Решение № 19007 от 22.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19007 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110163032 по описа за 2024 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищецът П. Н. Н. е предявил срещу ответника „МГ Бет 24“ АД, ЕИК 206998892, обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 7/29.08.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 38859,66 лв. за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането Ищецът П. Н. Н. твърди, че по силата на сключен с ответника „МГ Бет 24“ АД, ЕИК 206998892, трудов договор от 03.03.2024 г. заемал длъжността „счетоводител“ при ответника с брутно трудово възнаграждение в размер на 5516,75 лева.

На 29.08.2024 г., на ищеца била връчена Заповед № 7 от 29.08.2024 г. за прекратяван на трудовото му правоотношение едностранно от работодателя, на основание чл. 71 от КТ, без предизвестие.

Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в трудовия договор не била включена клауза за изпитване. Прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде възстановен на заеманата длъжност. Твърди, че е останал без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на 38859,66 лева за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025 г., след допуснато на 08.10.2025 г. увеличение по чл. 214, ал. 1, изр. първо ГПК, ведно с 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от ответника „МГ Бет 24“ АД, ЕИК 206998892. В открито съдебно заседание поддържа, че уволнението е законосъобразно, като прави искане предявените претенции да бъдат отхвърлени, евентуално ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност с месторабота в гр. Пловдив. Сочи, че възнаграждението, посочено в заключението на вещото лице по допълнителната експертиза, не отговаря на действителната воля на страните. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 7/29.08.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението в размер 38859,66 лв. за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че страните са били валидно обвързани от трудов договор № 011/03.03.2024 г., сключен по реда на чл. 67, ал. 1, т.

1 от КТ като безсрочен, по силата на който ищецът заемал длъжността „Счетоводител“ при ответника с месторабота в гр. Пловдив, при пълно работно време от 8 часа дневно с 5 дневна работна седмица. Трудовото правоотношение е безсрочно, с уговорено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 30 дни. От представения трудов договор, автентичността на който не е оборена в процеса, се установява, че работникът е постъпил на работа на 03.03.2024 г.

Между страните не е спорно, а и се установява, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 7 от 29.08.2024 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ, с причина за прекратяването, посочена от работодателя: съгласно сключения трудов договор в изпитателен срок в полза на работодателя. Заповедта е връчена на работника срещу подпис на 29.08.2024 г.

От представеното и прието по делото писмено доказателство удостоверение от НАП за декларирани данни и сключени трудови договори към 25.02.2025 г., се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника считано от 29.08.2024 г., липсват други вписвания до сочената в удостоверението дата.

2

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства, се установява, че за периода от датата на сключване на договора до неговото прекратяване, са начислени възнаграждения за м. март 2024 г. в размер на 4464,05 лева основна заплата и 776,74 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит общо брутно 5240,79 лева; за месец април 2024 г. в размер на 4699 лева основна заплата и 817,63 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит общо брутно 5516,63 лева; за месец май 2024 г. в размер на 4699,00 лева основна заплата и 817,63 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит общо брутно 5516,63 лева; за месец юни 2024 г. в размер на 3994,15 лева основана заплата и 694,98 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит, 827,49 лева платен годишен отпуск общо брутно 5516,62 лева; за месец юли 2024 г. в размер на 2655,96 лева основана заплата и 462,14 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит, 2398,53 лева платен годишен отпуск общо брутно 5516,62 лева и за месец август 2024 г. – 4271,82 лева основна заплата и 743,30 лева ДТВ за трудов стаж и професионален опит общо брутно 5015,12 лева, като всички дължими суми са платени по банков път на ищеца.

Според заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло, тъй като кореспондира с представените и приети по делото фишове за работна заплата, както и с вписването на стр. 22 от представеното от ищеца и прието като писмено доказателство по делото копие от трудова книжка, брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец – месец май 2024 г. е в размер на 5516,63 лева, което включва основно месечно възнаграждение от 4699 лева (така както е посочено и в трудовата книжка) и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 817,63 лева, а обезщетението по чл. 225 от КТ изчислено за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025 г. е в размер на 33099,78 лева.

