Решение № 1291 от 07.10.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1291 гр. Русе, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520102619 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .

Ищецът Д. Г. Д. твърди, че по силата на изп. лист, издадени по ч.гр.д.

№*** г. по описа на РРС в полза на трето лице бил издаден изп. листи срещу него. Въз основа на същия било образувано изп. дело № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС, по което за първи път получил покана за доброволно изпълнение на *** г. При справка установил, че вземането било цедирано от титуляра по изп. лист на ответника, за което ищецът не бил уведомен. Освен това от издаването на изп. лист до настоящия момент били изминали повече от седем години и вземането било погасено по давност. Предвид изложеното счита, че не дължи на ответника сумите за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС като погасени по давност и претендира това да бъде установено по отношение на ответника. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК 203670940 оспорва иска. Излага правни доводи, като счита, че вземането продължава да съществува и не е погасено по давност.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:

1

Няма спор, а това се установява и от приложеното изп. дело № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС и справка от деловодната програма за унищожено архивно ч.г.дело № ***а РРС, че въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ч.г.дело № ***а РРС на *** г. в полза на трето лице /банка/ бил издаден изп. лист срещу ищеца по настоящото дело.

Въз основа на същия на *** г. по молба на кредитора е образувано изп. дело № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС. В молбата за образуването му са направени и искания по чл.18 и чл.19 от Закона за частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/. Искания за извършване на конкретни изпълнителни действия /налагане на запор/ са направени и с последващи молби от *** г., *** г., *** г. – от първоначалния взискател, а след конституирането на ответника по настоящото дело като взискател по изп. дело в качеството му на цесионер по договор за цесия и от него – с молби от *** г., *** г., *** г. и *** г. На *** г. на ищеца като длъжник по изпълнителното дело е връчена и покана за доброволно изпълнение/ПДИ/. Преди това са изпращани предходни ПДИ по пощата, но в изп. дело не се съдържат документи удостоверяващи връчването им, вкл. и по реда на чл.47 от ГПК. Последното извършено от ЧСИ изп. действие е налагане на запор върху банкова сметка на длъжника, която е блокирана, но не са осъществени удръжки поради липса на авоари. Това е станало със запорно съобщение от *** г. и отговор на банката от *** г.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване недължимост на вземанията на ответното дружество по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № ***. по описа на РРС като погасени по давност.

Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.

2

Защита по чл.439 от ГПК се явява съпътстваща изпълнителния процес, поради което правният интерес от нея като абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, е обусловен от наличието на висящ изпълнителен процес, респ. наличие на изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира изпълнително производство.

Този извод се извежда от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, задължаваща съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство при уважаване на иска. В този смисъл е правната доктрина и трайно установената съдебна практика, обективирана в определение по ч.гр.д.

№ 854/2022 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 577/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 2331/2019 г. на ВКС, определение по ч.т.д.№ 1660/2021 г. на ВКС.

От приложеното изпълнително дело по описа на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС е видно, че е налице висящо изпълнително производство срещу ищеца като взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия - запор върху банкови сметки на длъжника при установяване на такива. Към настоящият момент изпълнителното производство е висящо като вземането на взискателя не е удовлетворено.

С оглед на обстоятелството, че е налице висящо изпълнително производство като взискателят не е удовлетворен предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. Ищецът в качеството си на длъжник оспорва съществуването на изпълняемите права по издадения в полза на праводателя на ответното дружество изпълнителен лист като искът е основан на факти, настъпили след приключване на производството по делата погасяване на вземането по давност.

Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания, регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД, който законът свързва с бездействие от страна на кредитора за определен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало 3 изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.

В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва давността, сред които е и предприемането на действия на принудително изпълнение.

В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за вземанията си за главница, лихви и разноски по ч.гр.д. № ***. по описа на РРС на *** г. въз основа на издадена в негова полза заповед за незабавно изпълнение въз основа на документи по чл.417 от ГПК.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнен като правни последици на влязло в сила решение. Това е така, тъй като длъжникът не може да оспори вземането с възражения, основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане срока за възражение по чл.414 от ГПК, поради което влязлата в сила заповед за изпълнение има установително и преклудиращо действие, както и изпълнителна сила, аналогична на тази на влязло в сила решение.

В случая обаче заповедта за изпълнение е връчена едва на *** г. и разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години, намира приложение само за периода след влизане в сила на заповедта.

Това означава, че за периода от издаването на изп. лист до *** г. за част от вземанията по изп. лист е приложим тригодишният давностен срок по чл.111, б.“в.“ от ЗЗД – за присъдените лихви, а за останалите вземания е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.

Към момента на подаване на горепосочените молбите от ответното дружество и от праводателят му с искания за извършване на изп. действия давността не е изтекла нито в хипотезата на чл.110 от ЗЗД, нито в хипотезата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД по отношение на лихвите. Това е така, защото молбите с искания за извършване на изпълнителни действия са от *** г., *** г., *** г., *** г., *** г., *** г. и *** г. От изложеното е видно, че молбите са подавани преди изтичането както на тригодишния, така и на петгодишния давностен срок по ЗЗД, а по част от молбите са предприети действия от ЧСИ, последно през м.април 2024 г. Обстоятелството, което е важно за делото и за преценката за прекъсването на давността е, че всяко ново искане на свой ред прекъсва 4 давността, независимо дали е приложено успешно от съдебния изпълнител и дали е дало резултат. Прекъсването на давностния срок не е обусловено от постигане на резултат от съответно изпълнително действие защото давността представлява санкция за бездействие на кредитора в определен срок.

Кредиторът/ взискател в изпълнителното производство/ не може да бъде санкциониран за бездействие в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния изпълнител действия са се оказали неуспешни. За нуждите на преценката дали погасителната давност е проявила своите последици е без значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано от извършването на успешните изпълнителни действия. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност, а не ефективността на поисканите изпълнителни действия. С оглед изложеното съдът намира, че вземанията на ответника срещу ищцата за събиране на което е образувано изп.д. № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС не са погасени по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. По отношение на резултата от спора е без значение кога длъжникът е уведомен за цесията между първоначален и нов кредитор, още повече че от самото изложение в исковата молба е видно, че към момента на завеждане на иска това обстоятелство е налице по

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д., ЕГН:********** срещу „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София с ЕИК 203670940 иск – да се признае за установено, че той не им дължи като погасени по давност следните суми:

205,57 лв. - главница по договор за потребителски кредит №*** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2017 г. до окончателното й изплащане; 2,19 лв.- договорна лихва за периода 25.08.2016 г. - 25.09.2016 г.;

19,55 лв. - обезщетение за забава върху просрочена главница за периода 25.08.2016 г. - 09.01.2017 г. както и направените деловодни разноски в общ размер 325 лв., за които суми е издаден изп. лист по ч.гр. дело №***а РРС, за събирането на които е образувано изп.д. № *** г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие СГС.

ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН:********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-София с ЕИК 203670940 сумата в размер на 100 лв. – разноски за юриск. възнаграждение по делото.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6