Решение № 260790 от 13.12.2021, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1191/2021
- Вид
- Решение № 260790
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 21.01.2022
- Състав
- ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 262105 от 10.03.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Разпореждане № 264664 от 14.07.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Разпореждане № 264790 от 29.07.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Определение № 261739 от 12.10.2021 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
- Разпореждане № 260204 от 23.02.2022 · ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 221, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 22, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 245 ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 245 ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл. 270 · Кодекс на труда
- чл. 270 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 327 ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.327 т. 2 и 3 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 13.12.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17 ноември 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ивелина Костова
Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 1191 по описа за 2021 година.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 245 ал.1 и 2 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Д.Н.Т., чрез адв. С.М.Ч.от АК гр.Стара Загора, твърди в исковата си молба, че на 30.04.2014г. започнала работа в първото ответно дружество - „И.” ЕООД. През 2020г. работела като завеждащ склад. Тъй като работодателят й не й изплащал редовно дължимото възнаграждение за полагания от нея труд на 01.04.2020г. трудовото й правоотношение с него било прекратено от нея едностранно и без предизвестие на основание чл. 327 ал.1, т.2 от КТ. Сумата, която следвало да получи като трудово възнаграждение за положения от нея труд от работодателя й за месец март 2020г. била в нетен размер от 615,43лв. Тъй като трудовото й правоотношение било прекратено на основание нормата на чл. 327 ал. 1,т. 2 от КТ - поради забавяне от страна на работодателя да й изплати дължимото трудово възнаграждение съгласно нормите на КТ, на основание нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда „И.” ЕООД й дължало обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение към датата на прекратяване на отношенията им. Към 01.04.20г. размерът на брутното й възнаграждение бил 793,10 лв., съответно това било и размерът на дължимото от този работодател обезщетение. Поради забавяне на плащането, „И.” ЕООД й дължало и законната лихва изчислена върху размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021 г. била в размер на 75,56 лв. На основание нормата на чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят й следвало да й изплати и обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Сумата, която следвало да й бъде изплатена била в размер на 600,49лв. Поради забавяне на плащането „И.” ЕООД й дължало и законната лихва изчислена върху размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021г. била в размер на 57,21 лв.
Тези обстоятелства обосновавали правния й интерес да предяви настоящия иск за осъждане на това ответно дружество - „И.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. **с ЕИК **, представлявано и управлявано от И.В.И. - управител да й заплати дължимите суми, представляващи както следва:
- дължимо трудово възнаграждение за месец март 2020г. в размер на 615,43лв., ведно със законната лихва за забава изчислена от датата на възникване на задължението - 01.04.2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 09.03.21г. и която лихва била в размер на 58,64лв.
- неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 793,10лв., ведно с дължимата лихва за забава върху тези суми в размер на 75,56 лв., изчислена, считано от датата на възникване на задължението 01.04.2020г., когато бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда;
- неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 600,49 лв., ведно с дължимата лихва за забава върху тези суми в размер на 57,21 лв., изчислена считано от датата на възникване на задължението 01.04.2020г., когато бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда, както и дължимата законна лихва върху присъдената главница считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.2021г. до окончателното им изплащане.
Същевременно от
01.02.2018г. започнала да работи и при втория ответник - „Е.” ООД на длъжност Администратор на хотел. Нямало пречка да съчетава трудовите си ангажименти по двата трудови договора с двете ответни дружества, тъй като и двете имали един и същи управител - И.В.И..
За периода откакто започнала работа за това ответно дружество месец февруари 2018г. до прекратяването на трудовия договор - 01.04.2020г. работодателят не й бил заплатил дължимото трудово възнаграждение. Сумите, които следвало да й се заплатят са, както следва: 207.20 лв. за месец февруари 2018 г.; 207.20 лв. за месец март 2018 г.; 205.63 лв. за месец април 2018 г.; 205.63 лв. за месец май 2018 г.; 205.63 лв. за месец юни 2018 г.; 205.63 лв. за месец юли 2018 г.;
205.63 лв. за месец август 2018 г.; 205.63 лв. за месец септември 2018 г.;
205.63 лв. за месец октомври 2018 г.; 205.63 лв. за месец ноември 2018 г.;
205.63 лв. за месец декември 2018 г.; 217.28 лв. за месец януари 2019 г.;
217.28 лв. за месец февруари 2019 г.; 217.28 лв. за месец март 2019 г.;
217.28 лв. за месец април 2019 г.; 217.28 лв. за месец май 2019 г.; 217.28 лв. за месец юни 2019 г.; 217.28 лв. за месец юли 2019 г.; 217.28 лв. за месец август 2019 г.; 217.28 лв. за месец септември 2019 г..; 94.46 лв. за месец октомври 2019 г.; 41.38 лв. за месец ноември 2019 г.; 217.28 лв. за месец декември 2019 г.; 236.67 лв. за месец януари 2020 г.; 236.67 лв. за месец февруари 2020 г. и 236.67 лв. за месец март 2020 г.
