Решение № 8323 от 08.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32690/2022
- Вид
- Решение № 8323
- Подписан
- 08.05.2024
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 8323 гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.ЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110132690 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК .., представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ..., чрез юрк. Д.К., против В. В. Й., ЕГН **********, Г. Й. Л., ЕГН **********, Д. Й. Л., ЕГН **********, всички с адрес в ..., Р. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. и Д. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. (последните двама наследници на К. В. С., ЕГН **********).
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., с абонатен № 265313, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от .. съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на ... обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответниците за осъждането им да заплатят следните суми: главница в размер на 169,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. в размер на 42,71 лв.
Претендираните от двамата ответници суми са както следва: от В. В. Й. – сумата от 70,70 лв., представляваща 4/12 от цялото вземане, от Г. Й. Л. – сумата от 35,35 лв., представляваща 2/12 от цялото вземане, от Д. Й. Л. - сумата от 35,35 лв., представляваща 2/12 от цялото вземане, от Р. К. С. - сумата от 35,35 лв., представляваща 2/12 от цялото вземане и от Д. К.
С. - сумата от 35,35 лв., представляваща 2/12 от цялото вземане.
С исковата молба ищецът ангажира писмени доказателства и моли за допускането на 1 съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
За датата на откритото съдебно заседание ищецът представя писмено становище, с което заявява, че ответниците са погасили изцяло задълженията, предмет на исковата молба, поради което поддържа единствено искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срока по чл. 131 от ГПК петимата ответници представят молби с приложени към тях платежни документи за погасяване на задълженията, предмет на исковата молба.
Ответницата В. Й. депозира отговор, с който оспорва предявените против нея искове и представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ответниците не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния топлоснобден имот се установява от приетите като писмени доказателства нотариални актове и удостоверения за наследници. Това обстоятелство не се оспорва от повечето ответници.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния период ответниците се били собственици на топлоснабдения имот респ. ползватели на доставената от ответното дружество топлинна енергия и дължат заплащането на стойността на предоставените от ищеца услуги, включително тези за дялово разпределение. С направеното в хода на производството плащане ответниците признават доставката на топлинна енергия и нейната стойност.
Направеното плащане в хода на производството се потвърждава от ищеца и същото погасява изцяло претендираните главници, мораторни и законни лихви и разноските за заплащане на държавна такса. Погасяването на задължението от страна на ответниците е обстоятелство от значение за решаването на спора, настъпило в хода на производство, което на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид при постановяването на крайния съдебен акт. Погасяването на задължението чрез изпълнение не се оспорва от ищцовото дружество и същото обуславя неоснователност на исковите претенции.
По разноските:
Независимо от извода за неоснователно на исковете, съдът счита, че в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50 лв. Не е спорно между страните, че ответниците са заплатили задължението си след депозирането на исковата молба, инициирала настоящето производство и в този смисъл ответницата е станала причина за неговото завеждане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. против В. В. Й., ЕГН **********, Г. Й. Л., ЕГН **********, Д. Й. Л., ЕГН **********, всички с адрес в ..., Р. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. и Д. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 169,30 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 17.06.2022 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. в размер на 42,71 лв.
ОСЪЖДА В. В. Й., ЕГН **********, Г. Й. Л., ЕГН **********, Д. Й. Л., ЕГН
**********, всички с адрес в ..., Р. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. и Д. К. С., ЕГН **********, с адрес в .. да заплатят разделно (при квоти 4/12 за В. Й. и по 2/12 за останалите ответници) на ..., ЕИК .., седалище и адрес на управление в .., представлявано от изпълнителния директор А.А. сумата от 50 лв., представляваща направени от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3