Решение № 302 от 01.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Бургас, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501824 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е висящо за втори път пред настоящата въззивна инстанция, след като с решение № 50071 от 26.10.2023г. по гр.д.№ 2912/2022г. на ВКС е отменено решение № II – 362 от 21.04.2022г., постановено по в.гр.д. № 2027/2022г. по описа на ОС-Бургас и делото е върнато за разглеждане на спора по същество от друг състав на въззивния съд.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивната жалба на А. Х. Х., ЕГН:********** и Ж. Д. Х., ЕГН: **********, двамата с адрес: **** подадена чрез пълномощника им адв.Николай Славов, със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет. 2 против решение № 260175/04.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 1133/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ищцата Е. К. М., ЕГН: **********, с адрес *****, че ответниците А. Х.

Х.,ЕГН:********** и Ж. Д. Х., ЕГН: ********** не са собственици на основание нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в погашение на задължение № 156, том Х, рег.№ 11995, дело № 1878/10.11.2020 г. на нотариус Стоян Ангелов и Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот в погашение на задължение № 159, том Х, рег.№ 11999, дело № 1881/10.11.2020 г. на нотариус Стоян Ангелов, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес :гр.Несебър, ж.к.“Черно море“, ет.3, обект скл.5, находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 43,74 кв. м., прилежащи части; 8,449 %, равняващи се на 8,32 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***; и

1 самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, с адрес в гр.Несебър, ж.к.“Черно море“, ет.3, обект скл.6, находящ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда – еднофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение – за склад, брой нива на обекта – 1, с посочена в документа площ – 45,46 кв. м., прилежащи части; 9,315 %, равняващи се на 9,18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта –

***. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищцата направените в първата инстанция разноски в размер на сумата от 4292.91 лв.

Във възззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е недопустимо, неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излагат се доводи за недопутимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, с мотив, че в исковата молба и в допълнителното становище на ищцата по повод възраженията на ответниците за липса на правен интерес, тя е заявила, че собственик на процесните обекти е б и л а община Несебър по силата на приращение и правният й интерес произтича от упражняваната от нея фактическа власт върху имотите, и възможността впоследствие да уреди въпроса с общината. Възразява се, че след като на основание чл.92 от ЗС имотите са собственост на общината още към момента на изграждането им, то ищцата очевидно няма качеството на техен владелец, тъй като имотите не са били собственост на праводателката й М.Т., с която тя е сключила предварителни договори . По тези съображения в жалбата се твърди, че упражняваната от ищцата фактическа власт върху двата общински обекта представлява само „държане“ по смисъла на чл.68, ал.2 о т ЗС, а ищцата е следвало да демонстрира промяната на намерението си в такова за своене на имотите по отношение на собственика – Община Несебър, каквито действия тя не е доказала по делото. По така изложените доводи се счита, че доколкото в случая не е установено и доказано владение от страна на ищцата, то липсва възможност т я да придобие процесните имоти на оригинерно основание в бъдеще, което води до извод за липсата на правен интерес от предявения иск.

Според въззивниците, за да е налице правен интерес е следвало съвместно с настоящата претенция да е предявена и такава за установяване, че имотите не са общинска собственост, доколкото към момента продължава да е налице мораториум върху придобивна давност за държавни и общински имоти съгласно пар. 1 от ЗИД на ЗС и поради това се счита, че без да са отречени правата на общината, ищцата всъщност не предявява защита на свои права или възможност да придобие такива, а чужди права в противоречие с чл.26, ал.2 о т ГПК.

Въззивниците са поискали обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и да прекратяване на производството по предявения иск.

При условията на евентуалност, въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на ново, с което предявения срещу тях иск да бъде отхвърлен. В подкрепа на доводите си за неправилност на обжалвания съдебен акт в жалбата са изложени и подробни съображения за неоснователност на предявения иск, като въз основа на след извършен собствен обстоен анализ на събраните доказателства, въз основа на който се счита, че в случая не е налице недопустимо нарушаване на строителните правила и нормативи при реализиране на строителството на сградата, в която се намират процесните имоти, а напротив – съобразяване на предвижданията по измененията на ПУП за поземления имот, като в обема на правото на строеж е включена и площта на етажа, в който са разположени двата обекта, тъй като тяхната площ не увеличава РЗП на сградата и същата е в рамките на допустимото застрояване по плана, поради което се счита, че са били налице всички изисквания за прехвърляне на имотите. Сочи, че процесните складове са нанесени напълно законно в КККР и съществуват напълно легално в правния мир, поради което са годен предмет на гражданския оборот. По така изложените в жалбата съображения въззивниците считат, че са придобили надлежно правото на собственост върху процесните 2 имоти. Претендират присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанци.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата -ищца въззиваемата Е. К. М., чрез упълномощения си процесуален представител .А. Г. е деопозирала писмен отговор, в който е изложила подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорени са неведените от въззивниците възражения за липса на правен интерес, както и доводите против основателността на иска, за което също са изложени подробни съображения, с които се подкрепят изводите на районния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските за въззивното производство.