Поради забавяне на плащането работодателят й дължал и законната лихва изчислена върху размера на дължимите описани по-горе нетни трудови възнаграждения и която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021г. била в размер на всяко едно от вземанията, както следва: 63,60 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.02.2018 г.; 61,82 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.03.2018 г.; 59,63 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.04.2018 г. ; 57,86 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.05.2018 г. ; 56,15 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.06.2018 г.; 54,38 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.07.2018 г.;
52,61 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.08.2018 г.; 50,89 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.09.2018 г.; 49,12 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. 10.2018 г.; 47,41 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.11.2018 г.; 45,64 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. 12.2018 г.; 46,35 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.01.2019 г.; 44,66 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.02.2019 г.; 42,79 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.; 40,98 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.04.2019 г.;
39,11 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.05.2019 г.; 37,30 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.06.2019 г.; 35,43 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.07.2019 г.; 33,56 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.08.2019 г.; 31,75 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.09.2019 г.; 12,99 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.10.2019 г.; 5,34 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.11.2019 г.; 26,19 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.12.2019 г.; 26,49 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.01.2020 г.;
24,59 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.02.2020 г. и 22,55 лв. лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м.03.2019 г.
Тъй като трудовото й правоотношение било прекратено на основание нормата на чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ - поради забавяне от страна на работодателя й да й изплати дължимото трудово възнаграждение съгласно нормите на КТ, на основание нормата на чл. 221 ал. 1 от Кодекса на труда работодателят й „Е.” ООД, й дължал обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение към датата на прекратяване на отношенията им.
Към 01.04.20г. размерът на брутното й възнаграждение бил 305 лв., съответно това било и размера на дължимото от бившия й работодател обезщетение. Поради забавяне на плащането работодателят й дължал и законната лихва изчислена върху размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021 г. било в размер на 29,06 лв.
На основание нормата на чл. 224 ал. 1 от Кодекса на труда, работодателят й следвало да й изплати и обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск. Сумата която следвало да й бъде изплатена била в размер на 366 лв. Поради забавяне на плащането работодателят й „Е.” ООД й дължало и законната лихва изчислена върху размера на дължимото обезщетение и която лихва към момента на подаване на исковата молба - 09.03.2021г. била в размер на 34,87 лв.
Тези обстоятелства обосновават правния й интерес да предяви настоящия иск за осъждане на това ответно дружество - „Е.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. **, представлявано и управлявано заедно и поотделно от И.В.И. и А.Д.В.- управители да й заплатят дължимите суми, представляващи неизплатени трудови възнаграждения за времето от възникване на трудовото правоотношения помежду им - месец февруари 2018г. до неговото прекратяване - 01.04.2020г., ведно с дължимата лихва за забава върху тези всяка от дължимите суми изчислена считано от датата на възникване на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение до датата на подаване на исковата молба в съда, както и дължимите обезщетения по чл. 221 ал. 1 от КТ и по чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно с дължимата лихва за забава върху тези суми изчислена считано от датата на възникване на задължението 01,04.2020г., когато бил прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда, както и дължимата законна лихва върху присъдената главница считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.2021г. до окончателното им изплащане.
Не можела да претендира да й се заплати брутно трудово възнаграждение, тъй като съгласно трайната и задължителна съдебна практика „Работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляващи дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски. “ - Решение 166/22.05.10г. по гр. д. 220/09г. на III г.о. на ВКС.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди двете ответни дружества, както следва:
А/ Сумата от 615,43 лв. /шестстотин петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ представляваща дължимо и неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2020г.; Б/ Сумата от 58,64 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ представляваща дължима и неизплатено законна лихва за забава за неизплатено и дължимо нетно трудово възнаграждение за месец март 2020г. изчислена от датата на възникване на задължението - 01.04.2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба - 09.03.21г.; В/ Сумата от 793,10лв., /седемстотин деветдесет и три лева и десет стотинки/ представляваща дължимо и неизплатено от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда;
Г/ Сумата от 75,56 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ представляваща дължима и неизплатена законната лихва за забава за неизплатено и дължимо от работодателя обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо съгласно нормата на чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда и изчислена считано от датата на възникване на задължението по чл. 221 ал. 1 КТ - 01.04.2020г., когато е прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.21г.; Д/ Сумата от 600,49 лв. /шестстотин лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща дължимо и неизплатено от работодателя обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020г.;
Е/ Сумата от 57,21 лв. /петдесет и два лева и двадесет и една стотинки/ представляваща законната лихва за забава за дължимо неизплатено обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020г., изчислена считано от датата на възникване на задължението 01.04.2020г., когато е прекратен трудовия договор до датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.21 г., ведно със законната лихва върху всички присъдени суми за неплатени възнаграждения и обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Разпечатката съдържа 39 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/eb4dd5a3-6eb5-4a56-ba45-317057fac539