Решение № 3128 от 18.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3128 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110141693 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК- във фазата по допускане на делбата.

Предявен e от П. Ю. Ж., Х. Ж. и М. Ю. Ж. срещу И. М. С. конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следния недвижим имот:

Апартамент /ателие/ № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ............. в жилищна сграда......................., състоящ се от ателие, със застроена площ от 87.55 кв.м., при съседи: изтоккоридор, запад - улица, север - разделна стена, юг - коридор и стълбище, заедно с 1,511 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със заповед РД-18-15/06.03.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на, засягащо самостоятелния обект, от 08.04.2025г., адрес на имота: гр. София, район ................, ж. к.

............., .................... намиращ се на ет. 10 в сграда с идентификатор .................., предназначение: жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ......................, с предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, нива на обекта: едно, с посочена в документа площ: 87.55 кв.м., прилежащи части: 1,511 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ...................124, под обекта: ...................116, ...................115, над обекта: няма.

Ищците П. Ю. Ж., Х. Ж. и М. Ю. Ж. твърдят, че на 08.10.2003г. М.И.Б. придобила правото на собственост върху гореописания недвижим имот по силата на договор за покупко- продажба, като впоследствие- на 28.10.2008г., се разпоредила с правото си на собственост върху ½ идеална част от жилището в полза на Ю.Н.Ж., с когото сключила договор за покупко- продажба. Последният починал на 17.08.2011г., като оставил като свои наследници по закон своите дъщери- ищците, които придобили при равни части правото на собственост върху притежаваната приживе от техния баща ½ идеална част от процесния 1 имот. А на 09.06.2021г. М.Б. отчуждила от правната си сфера правото си на собственост и върху останалата ½ идеална част от имота, като дарила същото на ответника И. М. С.. При тези твърдения и поддържайки, че към датите на договорите за покупко- продажба приобретателите по тях не се намирА. в брак, претендират да бъде допусната и извършена делба на описания имот при квоти, както следва: по 1/6 идеална част за всеки от ищците и ½ идеална част- за ответника.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска за делба, релевирайки възражение, че придобил и идеалната част на ищците по давност, тъй като от началото на 2013г. упражнява фактическа власт върху него- стопанисва го, живее в него със семейството си, извършва значителни по вид и стойност подобрения в имота, като, освен това, в посочения период манифестирал пред ищците намерението си за своене на техните идеални части. Същевременно, потвърждава изложеното в исковата молба, че през 2021г. придобил по силата на сключен с М.Б. договор за дарение право на собственост върху останалата идеална част от недвижимата вещ. При тези доводи и възражения поддържа, че е единствен собственик на делбения имот, поради което счита, че предявеният конститутивен иск за делба следва да бъде отхвърлен.

С молба от 07.10.2025г. от името на ответника е уточнено, че достъп до процесния имот през м. февруари 2013г. получила майката на И. С., при което последният се нанесъл да живее в жилището и от този момент започнал да владее имота като свой собствен, като извършвал ремонти както във връзка с текущо възникнА. проблеми в него, така и основен ремонт. С тази молба се поддържа и, че израз на намерението на ответника да свои делбения имот било сключването през 2021г. на сделката, с която придобил безвъзмездно от М.Б. правото на собственост върху собствената й към този момент ½ идеална част от имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са нА.це следните материални предпоставки (юридически факти):

1) ищецът да е носител на право на собственост върху съответна идеална част от включените в делбената маса имоти; 2) предмет на делбата да е годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

ИндивидуА.зацията на имота, предмет на делбата, се установява от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 026, том II, рег. № 6972, дело № 333 от 2003г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142 от 28.10.2008г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том 1, рег. № 3065, дело № 158/2021г., както и схема № 15-1085893/24.10.2024г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК- гр. София.

