Определение № 243 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. София, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600235 по описа за 2025 година

Постъпил е частен протест от прокурор при СГП срещу определение от 25.10.2024 г. по НЧД № 6537/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 3 състав, с което е отменено изцяло постановление от 30.09.2024 г. на СГП, с което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 11000/2024 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 160/24 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и делото е върнато на СГП за изпълнение на дадените в мотивната част на определението указания.

С частния протест се прави искане за отмяна на атакуваното определение. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенния съдебен акт. Сочи се, че са дадени указания, които от една страна не могат да бъдат изпълнени, а от друга, дори да се изпълнят, това няма да даде възможност да се направят категорични правни изводи. Подчертава се, че заключението на експертизата е дало отговор на всички въпроси, които са съществени за предмета на доказване, с оглед механизма на реализираното ПТП и пътната обстановка, при която е възникнало. Посочено е, че действително въпросът относно момента на възникване на опасността има определящо и решаващо значение, но неправилно съдът е приел, че има противоречие в доказателствения материал по отношение на мястото, на което се е намирал пешеходеца пред произшествието. Изтъква се, че мястото е описано точно в протокола за оглед и ясно се вижда от приложените към него фотоснимки.

Акцентира се и на това, че няма никакво основание да се предполага, че пешеходецът се е намирал на платното за движение и в постановлението е посочено, че пешеходецът се е намирал от лявата част на платното, т. е. извън него, там където е имало храсти. Изтъква се, че обективно е невъзможно пешеходецът да е бил на платното за движение, тъй като е щял да бъде блъснат от преминаващия пред лекия автомобил, товарен автомобил /ТИР/. Сочи се, че в конкретния случай са без значение обстоятелствата, свързани с избраната от водача скорост на движение, тъй като тези факти биха били относими, ако пешеходецът се е намирал в коридора за движение на автомобила. Подчертава се, че в случая неправомерното навлизане на пострадалия в лявата лента, по която се е движел лекия автомобил и пресичането й косо отляво надясно е обусловило настъпването на пътното произшествие.

Навеждат се и доводи, че в настоящия казус изследването и установяването на дистанцията между товарния и лекия автомобил е без значение. Сочи се, че според обективните находки 1 по делото скоростта на движение на лекия автомобил е установена по най-точния метод.

В заключение се прави искане за отмяна на атакуваното определение и за потвърждаване на постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство.

Софийският апелативен съд, като се запозна с обжалваното определение, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в частния протест, намери за установено следното.

Частният протест е основателен.

Въз основана на доказателствените източници по делото първоинстанционният съд е приел, че досъдебното производство е започнало на 07.01.2024 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК - с протокол за оглед на местопроизшествие за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В" вр. чл.342, ал. 1, пр.З от НК, а именно за това, че на 07.01.2024 г. около 19:45 часа, в гр.

София, на ул.„Северна скоростна тангента" при разклона за бул."Рожен" и кв. „Требич", при управление на МПС - л.а. „Мерцедес" с рег. № ********, управляван от А. В. Г. с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе" към кв.„Требич", са нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на намиращия се на пътното платно пешеходец с неустановена самоличност.

В хода на разследването чрез ДНК експертиза е констатирано, че пешеходецът е А. А.

Б. с ЕГН ********** .

Установено е, че починалият А. А. Б. на 54 г., живеел с майка си - св. Е. Б., в гр. ***, ж.к. „***" № ***.

На 06.01.2024 г. сутринта той излязъл от дома си и не се прибрал както през целия ден, така и на следващия. Случвало се е и друг път да излиза така и да не се прибира, а да се скита по ден- два, поради което майка му не подала веднага сигнал за издирването му.

Установено е още, че на следващия ден - 07.01.2024 г. вечерта - някъде след 18.00 ч. той вървял по ул. „Северна скоростна тангента” в гр. София, като се движел в посока към бул. „Рожен” и разклонението за кв."Требич". Пострадалият Б. не бил употребил алкохол и други упойващи вещества.

Сигнал за лице, движещо се на това място и в тази посока бил подаден още към 18:47 ч. от св. Г., но органите на реда не предприели никакви действия, за да установят кое е това лице и какво прави там.

Около 19:45 часа пострадалият се намирал в района на пътен възел „Северна скоростна тангента" и бул. „Рожен" от лявата част на локалното пътно платно, което решил да пресече.

Времето било облачно и дъждовно, в тъмната част на денонощието. Имало улично осветление, но видимостта била намалена. Пътното платно било с ширина 5,20 метра, покрито с асфалтова настилка и разделено на две пътни ленти за движение в една посока, отделени с единична прекъсната линия, като участъкът от пътя бил прав и с наклон на спускане към бул. „Рожен".

От лявата страна на платното имало храсти, а от дясната - мантинела. По същото време, когато пешеходецът Б. предприел пресичането на пътното платно, по ул. „Северна скоростна тангента" се движел л.а. „Мерцедес С 180" с рег. № ********, управляван от св. А.

В. Г., като с него пътувал и синът му - св. А. А. Г.. Автомобилът се движел в посока от бул.

„Ботевградско шосе" към разклона за бул. „Рожен" и кв. „Требич". Според заключението на изготвената на ДП КМАвТЕ автомобилът се движил равномерно със скорост от порядъка на 56 км/час в лявата лента за движение на платното. Пред него на разстояние от около 15-20 2 метра се движел товарен автомобил /ТИР/.

