Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 729 от 16.10.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 828/2026
Вид
Решение № 729
Подписан
16.10.2026
В сила
16.10.2026
Състав
СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Казанлък, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20265510100828 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

372 от Търговския закон /ТЗ/.

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че по възлагане на ответника, извършено със Заявка – договор за транспорт № *** г., ищцовото дружество е осъществило международен транспорт на товари по маршрут Г. – Б. с автомобил № *** и ремарке № ***.

Превозът бил извършен качествено и в срок. В международната товарителница /CMR/ не били отбелязани възражения относно срока за изпълнение или качеството на превоза.

Дължимата превозна цена – 2 076,00 лева, с равностойност в евро – 1 061,44 € била фактурирана, а фактурата предадена в счетоводството на „А.” ООД, с. Б. на *** г.

Сочи, че съгласно договореното, срокът за плащане на възнаграждението за осъществения транспорт е до 45 дни от получаването на товарителница без забележки и издадена фактура. Определен по този начин, падежът на задължението е *** г.

Твърди, че на датата на падежа, а и след това, дължимата превозна цена не им е платена.

Заявява, че са канили многократно ответника да плати доброволно, но плащане не било извършено.

На *** г. подали Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на същото била издадена Заповед, постановена по частно гражданско дело № 3648/2025 г. по описа на РС - К..

1

Срещу тази заповед длъжникът - ответник подал възражение.

Горното е породило правния им интерес от предявяване на иск за вземането им за дължимата по фактурата главница – неплатена цена за извършена транспортна услуга.

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника “А.“ ООД, със седалище ***, вписано в ТРРЮЛНЦ към АВп, ЕИК ***, представлявано от С.М.Х., че ответното дружество им дължи сумата 1 061,44 евро – неплатена превозна цена за извършен международен превоз, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от *** г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото производство.

Всички суми, дължими по настоящото дело, могат да бъдат платени по банков път, по следната банкова сметка, открита на името на ищеца: ***.

Съгласни са, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да бъде постановено: решение по признание на иска, съгласно чл.237 от ГПК; неприсъствено решение, съгласно чл.239 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

С писмена молба преди първото по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищцовото дружество адвокат А. С. е поискала постановяване на неприсъствено решение по спора.

С Протоколно определение рег. № 856/05.10.2026 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника "А.“ ООД.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представили писмен отговор.

Ответникът е редовно призовани за съдебното заседание на 05.10.2026 г., не изпраща процесуален представител, и не е направил искане делото да бъде гледано в тяхно отсъствие.

От разпореждането на съда от 25.03.2026 г. /лист 13 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това, исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Представените с исковата молба писмени доказателства Заявка – договор за транспорт № *** г., Международна товарителница и Фактура № *** г., не са оспорени от ответника и доказват наличието на задължения по договор за услуги – международен превоз на стоки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно 2 изготвено. От заключението на същата се установява, че данъчна фактура № *** г. на обща стойност с ДДС 2 076,00 лева е осчетоводена правилно и коректно в счетоводството на ищеца, а именно: по дебита на счетоводна сметка 411/1 "Клиенти в лева" по партида *** на контрагента „А." ООД и по кредита на счетоводна сметка 703/1 „Приходи от продажба на услуги в лева" с нетната стойност на фактурата и по кредита на счетоводна сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите"- със стойността на ДДС. Процесната фактура е заведена в Дневника за продажби по ЗДДС за месец *** г. на ред 135 и участва при формиране на данъчната основа по смисъла на ЗДДС за посочения отчетен период - месец *** г. За ответното дружество от ТД на НАП - П., офис С. са предоставени: Справка-Декларация по ЗДДС за отчетен период 08.2025 г и Извлечение от Дневник за покупки по ЗДДС за отчетен период 08.2025г. От описаните документи е видно, че процесната фактура № *** г. на обща стойност с ДДС 2 076,00 лева е осчетоводена правилно и коректно в счетоводството на ответното дружество и фигурира в Дневника за покупки по ЗДДС за месец ***г. ДДС по фактурата е отнесен по счетоводна сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките". Сметката се дебитира при получаване на фактура за покупка със сумата на начисления ДДС (срещу кредитиране на сметки от група 40 Доставчици). Стойността на фактурата участва при формиране на данъчната основа за съответният отчетен период - *** г. по смисъла на ЗДДС и респ. по нея е използван данъчен кредит. В счетоводството на „Т." ООД няма данни и/или документи за постъпили суми и извършени плащания от ответника „А." ООД за погасяване на задължението по процесната фактура № *** г. на обща стойност с ДДС 2 076,00 лева /1061,44 /хиляда и шестдесет и едно евро и 44 евроцента/ евро, в това число и частични плащания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявеният иск бъде уважен изцяло.

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.дело № 3648/2025 г. по описа на Районен съд – К. в размер на 263.46 евро, представляващи държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер общо на 334.45 евро, представляващи платена държавна такса за образуване на исковото производство и възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и съобразно чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.“ ООД, ЕИК ***, 3 със седалище и адрес на управление: село Б., улица ***, област П., представлявано от С.М.Х. съществуването на вземането на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.К.П., за следните суми: 1061.44 евро, представляваща главница по фактура № ***г. за периода от 12.10.2025 г. до *** г., ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „Т.“ ООД, с п.а., заповед № 2074/28.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3648/2025 г. по описа на Районен съд - К..

ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Б., улица ***, обл. П., представлявано от С.М.Х. да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.К.П., чрез адв. А. С., сумата от 263.46 евро, представляваща разноски по ч.гр.д. № 3648/2025 г. по описа на Районен съд - К..

ОСЪЖДА „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Б., улица ***, обл. П., представлявано от С.М.Х. да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя С.К.П., чрез адв. А. С., сумата от 334.45 евро, представляваща разноски по настоящото производство.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответника „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: село Б., улица ***, обл. П., представлявано от С.М.Х. по посочената от ищеца банкова сметка с IBAN: ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4