Решение № 934 от 22.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Стара Загора, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело

***0255530101355 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.439 ГПК.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист с дата *** по ч.гр.дело ***. по описа на РС Ст.Загора на основание чл.404 - 409 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение ***. в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, за сумата от 3 601, 27 лв. главница по договор за потребителски заем и лихви до изплащане на вземането.

Първото изпълнително дело с *** е образувано по описа на ***, като ПДИ е издадена на *** Делото е прекратено на ***.

Второто изпълнително дело с *** по описа на ***, е образувано през 2016г. (не е връчена ПДИ). Изпратено е съобщение с изх. ***. за извършване на принудително изпълнение - опис на движимо имущество. По време на водене на това изпълнително дело вземането е цедирано към ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНС БГ” ЕАД.

Ищецът не е бил уведомен за цесията.

Третото изпълнително дело, със същото изпълнително основание е образувано на *** - изп.д *** по описа ***, по което също има извършвани изпълнителни действия - запор на банкови сметки.

Ищецът счита, че вземанията, за събиране на които е образувано и второто и третото изпълнителни дела по описа на ***, обаче са погасени по давност. Вземането за главницата в размер на 3601,27 лв. е погасено по давност още през 2016г.

Твърди, че съгласно приетите в т.10 от *** от 26 юни 2015 г. по тълк. д. ***, ОСГТК 1 на ВКС постановки, „в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. Направеното от взискателя искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не следва да бъдат зачитани за давността и извършените незаконосъобразно изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела (от 2018г. и 2021г.), поради което счита, че вземането е погасено по давност изцяло. Тъй като изпълнителното основание е изпълнителен лист, издаден в заповедно производство по чл. 417 от ГПК, давността за погасяване на лихвите е кратката - тригодишна давност, а дългата петгодишна давност е приложима само за главницата. В съдебната практика се приема, че влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК се ползва само с изпълнителна сила. Правните последици на акта по чл. 417 ГПК не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Предвид гореизложеното счита, че е налице юридическо събитие, водещо до 2 отпадане на процесното изпълняемо право: настъпила погасителна давност. Излага, че е изтекла е петгодишната погасителна давност за вземането по изпълнителното основание, въз основа на което е образувано първото и второто изпълнително дело. На основание чл.119 от ЗЗД се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Следователно са погасени по давност и всички останали сочени като дължими суми.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от ***, издаден от РС Ст.Загора в полза на „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, по ч.гр.д.***., въз основа на който е образувано последното изпълнително дело на *** - *** при ***. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Заявява, че нa 01.05.2009г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и ***, в качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит ***. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за *** е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД през 2012г. е образувано изп. дело *** по описа на *** и е приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист от ***, издаден по ЧГД *** по описа на РС Стара Загора.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ***. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от *** по ТД ***на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното, следва да заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. /Решение от ***, постановено по въззивно гр. дело *** по описа на СГС, ГО, 2-ри "В" състав/.

Излага, че Тълкувателно решение ***/***, постановено по тълк.д. *** година на ОСГТК на ВКС посочва кои процесуални действия на съдебния изпълнител представляват изпълнителни действия и имат за последица прекъсване на погасителната давност. Със споменатото ТР на ВКС от ***, обаче, се отменя като загубило сила ППВС ***, с което е 3 постановено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Съществени в настоящия случай са въпросите какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС и в конкретика ТР на ВКС по т.д. ***, ОСГТК и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи в настоящия казус. Дали тълкувателните актове действат ех tunc или ех nunc, и следователно дали следва да се приложи ППВС *** За действието във времето на тълкувателните актове липсва законова уредба, следователно за решаването му следва да се приложи съдебната практика като източник на правото. По този въпрос има постановена съдебна практика Решение *** по реда на чл.290 ГПК, постановено по гр.д. ***, IV ГО на ВКС. Из мотивите на цитираното съдебно решение съдът подробно и мотивирано посочва, че „с тълкувателно решение, с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците“ ... обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се предвижда само по изключение, съгласно чл. 14 от Закон за нормативните актове.

Съгласно ППВС *** образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от *** с ***/*** е дадено различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. В същите мотиви на въпросното решение, съдът категорично посочва, че „извършената с т.10 от ***/*** постановена по тълк.д. ***дина на ОСГТК на ВНС отмяна на ППВС ***. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.10 от ***/*** постановено по тълк. д. *** на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“ Ако се приеме, че при образуван изпълнителен процес, преди постановяването на ***/*** постановено по тълк. д.

***дина на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече, то може да се стигне до това, че „давността ще се счита за изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС“. Позовава се на Решение на ВКС ****** по дело ***, ***, в т.ч. сочи и съдебна практика на съдилищата в страната. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6. пар. 1 Конвенцията за зашита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от *** по жалба ****** и в решение от *** по жалба *** Според последната, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР *** на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС/ППВС ***/ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на 4 новия тълкувателен акт означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.

Счита, че въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че по настоящия казус, от образуване на изпълнително дело *** по описа на *** от 2012г. до *** намира приложение ППВС *** и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата *** - постановяване на ****** Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност била *** Излага, че такива са съображенията и на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС, съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. Със същото се приема, че „Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на *** на Тълкувателно решение ***/*** по т.д. ***г., ОСГТК“. Макар дадената през 2015 г. нова уредба на отношенията по повод на изпълнителния процес остана висящ въпросът за действието на въпросното решение на *** на ВКС и дали същото поражда действието си от влизането си в сила на *** или се ползва с ретроактивно действие. Разрешение се даде с постановяването на в ТР *** по тьлк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК. С последното изрично и недвусмислено ВКС се произнесе, че „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на *** на ***6.06.2015г. по т.д. ***г., ОСГТК, ВКС“, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС ***, което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С оглед правилото, изведено от ППВС №3 от 18.11.1980 г. до датата на влизане в сила на ***6.06.2015г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от *** - датата на влизане в сила на ***/6.06.2015 г. по т. д. ***, ОСГТК, ВКС.