ищецът е сторил ликвидационни разноски в обичайния размер от 15 лв.

При това положение и с олед на принципа за диспозитивното начало в процеса предявеният иск за сумата от 420,02 лв. е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Като законна последица от уважаването на иска на ищеца се следва поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Съобразно представеният списък по чл. 80 ГПК /на л. 87 от делото/ същите възлизат на 50 лв. (25,56 евро)– за държавна такса, 125 евро – за депозит за САТЕ, и 468 лева с вкл. ДДС (239,28 евро) за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар съдът намира за неоснователно, отчитайки ниската правна и фактическа сложност на делото.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.

Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимите суми следва да бъдат присъдени с посочването им в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „******** АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.******, ул. „****** ******“ №7, ет.5, да заплати на “******“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.******, бул. „*********” № ********* на основание чл. 411 КЗ сумата от 420,02 лева с равностойност 214,75 евро, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско +” за застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2023 г. в гр. ****** по щета с № ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2025 г., до окончателното заплащане както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК – сумата от 389,84 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4