Решение № 8574 от 11.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28765/2023
- Вид
- Решение № 8574
- Подписан
- 11.05.2024
- Състав
- ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 8574 гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110128765 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от Т. С. ЕАД срещу С. С. Б. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1743,47 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 41, ет. П, апартамент, аб. № 114487, ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 283,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.07.2022г.; сумата от 18,89 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 3,70 лева, мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022г. по ч.гр.д. 43228/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния 1 период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва до имота да е била доставяна ТЕ за процесния период. Прави искане да не се допуска ССчЕ. Оспорва дължимостта на сумите, но не и размера им. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Оспорва годността на СТИ. Оспорва наличието на облигационна връзка. Оспорва за процесния период ищецът да е имал валидно сключен договор с ФДР.
Оспорва имотът да е бил топлоснабден. Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Оспорва да е извършено заснемане на отоплителната инсталация, съгласно законодателните промени от 2002г. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 09.02.2024г. третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД е посочило, че не е извършвало услугата дялово разпределение за процесния имот и период. С протоколни определения от 13.02.2024г. съдът е заличил „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца и по искане на процесуалния представител на Т. С. ЕАД като такова е конституирано „Директ“ ООД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
На 18.08.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Т. С. ЕАД срещу Зорница Асенова Николова и С. С. Б., с която е разпоредено двамата длъжници да заплатят разделно при равни квоти следните общи суми: сумата от 3486,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Княз Борис I" № 41, ет. П, апартамент, аб. № 114487, ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до изплащане на сумата, сумата 567,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.07.2022г., сумата от 37,78 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до изплащане на сумата, сумата от 7,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
Предмет на настоящото производство е 1/2 част от така посочените обши суми, припадаща се на длъжника С. С. Б..
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
2
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 28.12.1937г. се установява, че С. Гаврилов Б. е придобил собствеността на апартамент, находящ се на партера в жилищния дом – етажна собственост в гр. София, ул. „Княз Борис“ № 41. От приетото удостоверение за наследници на С. Гаврилов Б. се установява, че същият е починал на 23.06.1980г. и е оставил за наследници своите преки низходящи Людмила С.а Б.а /починала на 24.09.2001г. без да остави низходящи, възходящи или съпруг/ и ответника С. С. Б.. Видно от представените преписи от нотариални актове, Людмила С.а Б.а се е разпоредила приживе със своята наследствена 1/2 ид.ч. от имота, поради което нейната част не е придобита по наследяване от брат й С. С. Б.. От така събраната доказателствена съвкупност следва изводът, че през процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. ответникът С. С. Б. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което е страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество до размера на собствената си идеална част от имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота е имало два броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ и в имота не е имало узаконен водомер за топла вода. За отоплителния период 2019г. - 2020г. не е осигурен достъп за отчет, за което е 3 съставен протокол и топлинната енергия е разпределяна на основание т. 6.5 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1, а за отоплителния период 2020г. – 2021г. дяловото разпределение е извършено по реален отчет на индивидуалните разпределители. Поради липса на водомер, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода съгласно т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 13.07.2018г. и съответства на одобрения тип, заменен е с нов топломер с дистанционно отчитане с проверено съответствие през м. 02.2020г., който е преминал последваща метрологична проверка на 19.02.2022г. и съответства на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства. Релевираните от ответника възражения за липса на представени по делото строителни книжа на сградата и липса на извършено заснемане на инсталацията са неоснователни, тъй като предмет на настоящото производство е доставката на топлинна енергия, а не правния статут на сградата. При наличие на доказателства за доставена, измерена и потребена в имота топлинна енергия, въпросите дали сградата е законна и дали сградната инсталация е заснета, са неотносими към задължението на потребителя за плащане на нейната стойност. Ирелевантен е и въпросът за представянето по делото на всички издадени в тази връзка първични счетоводни документи, доколкото именно доставката на топлинната енергия съставлява основание за възникване на вземането, а последната е установена по делото.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на извършените отчети на индивидуалните разпределители и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, освен това същото се потвърждава и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителният резултат не са погасявани задължения извън процесния период, както и че няма извършени плащания на вземанията за процесния период. С оглед на това съдът намира за установено по делото, че стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в имота се равнява на 3486,95 лева, а ответникът дължи 1/2 част от тази сума или 1743,47 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово 4 разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Директ“ ООД /първоначално като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД, а впоследствие като главен изпълнител/ като видно от експертното заключение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.