След преминаването на ТИР-а, когато автомобилът бил на по-малко от 20 метра разстояние от него, пешеходецът Б. предприел пресичането на платното за движение тичешком, със скорост (според заключението на експертизата) от порядъка на 8,6 км/час, от ляво на дясно и косо спрямо посоката на движение на автомобила, в зона в която презумпционно не следвало да има такива участници в пътното движение.

Водачът Г. видял изскочилия в ляво и косо пред него пешеходец, като в следващия момент видял как той се удря в предното стъкло на автомобила, натискайки екстремно спирачната система на автомобила, което се случило в момента на удара между автомобила и пострадалия, но автомобилът започнал да намалява скоростта на движение след самия удар. Към момента, в който водачът на автомобила натиснал спирачната система, пострадалият се намирал в неговата опасна зона за спиране, която в случая при скорост от 56 км/ч (приета за движение на автомобила) била около 40 м. Автомобилът, спирайки отминал мястото на удара, а тялото на пешеходеца било носено върху автомобила и в последствие повалено на платното. Веднага водачът Г., след като видял, че пострадалият е жив, но неадекватен, се обадил /било 19:48 часа/ на тел. 112, като помолил за линейка. На местопроизшествието бил изпратен екип на ЦСМП- София, също и ДОГ-СДВР.

Пострадалият бил откаран за преглед и лечение в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ", като бил в трайно увредено общо състояние, кома. Въпреки активните реанимационни мероприятия, в 22:40 часа същия ден, починал. На мястото на инцидента бил извършен оглед на местопроизшествие, изготвени скица и фотоалбум. Водачът Г. бил тестван за употреба на алкохол и наркотици - пробите от които били отрицателни.

От съдебномедицинската експертиза на труп е видно, че при аутопсията на трупа на А.

Б. са установени черепно-мозъчна и лицева травма, гръднокоремна травма, гръбначна травма, травма на таза и травма на десни крайници. Смъртта е настьпила в резултат на тежката несъвместима с живота съчетана травма на главата, гърдите, корема, гръбначния стълб и крайниците, като установените травми са резултат от действието на твърди тъпи предмета по механизма на удари с и върху такива и отговарят да са получени при ПТП като пешеходец .

Според заключението на изготвената по делото

КМАвТЕ, причините за произшествието се дължат на субективните действия на пешеходеца, който е следвало да изчака преминаването на автомобила, след което да пресече платното за движение. Водачът на автомобила, дори и при своевременно възприятие на пешеходеца и при своевременно задействане на спирачната уредба на автомобила с максимална ефективност не е имал техническа възможност за предотвратяване на произшествието.

Според заключението ударът между автомобила и пешеходеца е настъпил в предна дясна зона на автомобила и дясно странично за пешеходеца, като след удара между двата обекта, автомобилът спирайки отминава мястото на удара, докато тялото на пешеходеца е носено върху автомобила и в последствие е повалено върху пътното платно, при което, падайки на терена се удря в пътната настилка. Като при това съприкосновение са нанесени и 3 другите травми по тялото му. Посочено е, че липсват технически причини за настъпване на ПТП, като същите са единствено от субективен характер.

Тази фактическа обстановка, възприета от прокурора, е била възприета и от първостепенния съд, с оглед на събрания до този момент доказателствен материал и предвид заключението на изготвената КМАвТЕ.

Първият съд обаче, за разлика от прокурора, който е възприел изцяло заключението на КМАвТЕ, е счел, че със заключението не са дадени отговори на редица въпроси, а на част от тях, дадените отговори са непълни, неточни и неясни.

Първостепенният съд е приел, че не е изяснено по делото дали св. А. Г. е спазил необходимата дистанция от движещия се преди него ТИР и дали поради неспазване на същата, ТИР-ът е пречил на видимостта му вляво, особено и като се има предвид обстоятелството, че става въпрос за пътен участък със силен наклон по посоката на движението на автомобила. Прието е също, че не е изяснено каква е била видимостта на водача на автомобила към лявата част на платното за движение, откъдето се е появил пешеходецът и с оглед на конкретната пътна обстановка- тъмната част на денонощието, слабо улично осветление, мокра асфалтова настилка, наклон на пътя, съответно осветеност на тази зона от фаровете на автомобила, управляван от св. Г.. Все в тази връзка, съдът е счел, че от експертизата не се установява, къде се е намирал пешеходецът, когато св. Г. е имал обективна възможност да го възприеме за първи път, съответно на какво разстояние от мястото на удара се е намирал в този момент автомобилът, както и могъл ли е да предотврати удара при предприемане на екстремно спиране още към този момент. Такава задача не е била поставяна на вещите лица, предвид което и този въпрос е останал неизяснен по делото.

Посочено е също, че от обжалваното постановление на прокурора не става ясно къде според прокурора се е намирал пешеходецът преди да предприеме пресичане на пътното платно от ляво на дясно и косо спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от св. Г..

Според първия съд, обстоятелство, което подлежи на изясняване, с оглед преценка от правна гледна точка, е към кой момент следва да се приеме, че е възникнала опасността за водача на автомобила- дали от момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на локалното пътното платно (така, както явно е прието от вещите лица, които са правили своите изчисления и са дали отговор на поставените им задачи, приемайки, че пешеходецът е станал опасност за водача от този момент), или от един по- ранен момент, доколкото презумпционно на това място не следва да има такива участници в пътното движение. С оглед на това е важно да се изясни какво представлява конкретното място, на което е настъпило ПТП.