Решение № 33 от 18.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно търговско дело № 20214001000364 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260058 от 19.05.2021г. по т.д. №34/2020г. ОС- Русе е признал за установено по отношение на С. В. И., ЕГН **********, от гр.Русе, **********, че дължи на „Юробанк България" АД ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул."Околовръстен път" № 260, представлявано от Д. Ш. и М. В., сумата 15 000 евро- частично претендирана неиздължена главница по Договор за кредит № 256222/13.12.2007г., Анекс № 1 и Анекс №2 към него, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 6297/2019г.по описа на Русенския районен съд, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.10.2019г. Присъдени са и разноските за заповедното и исковото производство.

В законният срок решението е обжалвано от С. В. И., чрез адв. И. И. от АК- Русе, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата.

В жалбата се излага, че първоинстанционният съд се отклонил от задължителната практика по релевантните материалноправни въпроси, като приел, че не е сезиран и не следва да се произнася дали след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са възникнали вземания в полза на ищеца за просрочени падежирали месечни вноски за главница, договорни лихви и такси. Уведомяването на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, имало за последица настъпването на предсрочна 1 изискуемост към този момент. Без заявено изрично искане в заявлението за установяване дължимост на вноски с настъпил падеж, наред с искането за установяване съществуването на предсрочно изискуема част от дълга, водело до недопустимо несъответствие между предмета на заповедното производство и специфичния предмет на исковото производство.

Неправилно било прието, че давността тече от подаване на Заявлението пред районния съд.

Следвало да се съобрази разпоредбата на чл. 114 ЗЗД- когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпвала в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се отхвърли предявеният установителен иск.

Пред първата инстанця е бил предявен иск с правно осн. чл.422 ГПК- за съществуването на парично вземане, за което срещу длъжника С. В. И. е издадена по чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 3072/22.10.2019г., видно от приложеното ч.гр.д.№ 6297/2019г. по описа на Районен съд - Русе.

Окръжният съд е обосновал и мотивирал съдебния си акт на установената от представените писмени доказателства фактическа обстановка, както и на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводна експертиза, от която също се установява размера и дължимостта на сумата. Посочил е, че ответникъткредитополучател не е изпълнил задължението си по договора за кредит, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът е надлежно уведомен и същият е неизправната страна по договора, поради което дължи вземането на банката, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Приел е, че вземането на банката не е погасено по давност, която е 5-годишна. Изложени са съображения, че в настоящото производство е претендирана частично само неиздължена главница по договор за кредит, поради което са ирелевантни и не следва да се обсъждат възражения за неравноправни клаузи касаещи възнаградителна или наказателни лихви.

Въззивният съд, като взе предвид надлежно представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е установяване съществуването на вземане, претендирано от „Юробанк България" АД, за сумата 15 000 евро - част от главница по договор за кредит № 256-222/2007г. и анекси към него №1/22.12.2009г. и №2/17.12.2010г. /с които срокът за погасяване на кредита е удължен до м. октомври 2039г./, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2019г. / датата на постъпване на Заявлението в съда/.

Няма спор по делото, че длъжникът е получил /усвоил/ сумата от 34 000 евро, по сключеният договор за кредит с „Алфабанк клон България" АД, което търговско предприятие е придобито от „Юробанк България" АД.

Няма спор, че същият не е изпълнявал задължението си за погасяване на месечните вноски по договора, поради което банката е предприела надлежните действия: през 2013г. е проведено заповедно производство по чл. 417 ГПК само за просрочените към този момент суми /ч.гр.д. № 6904/2013г. на РРС/ и образувано изп.д. № 916/2013г. на ЧСИ В. М.; кредита е обявен изцяло за предсрочно изискуем на основание чл.60 ал.2 ЗКИ и чл. 29.2 вр.

2 чл.28.1.1. от ОУ, като длъжника е бил уведомен лично с връчена покана на 25.09.2019г. и на 18.10.2019г. е образуваното заповедно производство по чл. 417 ГПК /ч.гр.д.

№6297/2019г./, с което се претендира част от дължимата главница по обявеният за предсрочно изискуем кредит- сумата 15 000 евро, във връзка с което е предявен разглежданият в настоящото производство иск по чл. 422 ГПК.

Във въззивната жалба, която очертава обхвата на настоящата проверка и правомощията на втората инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са направени възражения досежно изводите в обжалваният съдебен акт: че не е изтекла погасителната давност за вземането по процесният договор; че предвид обявяването на кредита за предсрочно изискуем и претенцията само за част от дължимата по същия главница, е ирелевантно налице ли са неравноправни или нищожни клаузи относно задължения /за възнаградителни лихви, мораторни лихви и наказателни лихви/, каквито не са предмет по делото и дали след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение "са възникнали вземания в полза на ищеца за просрочени падежирали месечни вноски за главница, договорни лихви и такси".

Възраженията са неоснователни.

Връщането на получената сума като главница по договора за кредит, какъвто предмет има претенцията в случая, винаги се дължи от лицето, което я е получило- дори ако един договор за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита /чл.23 ЗПК/. Длъжникът не е оспорил обстоятелството, че не е заплатил изцяло главницата, не е оспорил размера на останалата посочена по делото и изчислена в заключението от вещото лице незаплатена част от същата. Следователно дължи връщане на получената, останала незаплатена част от главницата, която е претендирана /частично/ по реда на чл. 417 ГПК и чл. 422 ГПК, ведно с лихвата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Поради гореизложеното за настоящото дело е ирелевантно, както е приела и първата инстанция, налице ли са неравноправни или нищожни клаузи в процесния договор за кредит относно задължения за плащане на суми за включен пакет от възнаградителни лихви, мораторни лихви и наказателни лихви, тъй като такива не се претендират.

Съгласно ТР 5/2019 от 21.01.2022г. ОСГТК, ВКС, при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, както при договорите за кредит, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. Поради липса на самостоятелно /извън това на главното задължение/ основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен. Както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението. Следователно в случая давността започва да тече от датата на обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, която е 25.09.2019г., заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 18.10.2019г., а исковата молба пред ОС- Русе на 30.01.2020г., поради което е 3 видно, че 5- годишният давностен срок от обявяването на предсрочната изискуемост до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и исковата молба пред РОС, не е изтекъл. До същият правен извод като краен резултат е стигнал и ОС- Русе, отчитайки, че кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката законна ипотека върху недвижим имот и е налице образувано изп.д.№ 916/2013г. на ЧСИ В. Маринов срещу същият длъжник за неизпълнението по този договор за кредит. Съдът е посочил в съдебният си акт, че съгласно заключението на в.л. по това изпълнително дело са събрани суми от публичната продан на имота, преведени на 24.07.2019г. на банката- взискател. Наличието на изпълнително дело от 2013г., по което са провеждани действия на принудително изпълнение до 17.09.2020г. сочи, че не е налице дезинтересиране на кредитора, а напротив- същият извършва действия, с които реализира вземането си /Р. №45/17.06.2020г. т.д.№237/2019г. ІІ ТО, ВКС/.

На основание гореизложеното решението на първата инстанция, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Другата страна по делото няма данни да е направила такива в настоящото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260058 от 19.05.2021г. по т.д. №34/2020г. на ОС- Русе.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4