Определение № 1302 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1302 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500677 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Обжалвано е определение № 1002/26.01.26г.09.06.25г.,постановено по гр.д.№ 12408/25г.по описа на ПдРС,25-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на ищеца Н.

И. И.,чрез пълномощника му адв.М.М. с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на протоколно определение № 9918/07.11.25г.,постановено по същото дело в частта за разноските,с която е осъден Н. И. да заплати на ответника „к на осн.чл.78,ал.4 от ГПК разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.

Недоволен от определението е останал Н. И. И.,ЕГН-**********,който счита същото за неправилно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му,като не се присъжда адв.възнаграждение на насрещната страна,а при условията на евентуалност-да се намали адв.възнаграждение от 400лв.на 200лв.

Ответникът по частната жалба- „к,ЕИК-201127485,със седалище гр.София изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в писмен отговор съображения.Иска да се остави без уважение частната жалба и да се потвърди атакуваното определение.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и доводите на страните,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

Пред ПдРС е предявен иск за прогласяване нищожност на договор за потребителски 1 кредит от Н. И. И. против „к.

С отговора на исковата молба ответникът Н. е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие,с който е определено адв.възнагражение за процесуално представителство на отв.дружество,в размер на 400лв.за защита по образуваното по исковата молба гр.дело.

С протоколно определение № 9918/07.11.25г.е прекратено производството по делото на осн.чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска от ищцовата страна и е осъден ищеца да заплати на ответника разноски за адв.възнаграждение в размер на 400лв.на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

Н. И. И. е депозирал молба с правно основание чл.248 от ГПК от 21.11.25г.,с която е поискал съдът да измени протоколното си определение от 07.11.25г.в частта за разноските,като не се присъждат разноски на ответника,а при условие на евентуалност-да се намалят същите до размер на 200лв.Позовава се на практиката на СЕС по цитирани в молбата дела.

Ответното дружество „к е възразило на това искане с аргумент,че цитираната от молителя практика е неприложима в конкретния случай.Намира за неоснователно и искането за редуциране на адв.възнаграждение на 200лв.

С определението,предмет на настоящото обжалване,ПдРС е оставил без уважение молбата,като е счел,че приетите с Решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19 постановки не намират приложение в настоящата хипотеза.По отношение евентуалното искане за намаляване размера на присъденото адв.възнаграждение на ответника е посочил,че по делото не е било заявено възражение за прекомерност на разноските и съдът не може служебно да намалява разноските.

Определението е правилно.

Цитираната от молителя практика на СЕС касае хипотеза,при която разноските върху потребителя се възлагат в зависимост от недължимо платените суми,които са му били върнати вследствие установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер,а това означава,че в този случай следва да има произнасяне на съда по съществото на спора,т.е.разноските се определят съобразно изхода на спора на осн.78,ал.1 от ГПК.

В настоящата хипотеза обаче няма произнасяне по предявените искове,а производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете от страна на ищеца.В този случай разноските се уреждат на плоскостта на разпоредбата на чл.74,ал.4 от ГПК,а не на чл.78,ал.1 от ГПК.Причината за прекратяването на производството по делото е изцяло на ищеца,който е насочил исковата си претенция спрямо ненадлежен ответник,който изобщо не е страна по процесния договор за потребителски кредит.Поради което в резултат на неговото процесуално поведение неоснователно е въвлякъл ответното дружество в настоящия процес,принуждавайки го да направи разноски,като ангажира адвокатска защита и съответно следва да понесе отговорността за това си процесуално поведение,като заплати 2 на ответника сторените от него разноски.От друга страна ответникът е представил доказателства за направените от него разноски за адв.възнаграждение в претендирания размер от 400лв.,поради което правилно съдът ги е присъдил в негова полза.

Правилен е извода на съда и относно евентуалното искане за намаляване размера на адв.възнагаждение от 400лв.на 200лв.,тъй като действително в хода на делото ищецът не е заявил възражение за прекомерност на разноските на другата страна,а съдът не може служебно за редуцира разноските,които страната е осъдена да заплати без изрично направено възражение по чл.78,ал.5 от ГПК.

Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

12408/25г.по описа на ПдРС,25-ти гр.с.

№ 1002/26.01.26г.,постановено по гр.д.№

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3