Решение № 65 от 13.10.2021, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 365/2021
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 13.10.2021
- В сила
- 18.10.2022
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Ваня Николаева Иванова, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69 · Закон за защита на потребителите
- чл.74 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Васил Василев
Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20211800500365 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
С решение № ....... от ..........г.по гр.д.№ 929/2019г. на РС-И. „ЕСИ-АД“ ООД,ЕЕИК ********** със седалище и адрес на управление в с.К.,ул.С. № ...е осъдено да заплати на осн.чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на В. Г. АТ. с ЕГН ********** с адрес гр.Д.,ул.“Б. К.“ бл...., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 23.10.2018г. до окончателното плащане , и е отхвърлен иска за обезщетение за разликата до предявения размер 12 000 лв.;ответникът е осъден да заплати на ищцата 445 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и на РС-И. държавна такса в размер на 598.80 лв.;ищцата е осъдена да заплати на ответника 100лв. юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част.
В.А. е обжалвала решението в частта му, с която е отхвърлен иска за разликата до предявения размер и законната лихва върху тази сума.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и за необоснованост.Съдът неправилно приел,че възстановителният период продължил 1.5 месеца ,игнорирайки болничните листове за 4 месеца.Неправилно приел,че положеният около басейна гранитогрес бил подходящ с оглед безопасност от приплъзване. Подценил е неудобствата,които пострадалата била принудена да понесе вследствие временно преместване в дома на сестра с оглед осигуряване на обслужване;увреждането било на водещата дясна ръка,затрудненията при 1 вдигане на тежки предмети останали;четири месеца след травмата още имало болка и оток на мястото на счупването.Налице били и душевни страдания,тъй като пострадалата се страхувала от подхлъзване в банята.Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Ответното дружество е депозирало въззивна жалба срещу решението в частта му,с която са уважени исковите претенции.Релевират се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Въпреки че,получил препис от исковата молба и подал отговор в срока по чл.131 ГПК, ответникът не бил надлежно уведомен за пренасрочванията,наложили се във връзка с епидемичната обстановка.По тази причина не бил представляван в о.с.з. и нямал възможност да доведе допуснатите му свидетели.Съдът неправилно приел за безспорен факта,че ищцата била настанена в хотела на 23.10.2018г.,тъй като не били изпълнени формалностите по настаняването/попълване на адресна карта и пр./Ищцата не представила талон за допускане до басейна,нито касов бон или фактура за настаняване.Неправилно съдът кредитирал свидетелката,която, бидейки сестра на ищцата, била заинтересована и пристрастна.Не се доказвала вината на служителя,отговорен за почистване на пода.Липсвало противоправно деяние на служители на ответното дружество.Басейнът бил обезопасен и това се доказвало от факта,че до момента нямало никакви подобни инциденти.Обезщетението било несъразмерно високо предвид действителните вреди,понесени от ищцата.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, СОС намира въззивните жалби процесуално допустими ,но неоснователни.
