Определение № 497 от 22.06.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. София, 21.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се протоколно определение от 26.04.2023 г., постановено от РС – Етрополе по гр. д. № 386/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено определение № 13 от 16.01.2023 г. по същото дело в частта, в която по искане на ответниците С. Х. Й. е конституирана като трето лице – помагач на ищеца и вместо него е постановено определение, с което искането за конституиране на третото лице е оставено без уважение.

Определението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство Ц. В. Ц. и М. В. Ц.а с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.

Ответникът по частната жалба, ищец в първоинстанционното производство В. Ц. Й., е подал отговор на частната жалба, в който са изложени доводи за правилност на определението, като се иска потвърждаването му.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 220, изр. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежи определението, с което не се допуска конституиране на трето лице – помагач.

Съгласно чл. 253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил, вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Безспорно съобразно цитираните законови правила определение № 13 от 16.01.2023 г.

1 на РС – Етрополе по гр. д. № 386/2022 г. по описа на същия съд в частта, в която по искане на ответниците С. Х. Й. е конституирана като трето лице – помагач на ищеца, не подлежи на инстанционен контрол, същевременно като такова, което не слага край на делото, то е оттегляемо от постановилия го съд. Надлежното произнасяне в случая обаче е следвало да бъде не с определение за отмяна на определението от 16.01.2023 г. в частта досежно конституирането на третото лице – помагач, а с определение за прекратяване на производството по делото по отношение на това трето лице /каквото по принцип следва да бъде надлежното произнасяне на съда, когато след конституиране на страна в производството, независимо дали главна или подпомагаща, съдът прецени, че не са били налице или впоследствие са отпаднали предпоставките за участието ѝ в процеса/.

Доколкото в случая с постановеното от РС – Етрополе определение се постига същият резултат – прекратява се участието на третото лице - помагач в производството по делото, настоящият съдебен състав разглежда определението именно като прекратително такова, въпреки ненадлежно формулирания му диспозитив.

Гореизложеното, а също и обстоятелството, че с постановяване на определението на практика е налице хипотезата на чл. 220, изр. 2 ГПК, обуславят извода за допустимост на частната жалба, а изводът за неоснователност на частната жалба се основава на следните съображения:

Неоснователно е изложеното в частната жалба, че е неотносимо към настоящия спор решение № 6 от 22.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2020 г., I г. о., на което се е позовал ищецът при обосноваване на искането си за отмяна на определението за конституиране на третото лице - помагач. В тази връзка основателно е изложеното в отговора на частната жалба, че в решението се съдържа принципна позиция относно фигурата на третото лице помагач /а именно, че право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него, като никоя от страните не може да посочва и да привлича трети лица - помагачи на другата страна, респ. по този начин не може да се установи обвързваща сила на мотивите/. Действително цитираната съдебна практика не е задължителна такава, но приетото в нея /както и в останалите решения на ВКС, на които се позовава ответникът по частната жалба в отговора си на същата/ се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Освен това азбучна истина е, че третото лице - помагач се конституира по искане на главна страна, когато то има интерес да помага именно на привличащата го страна. В този случай /съгласно чл. 219, ал. 1 вр. чл. 218 ГПК, вж. също „Българско гражданско процесуално право“ – проф. д-р Ж. Сталев – всички непреработени от авторски колектив издания/ се преценява както интересът на привличащата страна, така и интересът на третото лице. Интересът /който впрочем в случая е фактически, а не правен/ на насрещната страна от участието на трето лице - помагач стои извън тази правна конструкция. Желаният от насрещната страна резултат се постига по друг процесуален ред, а участието на третото лице - помагач не може да бъде подчинено на фактическия интерес на тази страна.

Ирелевантно е и позоваването в частната жалба на ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГК. В тази връзка също е основателно изложеното в отговора на частната 2 жалба.

Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено с прецизиране на неговия характер.

Жалбоподателите не са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, такива не биха и им се дължали с оглед изхода на делото.

Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно с оглед изхода на делото. Представени са доказателства за направени в настоящото производство разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400 лв., съответно тези разноски следва да се присъдят на страната.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.04.2023 г., постановено от РС – Етрополе по гр. д. № 386/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено определение № 13 от 16.01.2023 г. по същото дело в частта, в която по искане на ответниците С. Х. Й. е конституирана като трето лице - помагач на ищеца и вместо него е постановено определение, с което искането за конституиране на третото лице е оставено без уважение, което протоколно определение от 26.04.2023 г. има характер на определение за прекратяване на производството по делото по отношение на конституираната като трето лице - помагач на ищеца С. Х. Й..

ОСЪЖДА Ц. В. Ц. с ЕГН ********** и М. В. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.

Е., ул. „К.“ № .. да платят на В. Ц. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. Е., бул. „П.“ № .. сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за възнаграждение на адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3