Решение № 48 от 18.03.2022, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 124/2022
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 18.03.2022
- В сила
- 18.03.2022
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71-84 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Габрово, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20224200500124 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 283 от 04.02.2022 г., подадена от И. В. К., чрез адв. Д.
П. от Габровска адвокатска колегия срещу постановление от 19.01.2022 г. на ДСИ при РСГаброво, в частта, в която е уважено искането от длъжника И. Х. Х. за намаляване на адвокатския хонорар, платен от взискателя И.К. от 450,00 лв. на 200,00 лв.
В жалбата се излагат съображения, че са неоснователни мотивите на ДСИ. Освен сезирането на съдебния изпълнител с молба за образуване на изпълнително дело, в молбата е направено искане за извършване на справка в БНБ за наличието на сметки на длъжника и налагане на запор за принудително събиране на вземането. След извършената справка са установени две сметки на длъжника, на които е наложен запор. Внесени са и необходимите държавни такси. До подаване на молбата от 14.01.2022 г., адв. П. е извършила процесуални действия по водене на изпълнителното дело, тъй като до този момент не е било известно, че е извършен превод в размер на 1058,40 лв. на 10.01.2022 г. Моли да се отмени обжалваното постановление в частта, в която е намален адвокатския хонорар.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата. За да постанови своя акт, съдебния изпълнител се е позовал на т.10.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения, като за образуване на изпълнително дело е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200,00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страна и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, в конкретния случай на вземане над 1 000,00 лв. е в размер на ½ от съответното възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Преценката за правната и фактическата сложност на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. Възнаграждението на адвоката е за образуване и за водене на изпълнителното дело. Не са предприемани принудителни действия, единствено са извършени справки при образуването на изпълнителното дело. Длъжникът е внесъл сумата по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. С тези мотиви, съдебния изпълнител е приел, че се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 200,00 лв. и е намалил претендирания хонорар от 450,00 лв. на 200,00 лв.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 1/2022 г. на ДСИ при РС- Габрово е образувано по молба вх.
№ 42 от 07.01.2022 г. подадена от И. В. К., чрез адв. Д. П. против И. Х. Х., с която се иска да се образува изпълнително дело и да се извърши справка в БНБ за наличието на сметки на длъжника, след което да се наложи запор и принудително изпълнение по делото. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 260004 от 06.01.2022 г., издаден по гр.д. № 1728/2020 г. по описа на РС – Габрово, с който се осъжда длъжника да заплати сумата от 580,00 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 478,40 лв. – разноски за въззивното производство. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между И. В. К. и адв. Д. П., в който е договорен адвокатски хонорар в размер на 450,00 лв.
На 14.01.2022 г. на длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение на дълга.
На същата дата е подадена молба от И. Х. Х., чрез процесуалния й представител адв. В.
Пиргозлиева, с която представя доказателства, че задължението е заплатено на 10.01.2022 г.
В молбата прави възражение и за завишения размер на адвокатския хонорар. Иска и да се прекрати изпълнителното производство, поради плащане, като счита, че не дължи такси и разноски, защото е заплатила задължението си преди образуване на изпълнителното дело.
Съдебният изпълнител се е произнесъл по възраженията на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и за прекомерност на адвокатските възнаграждения с постановление от 19.01.2022 г., като е отказал да се прекрати производството и е намалил платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 450,00 лв. на 200,00 лв.
Постановлението на ДСИ е съобщено на взискателя, който го е получил на 04.02.2022 г. Жалбата е депозирана на 04.02.2022 г., т. е. в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава VІІІ, раздел ІІ, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Предмет на 2 настоящото производство е акт на съдебния изпълнител по чл. 78, ал. 5 от ГПК, с който се определя вземането за разноски по изпълнението. Принципно вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението въз основа на акт на съдебния изпълнител, с който се определя дължимостта на разноските като такива, без да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Актът на съдебният изпълнител представлява пряко изпълнително основание. След като отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК и правната възможност по чл. 78, ал. 5 ГПК да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното производство, компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо, като общите правила за обжалване на акта на съдебния изпълнител налагат на взискателя също да бъде призната гарантираната от закона възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, когато същият е неизгоден за него, т. е. когато искането за прекомерност е уважено като основателно. Вън от горното актът на съдебния изпълнител, с който се определя вземането за разноски по изпълнението по своята правна същност има характер и на акт за частично прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване на изпълнението за сумата, с която е намалено адвокатското възнаграждение, при което проверката му намира основанието си и в нормата на чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Подадената от взискателите жалба е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК.
Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
В случая вземането към момента на образуване на изпълнителното производство е било дължимо, като взискателят е приложил годен за изпълнение акт, договор за правна помощ и молба за образуване на изпълнително производство с конкретно посочен способ.
Молбата от взискателя е подадена на 07.01.2022 г., а плащането от страна на длъжника е извършеното на 10.01.2022 г., поради което не би могла да се приложи хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, както правилно е приел ДСИ. Възнаграждението е договорено за образуване и цялостна правна защита по водене на делото. Осъщественото от адвоката представителство на взискателя се изразява в образуване на изпълнително производство чрез подаване на молба с посочване на способ за принудително изпълнение. От страна на адвоката не са извършвани каквито и да било други действия, тъй като дължимата сума е изцяло заплатена, три дена след образуване на изпълнителното дело и в срока за доброволно изпълнение.
Във основа на гореизложеното, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.01.2022 г., постановено по изп.д. № 20224210400001 по описа на ДСИ при Районен съд - Габрово, в частта, в която уважава искането за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар в размер на 450,00 лв., на 200,00 лв., поради прекомерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4