Ищцата твърди,че била настанена на 23.10.2018г. заедно със сестра си и нейното дете в хотел „К.“,в к. „В. К.“, срещу закупен ваучер от сайт.След излизане от басейна се подхлъзнала и счупила лъчевата кост на дясната си ръка на две места, китката била пукната.Подхлъзването било поради това,че площта около басейна не била почистена и подсушена.Била оказана помощ в УМБАЛ“С.А.“ръката била гипсирана в продължение на един месец,но неработоспособността продължила четири месеца и имала болки, подуване,намалена функция.Преживяла страх и битови неудобства.Ответникът в срока по чл.131 ГПК е отрекъл,че инцидентът е станал на територията на хотела и по описания в ИМ начин.Пространството около басейна било естествено хлъзгаво поради конденз от топлата вода,но собственикът взел всички мерки за безопасност-облицовката била от матиран нехлъзгав гранитогрез, имало предупредителни табели, клиентите трябвало да носят нехлъзгащи се чехли, подът бил почистен в 9,12 и 17ч. според приложения чек-лист.По делото е безспорно,че ответникът е собственик и стопанисва басейна.Версията на ищцата,че е паднала именно в близост до басейна,се поддържа от свидетелката В.-нейна сестра-но според обстоятелствата е житейски логично очевидец да е от близкия кръг на пострадалата.От съпоставка на нейното ЕГН с процесната дата не е трудно да 2 се установи,че инцидентът е станал в навечерието на петдесетия рожден ден и е правдоподобно тя да го чества в семеен кръг.Съдебно-медицинската експертиза установява,че травмата може да бъде получена по начина,описан в исковата молба-падане по гръб и контакт с терена.Убедително е твърдението на свидетелката,че пострадалата е ползвала „джапанки“,но те били на разстояние от стъпалото на басейна и именно в този участък е станало падането.Основната и допълнителна СТЕ установява,че настилката е подходяща за басейн,но не е имало предупредителни табели към момента на огледа.Няма данни за друга причина/напр.влошено здраве/,поради която ищцата да е паднала.Независимо,че „документално“ зоната около басейна е бил почиствана и подсушавана, по метода на изключването се налага изводът,че тези действия не са били извършвани до степен, осигуряваща безопасност.При граждански деликт вината на извършителя/в случаядлъжностното лице,натоварено да извършва почистването/ се презюмира и ответникът не е ангажирал доказателства,оборващи тази презумпция.Първоинстанционният съд правилно е приел,че е налице каузална връзка между поведението на ответника-собственик и стопанин на басейна-и претърпените вреди.Противоправността на бездействието се извежда от общото задължение „да не се вреди другиму“,възпроизведено в адекватни регламентации- в случая Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.В чл.10,ал.1 от Наредбата плувните басейни и участъците около тях подлежат на максимално обезопасяване.На отделно основание е регламентирано задължение за предоставяне на безопасни услуги на потребители в чл.69 и чл.74 от ЗЗП.Що се отнася до увреждането на здравето на пострадалата,съдът е основал извода си на заключените на съдебно-медицинската експертиза,според която на 23.10.2018г. ищцата претърпяла вътреставно счупване на дясната лъчева кост в горния край,причинило трайно затруднение при движението за повече от месец,интензивни болки и страдания, зависимост от чужда помощ в битовото обслужване за месец и половина.Видно от приложените амбулаторни листове за прегледи, до 14.02.2019г. е имало умерен оток и болка на мястото на счупването.Функцията на крайника била възстановена в пълен обем след около месец и половина.Не са налице друга фрактура на лъчевата кост и на китката,в какъвто смисъл са изложени твърдения в исковата молба. Липсват данни за усложнения,а ищцата не се е явила за преглед,който да установи дали действително страданията продължават.При тези данни съдът обосновано е приел,че справедливото обезщетение за понесените болки,страдания,неудобства и страх възлиза на 6000лв. и е отхвърли иска за разликата до предявения размер.Не са допуснати процесуални нарушения, в частност във връзка с редовността на призоваването и осигуряване възможност на ответника да ангажира доказателства.С определението по чл.140 ГПК ответникът е редовно призован.За о.с.з. на 26.05.2020г. предвид епидемичната обстановка юрисконсулт Г. и вещото лице са призовани по телефона,което е удостоверено на л.80 от делото.Проведени са три о.с.з. и за насроченото на 17.11.2020г. самият управител на ответното дружество е поискал отлагане поради карантина,но съдът законосъобразно е дал ход на 3 делото с мотиви,че ответникът е юридическо лице и има възможност да организира защитата си без лично явяване на управителя.В о.с.з. на 09.02.2021г. са се явили юрк.Г. и управителят на дружеството.,който е изслушан по чл.176 ГПК.Двамата са присъствали и дали становище по приетите експертизи.Допуснатите свидетели не са били доведени двукратно и съдът законосъобразно ги е заличил.Ето защо настоящият състав намира,че решението е законосъобразно и правилно.Предвид оставянето без уважение на двете въззивни жалби,съдебни разноски по въззивното производство не следва да се присъждат.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ....... от ..........г. на РС-И. по гр.д.№ 929/2019г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4