Определение № 130 от 04.08.2021, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Пещера , 04.08.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Атанаска Ст. Павлова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова Гражданско дело № 20215240100589 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е иск от Н. Т. Ф., ЕГН:********** , адрес гр.Пещера, ***, против Т. С. АП., ЕГН:**********, адрес гр. Пещера, ***.

Твърди ищцата, че живее в гр.Пещера , ***, като с ответника са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ***, включително на жилищната сграда, в която живеем и двамата/на отделни етажи/. От доста време отношенията им били обтегнати , като се водят и множество съдебни дела помежду им. Твърди че ответника отказва да зачита правата й като съсобственик, включително и правото й на личен живот.

Твърди че от средата на м.април от двора започнало да се чува квичене, наподобяващо звук издаван от прасе, а и започнало да мирише доста неприятно. Установих, че в една от постройките в двора се намира прасе, което издава тези звуци. Никой не я е уведомил, че в съсобствения двор и постройка ще се отглежда прасе. Потърсили съдействие от органите на МВР, които ги посъветвали да уведомят общинските служби. Изпратили до Община Пещера жалба, с искане незабавно да предприемат мерки за извеждането на животното от имота и постройката ми, но след повече от месец и половина не били предприети никакви действия, а била уведомена, че действащата към момента наредба на общината нямала отношение към отглеждането на прасето, защото била приета миналата година Твърди че в Наредба за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на територията на община Пещера/Приета с Решение N9 137 от 30.09.2020г., изм, и доп. с Решение № 197/28.01.2021г. на Общински съвет- Пещера/ регулираща обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни в населените места на територията на община Пещера, както и ограниченията и забраните за отглеждането им изрично в чл.17 т.4 е посочено , че се забранява отглеждането на животни в съсобствени парцели без писменото съгласие на всички съсобственици, а в конкретния случай е именно такъв и тя като съсобственик на поземления имот с идентификатор ***, но 1 категорично не е давала съгласие, нито писмено съгласие за отглеждане на прасе в съсобствения имот.

Обърнала се за помощ и към органите на БАБХ, които до момента не са били извършили проверка на мястото, обитавано от прасето и дали същото отговаря на нормативните изисквания на Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в регулацията на населеното място, както и дали са спазени изискванията на чл.4а и чл.11 от тази Наредба, а само ме уведомиха, че за обекта имало регистрация като животновъден обект. В тази връзка, счита че тази регистрация е незаконосъобразна , тъй като като собственик никога не е давала съгласие постройката, в която се намира прасето да бъде използвана за отглеждане на животни, или да бъде регистрирана за животновъден обект, като не е преотстъпвала и ползването й, като счита, че върху този административен акт в настоящия процес следва да бъде извършен инцидентен съдебен контрол на издаденото разрешение/удостоверение/ за регистрация.

Всекидневно в двора се разнасяла неприятна миризма, а със затопляне на времето вонята се засилила, двора се напълнил с мухи, като създавало предпоставки за зарази, предвид че разстоянието от прозореца/вратата/ на жилището й до постройката с прасето е около 5 метра. В тази връзка не били спазени и изискванията на Наредбата за реда и условията за гледане на животни и птици/приета с Решение №654/31.07.2007г. на Общински съвет Пещера, Протокол №53, отм.с РЕШЕНИЕ № 136/30.09.2020г. на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ПЕЩЕРА/, действала по време на регистрацията на животновъдния обект, вкл. относно отстоянията от жилищната сграда и регулационната линия.

С оглед на изложеното моли да се осъди ответника да преустанови действията с които пречи на спокойното и необезпокоявано ползване на имота ми, като прекрати отглеждането на животни/прасе/ в съсобствения й недвижим имот и сграда/с идентификатор ***/, както и да се осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 3000 лева, за претърпяни неимуществени вреди от възпрепятстването на спокойното ползване на имота и дискомфорта, който изпитва от миризмата, популациите от насекоми и шума, свързани с наличието на животно-прасе, отглеждано от ответника в съсобствения й имот, без нейно съгласие за периода от 16.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

Излага още ищцата и че в края на м.април-на 23.04.2021г. установила, че върху една от постройките в двора са поставени две камери за наблюдение , насочена към двора и имотите в него. Оказало се, че камерата е поставена от ответника , без изобщо да е поискал писмено или устно съгласието й, като имате предвид и че част от постройката е нейна. Твърди че Конституцията на Република България предвижда изрична забран. За констатиране на изложеното потърсила за съдействие полицейски патрул, който бил изпратен да посети имота и констатира, че действително в двора, върху една от постройките има монтирани видеокамери, като в последствие подадала жалба 2 до РУП Пещера Ответника бил предупреден с протокол по ЗМВР да прекрати незабавно незаконното видеозаснемането. Стресът върху ищцата и членовете на семейството й бил огромен. Не знаела , кой имал достъп до направените записи, като счита, че по този начин били нарушени и правата им свързани със защитата на личните данни, предвид и че имало малолетни деца и евентуални кадри с тях можело да са обект на престъпни действия и нарушавали правата им по Закона за закрила на децата.