Установява се от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 026, том II, рег. № 6972, дело № 333 от 2003г., че на 08.10.2003г. М.И.Б. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент /ателие/ № 1, находящ се в гр. София, ж.к. ............. в жилищна сграда- ......................., състоящ се от ателие, със застроена площ от 87.55 кв.м., при съседи: изток- коридор, запад - улица, север - разделна стена, юг - коридор и стълбище, заедно с 1,511 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, като доколкото съгласно данните в представените по делото и неоспорени от страните удостоверение за семейно положение, съпруга и деца с изх. № РМЛ24-УГ01-16446/17.10.2024г. по описа на Столична община, район ................, и личен регистрационен картон на М.И.Б. към датата на покупко2 продажбата същата е била разведена, следва да се приеме, че сключвайки коментираната придобивна сделка, се е легитимирала като единствен носител на право на собственост върху имота. Впоследствие, по силата на договор за покупко- продажба от 28.10.2008г. М.Б. е прехвърлила в полза на Ю.Н.Ж. право на собственост върху ½ идеална част от имота, придобито изключително от последния с оглед семейното му положение към датата на сделката- разведен, съгласно представената от Столична община, район ................ справка от 19.09.2025г., приложена на л. 112 от делото. А след смъртта му на 17.08.2011г. съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РМЛ24-УГ0110975/10.07.2024г. по описа на Столична община, район ................, Ю.Н.Ж. е наследен при равни квоти от своите дъщери- ищците Х. Ж., П. Ю. Ж. и М. Ю. Ж.- арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН, в резултат от което всяка от тях се е легитимирала като собственик на по 1/6 идеална част от процесния имот.

От представения с исковата молба Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 181, том 1, рег. № 3065, дело № 158/2021г. се установява, че на 09.06.2021г. М.Б. се е разпоредила и с останалата ½ идеална част от жилището, като е дарила правото на собственост върху нея в полза на ответника И. М. С..

Както бе изяснено, с отговора на исковата молба и с уточнителна молба от 07.10.2025г. от името на ответника е заявено и обосновано с конкретни твърдения възражение за придобИ.е на идеалните части на ищците въз основа на упражнявано от него, считано от м. февруари 2013г., необезпокоявано и явно владение, което било демонстрирано пред наследниците на Ю.Ж..

Съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.

А съгласно презумптивната норма на чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 решение № 73 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2020 г., II г. о., ГК, „владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да е основание за придобИ.е по давност на имот, владението трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. То не може да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя, а чрез него трябва да се демонстрира по недвусмислен начин намерението на владелеца да държи вещта като своя. Когато фактическата власт върху имота е установена като държане за собственика, то този който я упражнява е държател на имота и в този случай презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана. Държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да намери външна проява чрез действия, които несъмнено да отричат правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Когато този, който се позовава на придобивна давност, е допуснат в имота от собственика и е установил държане, той трябва да докаже не само че е упражнявал фактическа власт, но и че е променил намерението си и е започнал да го свои. Преобръщането на държането във владение трябва да намери израз в конкретни действия, насочени към собственика, които несъмнено да показват отричане на неговите права.“ В изяснения смисъл са и постановените по реда на чл.

290 ГПК решение № 291/2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 376/2012 г. по гр. д. № 260/2012 г., І г. о., ВКС, решение № 31/2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ІІ г. о., ВКС, решение № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., ГК, II г. о., в последното от които е разяснено, че „държането…също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази 3 фактическа власт не може да доведе до придобИ.е на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е нА.це завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.“

В случая, както бе изяснено, ответникът поддържа, че в началото на м. февруари 2013г. неговата майка получила достъп до жилището, при което същият се нанесъл да живее в него.

Твърденията в посочения смисъл се установяват от показанията на свидетелката А.И.В.- майка на ответника, която изяснява, че делбеният имот бил съсобствен на М.Б., с която са приятелки, и Ю.Ж., с когото последната имала връзка, като след смъртта му- около началото на 2013г., М. заявила на свидетелката, че не може да се справя финансово със задълженията за имота, вкл. с изплащането на кредита, който бил теглен във връзка с придобИ.ето му, както и с разходите за ремонта му, поради което дала на свидетелката ключа за имота и й казала да се „оправя“ с него. Уточнява, че М. й дала ключ, тъй като свидетелката живеела в съседство. Изяснява, че синът й- ответникът И. С., към този момент бил на около 24- 25г., искал вече да живее сам, поради което извършил козметичен ремонт на жилището и се нанесъл да живее в него. Впоследствие, след като през 2017г. се оженил и му се родило дете, ответникът извършил и основен ремонт в имота. Свидетелката изрично заявява, че синът й знаел кои лица са собственици на имота, както и че наследниците на Ю.Ж. искА. да „получат някакви пари, свързани с имота“.