Съдът не възприема заключението по допълнителната счетоводна експертиза, изслушана и приета по делото, тъй като същото макар и обективно изготвено и безпристрастно, отразява изчисленията на вещото лице въз основа на изходни данни – сумата, посочена в приетия по делото трудов договор от 5516,75 лева, възприета като основно възнаграждение, върху което е начислено допълнително възнаграждение за прослужено време. Действително в чл. 4 от трудовия договор е посочено, че работникът получава основното месечно трудово възнаграждение в размер на 5516,75 лева с периодичност на изплащане месечно, но при тълкуване на уговорката по правилото на чл.

20 ЗЗД и след преценка на останалите събрани по делото доказателства - копие от трудова книжка, в която на основание чл. 349, ал. 1, т. 6 от КТ във вр. с чл. 4 и чл. 2, ал. 1 от действащата към датата на сключване на трудовия договор Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж, се вписва уговореното трудово възнаграждение, е посочено основно трудово възнаграждение в размер на 4699 лева, както и фишове за работна заплата, в които е посочен размер на основна заплата 4699 лева и 17,40% ДТВ, съдът счита, че вписаната сума в трудовия договор представлява брутното трудово възнаграждение на работника по чл. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, което от своя страна се 3 състои от две компоненти с постоянен характер – основната работна заплата по чл. 4, ал. 1 от Наредбата (4699,00 лева) и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от Наредбата (17,40% в размер на 817,63 лева). Този извод се подкрепя от обстоятелството, че за периода на действие на трудовия договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „счетоводител“, на последният са начислявани и изплащани по банков път месечни възнаграждения в нетен размер от 4499,89 лева, изчислен при основно възнаграждение от 4699,00 лева, а не възнаграждения в по-висок размер, какъвто би се получил при основно месечно възнаграждение от 5516,75 лева.

Други релевантни за спора доказателства не са събрани по делото.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 70, ал. 1 и 2 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца, а когато за работата е определен срок, по-кратък от една година - срокът за изпитване е до един месец. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В договора се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено, се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни. Съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. На основание чл. 62, ал. 1 от КТ уговорката по чл. 70, ал. 1 и 2 от КТ следва да е обективирана писмено.

В конкретния случай между страните не е спорно, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца по чл. 71, ал. 1 от КТ като се е позовал на уговорен в негова полза срок на изпитване по чл.70.,ал. 1 от КТ, но по делото не се установява страните да са уговорили писмено тази възможност, доколкото в приетия по делото трудов договор № 011/03.03.2024 г., сключен по реда на чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ като безсрочен, не е обективирано постигането на такова съгласие.

Ето защо, тъй като не се установява в полза на работодателя да е възникнало правото по чл. 71, ал. 1 КТ, което е заявил в Заповед № 7 от 29.08.2024 г., че упражнява, уволнението е незаконно, а предявеният иск за неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.

В тази връзка, тъй като ищецът е работил при ответното дружество по трудов договор, чийто срок не се установява да е изтекъл, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа, също се явява основателен и следва да се уважи.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344, 4 ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.

1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР № 6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от 29.08.2024 г. до 25.02.2025 г. се установява от удостоверение от НАП за декларирани данни и сключени трудови договори към 25.02.2025 г., като за остатъка от периода от тази дата до 29.02.2025 г. (ката както е посочен в исковата молба), ищецът не е ангажирал доказателства за оставането си без работа. Размерът на полагащото се на ищеца обезщетение за периода от 29.08.2024 г. до 25.02.2025 г. в рамките на изтичане на максималния 6-месечн срок, изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК на база на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението и броя на работните дни през непълния месец февруари 2025 г., е в размер на 33272,28 лева, която сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането (така и Решение № 8 от 25.02.2016 г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС), а за разликата над сумата от 33272,28 лева до пълния предявен размер от 38859,66 лева и за периода от 26.02.2025 г. до 29.02.2025 г., искът следва да се отхвърли.