Моли съда да постанови решение, с което ответника да прекрати тези действия- да бъдат снимани/видеозаснемани, ищцата или членовете на семейството й, както и да бъдат премахнати камерите, поставени на съсобствените им сгради и да се въздържа и за в бъдеще от подобни актове, с които се нарушава правото й на личен живот и неприкосновенност, както и да се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 3000 лева за претърпяните от ищцата неимуществени вреди в резултата на тези действия за периода от 23.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответникът, в който не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва основателността на същите. Твърди , че действително с ищцата, която е негова леля били съсобственици на поземления имот, цитиран в исковата молба, били в лоши отношения и твърди че отглежда прасе.

Твърди че кочината на прасето била регистрирана като животновъден обект и като такъв отговаряла на всички изисквания на цитираната в исковата молба НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОБЕМА НА ЖИВОТНОВЪДНАТА ДЕЙНОСТ И МЕСТАТА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ

ЖИВОТНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ПЕЩЕРА.

Цитираното ограничение по чл. 17 т. 4 от наредбата се отнася за новоизградени обекти, а не за съществуващи такива, какъвто представлява обекта, предмет на настоящето дело. Твърди, че въпросният обект отговарял и на изискванията на Наредба № 44/2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти в регулацията на населените места, която като ветеринарен лекар познавал отлично. Точно по тази причина регистрирал обекта като съгласие от ищцата не било необходимо, тъй като въпросната постройка винаги я е ползвал за същата цел, а преди смъртта на неговия баща там винаги се е отглеждало прасе в продължение на дълги години. Твърди е че самата ищца отглеждала прасе в другата част на постройката допреди години.

По отношение на шума и миризмите - оспорва твърденията на ищцата, защото такива липсвали напълно. В кочината имало течаща вода и се миело поне по два пъти на ден, така че от хигиенна гледна условията били безупречни. Твърди и че въпросното прасе не издавало никакъв шум - то въобще не квичала, както се твърди в исковата молба. Твърди че можело да се потвърди от всеки, който живеел наоколо. Твърди че като ветеринарен лекар с 20-годишен професионален стаж и дълъг опит в оглеждането на 3 прасета, знае как да се отглежда прасе, за да няма шум и миризми свинарника бил снабден със стопанска и питейна вода, дограмата е алуминиева, на прозореца има комарник, което изключва достъп на мухи, комари и други насекоми, още по-малко мишки, плъхове или други гризачи.

Външната страна на свинарника ежеседмично се третира с препарата „Аджита", който препарат унищожава мухите, ако кацнат на стената.

Препаратът бил много ефикасен и скъп, Прасето се отглеждало съгласно всички нормативни изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждането на селскостопански животни.

Оспорва твърдението, че не са спазени изискванията на Наредба за реда и условията за отглеждане на животни и птици на Общински съвет - Пещера от 2007 год., отменена през 2020 год., но не била действала по време на регистрацията на обекта, защото той е регистриран на 15.03.2006 год., когато тя още не е била приета. Обектът е регистриран на основание чл. 51 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Освен това въпросната наредба била издадена въз основа на Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда на Министерство на здравеопазването /отменена на 17.05.2011 год./, т.е липсвала според ответника нормативна основа, а като подзаконов нормативен акт тя не можела да съществува самостоятелно.

Твърди е че в Наредба № 7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда на М-во на здравеопазването нямало изисквания за отстояния при отглеждане на свине под 50 броя.

Съгласно изискванията на ЗВД от 23.02.2018 год. животновъдните обекти подлежат на регистрация и пререгистрация съгласно чл. 137 ЗВД. Въз основа на тези изисквания животновъдният обект е пререгистриран на 15.05.2018 год. с удостоверение N° 101/12392 от същата дата.

По отношение на камерите - те са поставени за наблюдение на обектите в двора - гаража и амбулаторията, защото се страхувал от евентуално посегателство, както от страна на външни хора, така и от самата ищца и нейното семейство, предвид силно влошените ни отношения напоследък.

Твърди че нямало нищо незаконно , твърди че имало предупредителни стикери. Бил принуден да направи това, защото имало заплахи за отравяне на прасето, а освен това ищцата прекъснала достъпа на питейна вода до свинарника, за което самоуправно действие бил сезирал Районна прокуратура - Пещера. По повод поставените от мене камери също имаше сигнал до РП Пещера от страна на ищцата и прокуратурата излязла със становище, че липсват данни за извършено престъпление.

Предвид изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл. 45 във вр. чл. 52 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът приема, че са налице обстоятелства, които се признават от страните, а именно - че страните са собственици на дворно място и постройка, както и че ответника отглежда прасе в тази постройка, че ответника е поставил камери за наблюдение.

4

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва по исковете по чл. 109 от ЗС: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищцата: наличие на право на собственост или друго ограничено вещно право върху имота и сградата, спрямо който е осъществено неоснователното действие; това неоснователно действие е осъществено от ответника и същото се явява противоправно, тъй като е попречило и нарушило възможността ищцата да ползва имота си по предназначение.

В тежест на ответника е да докаже всички други обстоятелства, посочени в отговора на исковата молба, на които основават своите възражения, а именно, че действията му не са противоправни.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва по исковете по чл. 45 във чл. 52 ат ЗЗД: подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищцата: . претърпените от нея вреди, 2. вида на вреди – неимуществени 3. размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, 4. противоправното поведение на ответника, 5. причинната връзка между вредите и поведението на ответника; вината се предполага до доказване на противното, така че в доказателствена тежест на ответника е да обори тази презумпция и обоснове останалите си възражения.