Представят се писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна съдът следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ищцата Е. К. М. срещу ответниците-съпрузи А. Х. Х. и Ж. Д. Х. за приемане за установено, че ответниците не са собственици на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Несебър, ж.к.“Черно море“, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, представляващ склад № 5 на етаж 3, с площ о т 43,74 кв. м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Н есебър,представляващ склад № 6 на ет.3, с площ от 45,46 кв. м.

Ищцата твърди, че с М.Т. са сключили предварителен договор за покупко-продажба от 05.07.2013г., по силата на който последната се задължила срещу заплащане на продажна цена в размер на 28500 евро да й прехвърли правото на собственост върху апартамент №5, ляв, на площ от 45,46 кв. м., ведно с 9.18 кв. м. идеални части в гр. Несебър., кв. Черно море, в сграда върху ПИ с идентификатор *** в срок от два месеца срок от въвеждане на сградата в експлоатация и след заплащане на цената. Сочи, че на 09.07.2013г. е заплатила на продавача част от продажната цена в размер на 20 000 евро , а владението върху имота й било края на през м. юли 2013г. Заявява, че впоследствие със споразумение от 18.08.2015г. с М.Т. е резервирала покупката на апартамент № 6 – десен, ет. 4, като оттогава й било предадено владението на имота, като по отношение на същия имот е бил сключен предварителен договор от 03.11.2018г. е било договорено закупуването на апартамент № 6, десен, на площ от 45,46 кв. м., като продажнаъа цена била заплатена в деня на сключване на договора, без в него страните да са уговорили срок за нотариалното му прехвърляне. Ищцата заявява,че впоследствие е разбрала, че М.Т. не е собственик на процесните имоти, тъй като не е разполагала с учредено право за строителството му, поради което те представлявали незаконен строеж. Сочи, че през 2020г. е узнала за вписана възбрана върху имотите с от А.

Х. като взискател по отношение на М.Т. като длъжник, както и, че на 10.11.2020г. с две отделни сделки М.Т. е прехвърлила в нотариална форма на ответника А. Х. по време на брака му с втората ответница правото на собственост на процесните два обекта, означени като складове 5 и 6. Ищцата счита, че тези две сделки не са породили вещнопрехвърлителен ефект по отношение на ответниците, доколкото продавачката не е разполага с правото на собственост върху продадените обекти. Освен това счита, че купувачът Х., който е представлявал по сделката продавачката не е има права да продаде имота сам на себе 3 си. Счита също, че се купувачът Х., действал и като пълномощник на М.Т. се споразумял във вреда на представляваната от него продавачка, поради което намита и,че споразумението от 09.11.2020г., сключено между помежду им също е недействително,тъй като не съдържа дълг, който да се погасява, както и, че е сключено във вреда на представлявания. Излага също, че описаните в двата нотариални актове схеми се отнасят за друг обект – склад 8. Сочи, че владението и на двата склада продължава да се упражнява от нея, въпреки,че и в двата нотариални акта е описано, че е предадено на ответника, като сочи, че е получила покана от ответника Х. да ги освободи. Излага съображения, че в случая е налице приложение на правилото на чл. 92 от ЗС, въз основа на което собственик на процесните обекти е Община Несебър, като собственик на терена, върху който са построени, а не ответниците -съпрузи. По подробно изложените в исковата молба доводи моли за уважаване по отношение на ответниците на предявения отрицателен иск, че те не са собственици на процесните обекти.

В законоустановения срока по чл. 131 о т ГПК от ответниците А. Х. Х. и Ж. Д. Х., чрез упълномощения им процесуален представител, са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили допустимостта на предявения иск, излагайки в подкрепа на становището си подробни съображения, позовавайки се на Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на ВКС. По същество, ответниците считат предявения иск за неоснователен по съображения, че правото на собственост е възникнало на основание учредено от Община Несебър право на строеж, прехвърлено с нотариален акт от 09.02.2012г.,като строежът е реализиран при издадено разрешение за строеж и спазване на изискванията на закона. Оспорват твърденията на ищцата, че владее имотите на годно правно основание, като считат, че сключените между нея и М.Т. предварителните договори са развалени по право. Възразяват цената по тях да е била заплатена от ищцата. Освен това възразява, че от 04.07.2017г. вписания от предварителните договори пълномощник Г.Т. не е разполагал с представителна власт да представлява Митанка Тодорова. В писмения отговор са изложени и подробни съображения за законността на сградата, в която се намират процесните обекти. Молят съдът да отхвърли предявения иск.