Решение № 137 от 17.10.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Айтос, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20232110200337 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН и е образувано по повод постъпила жалба от Г. Й. С. с ЕГН **********, от ***, чрез адв. Б. П. – ***, против наказателно постановление №21-0237-000077 от 20.05.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУАйтос в ЧАСТТА, с която на жалбоподателя на основание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ от 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца.

НП се обжалва частично – това е изрично посочено както в жалбата, така и се потвърждава чрез изрично изявление в съдебно заседание от жалбоподателя и неговия процесуален представител. Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Районен съд – Айтос, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното: С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 200 лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП е наложено наказание глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Жалбоподателят не оспорва настъпването на ПТП, за което е санкциониран по чл.179, ал.2 от ЗДвП, но оспорва НП в частта, с която е прието, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца Като фактически 1 констатации в НП е отразено, че на 01.05.2021 г. около 22.30 часа водачът на лек автомобил *** с рег. № *** на кръстовище *** с ул. *** в *** управлява лек автомобил, собственост на трето лице, като вследствие на движение с несъобразена скорост спрямо пътните условия губи управление на МПС, напуска пътното платно вляво по посока на движение и блъска бетонна ограда на ***, собственост на Г.С.Х. от ***. Водачът допуска ПТП с материални щети. След настъпване на ПТП водачът не оказва съдействие за установяване на вредите и напуска ПТП. От събраните писмени и гласни доказателства, вкл. подробните обяснения на водача в съдебно заседание, става ясно, че водачът се прибрал късно вечерта с работния бус, действително допуснал ПТП, при което увредил оградата на имота пред ***, като без да спре прибрал микробуса пред блока, в който живее на 50 метра от мястото на произшествието. Видно е също от данните по делото, че водачът е посочил като свой домашен адрес по жалбата ***, ул. ***, а ПТП се е случило на същата улица пред ***. На другия ден сутринта собственикът на оградата пред ***А подал сигнал за настъпилото ПТП.

Полицейските служители обследвали района, тъй като имало много следи от смазочни и охладителни течности и видели паркирания микробус с деформирана предна част. Обадили се на собственика на буса В.М.А. от гр. Б., която им съобщила името на водача. Водачът се явил в РУ-Айтос още същия ден и дал сведения , в които не отрекъл участието си в ПТП.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на 2 административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

В нормата на чл.123, ал.1, т.3 „а“ от ЗдвП е регламентирано задължението на всеки водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая безспорно от събраните по делото доказателства е установено, че водачът е нарушил това свое задължение като участник в ПТП, не е спрял, а е напуснал местопроизшествието, въпреки причинените видими материални щети, както по МПС-то, така и по оградата на къщата. Безспорно чл.123, ал.1, т.3 „а“ от ЗДвП не задължава водача да спре при ПТП с материални щети, в която връзка е направено възражение в жалбата, но му вменява в отговорност оказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието, което като задължение предполага по необходимост в зависимост от конкретната ситуация спиране и оставане на местопроизшествието до установяване на причинените вреди. В случая с цялостното си поведение /не спира, напускайки произшествието, без да сигнализира органите на МВР или собственика на увредения имот, въпреки че е съзнавал, че му нанася материални щети/, водачът е нарушил задължението си за оказване на съдействие за установяване на вредите. Такова съдействие е оказал едва след като е бил открит от органите на МВР, което последващо поведение следва да се цени като смекчаващо обстоятелство, но не и като основание за освобождаване от административно наказателна отговорност. Следователно правилно е ангажирана и неговата административно наказателна отговорност от АНО, съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, в която е предвидено, че се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ до 6 /шест/ месеца и с „глоба“ от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв /двеста лева/ водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

3

Не е налице основание случаят да се определи като маловажен, тъй като не разкрива пониска степен от обичайната при този вид нарушения. Последващите действия, с които се оказва съдействие на органите на МВР, които са открили извършителя въз основа на проведени от тях самостоятелни действия по неговото установяване, следва да се ценят като смекчаващо обстоятелство, а не основание за освобождаване от административно наказателна отговорност. Съдът намира, че при определяте размера на наложените наказания АНО е допуснал нарушение на нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Следва да се направи комплексна преценка на обстоятелствата, визирани в чл.27, ал.2 от ЗАНН и да се определи административно наказание, съответстващо както на тежестта на извършеното нарушение, така и на база смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В случая не са налице доказателства по делото за имотното състояние на жалбоподателя, за да приеме наказващият орган, че следва наказанието глоба да е по-висок размер, напротив видно от данните за самоличност на нарушителят последният е в зряла възраст и няма данни за тежки нарушения по ЗДвП, изкарва прехраната си чрез управление на МПС и същевременно от АНО не са ангажирани доказателства за предходни идентични или подобни нарушения на въззивника, поради което съдът намира размерите и на двете наказания за явно несправедливи и не съответстващи на тежестта на нарушението, поради което следва да измени издаденото НП в тази му част, като намали размера на всяко едно от двете наказания- „лишаване от правоуправление“ от 2 /два/ на 1 /един/ месец и „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №21-0237-000077 от 20.05.2021 г. на Началник РУ към ОДМВР Б., РУ-Айтос в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която на Г. Й. С. с ЕГН **********, от ***, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ от 100 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС “ за срок от 2 /два/ месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания - „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ на 1 /един/ месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4