Решение № 6648 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6648 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513774 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16130/07.10.2023 г. на СРС, 25 с - в, по гр. д. № 35670/2021 г. е признато за установено, по искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Д. Н. Д., с ЕГН: **********, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: 130175000, поради изтекла погасителна давност, сумата от 1 157, 04 лева, представляваща главница и сумата от 347, 03 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.04.2005 г. до 31.12.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.06.2010 г. по ч. гр. дело № 5613/2010 г. по описа на СРС, 71 - ви с - в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20108630400826 по описа на ЧСИ С.Х., peг. № 863 към КЧСИ.

Ответникът е осъден за разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Софийска вода“ АД, чрез представителя му. Излага доводи, че решението е необосновано, не е съобразено с материалния и процесуален закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че вземането е погасено по давност, която е изтекла на 06.10.2022 г. - преди приключване на съдебното дирене в исковото производство на 21.09.2023 г., тъй като давностния срок не е прекъснат с предявяване на исковата молба. Поддържа, че давността, която тече в полза на длъжника, спира да тече в съдебния процес по силата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД доколкото е налице процес относно вземането. Съгласно тази норма периодът изтекъл в хода на делото е ирелевантен за течението на давностния срок. Сочи, че след приключване на съдебното производство, давността за вземанията ще продължи да тече. Тъй като давност в исковото производство не тече, искът е неоснователен – т. е. вземанията не са погасени по давност. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят. Претендира 1 разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по реда на чл. 78, ал.

5 ГПК.

Ищецът Д. Н. Д., чрез представителя си, оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му. Поддържа, че пред СРС не са представени достатъчно доказателства от ответника за дължимост на вземането. Позовава се на възприетото в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС становище, като поддържа, че погасителната давност тече от момента на последното валидно предприето изпълнително действие в рамките на висящото изпълнително производство. Сочи, че насрочването на опис и оценка, без да са се осъществили реално, не води до прекъсване на давността. В случая не са подадени молби от взискателя съгласно изискванията на закона, по които да са предприети конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, които да доведат до прекъсване течението на давностния срок. Правилно СРС е приел, че давността за вземанията е изтекла в хода на процеса. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното :

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 439 ГПК.

В рамките на проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение неговата законосъобразност, съдът е обвързан от посоченото в жалбата, като следи и без довод за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивният съд препраща, на основание чл. 272 ГПК като не намира за необходимо да я преповтаря изцяло.

От фактическа страна е прието за безспорно, с доклада по делото, на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146 ГПК, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „Софийска вода“ АД срещу Д. Н. Д. на 01.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 5613/2010 г. по описа на CPC, I ГО, 71 с-в за сумите : 1 157, 04 лв. – дължима главница, ведно със законната лихва от 05.02.2010 г. до окончателното изплащане и сумата от 347, 03 лв. - мораторна лихва за периода от 02.04.2005 г. до 31.12.2009 г., както и за разноски, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по посоченото дело.

Не е спорно и се установява, че по този изпълнителния лист и по молба на ответника на 08.07.2010 г., е образувано изп. д. № 20108630400826 по описа на ЧСИ С.Х. № 863 на КЧСИ. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията.

СРС е описал предприетите в хода на изпълнителното производство действия на ЧСИ и въззивният съд препраща към мотивите му по този въпрос.

По съществото на спора по реда на въззивната проверка, като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното:

2

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От тези факти ищецът - длъжник черпи права, изключващи изпълняемото право (погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.).

По спорните въпроси - дали поради непредприемане на действия по прекъсване течението на давността, правата на ответника за изпълнение на вземането по изпълнителния лист са се погасили, въззивният съд приема следното:

В случая вземанията са установени с влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, поради което основателно СРС е приел, че давността за тях е 5 годишна, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като е започнала да тече от влизане в сила на заповедта най-късно на 02.06.2010 г. (когато е издаден изпълнителният лист, доколкото не е установено нищо различно по делото).

В хода на производството пред СРС, е постановено ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящият състав намира, че следва да съобрази при решаване на спорните между страните въпроси за прекъсването на давността, доколкото с него е преодоляно противоречието в досегашната практика на съдилищата и е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемане на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността започв а да тече отново от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.

Като се съобрази даденото от ВКС тълкуване по прилагане на материалния закон следва, че след прекъсване течението на давността с образуване на изпълнително дело на 08.07.2010 г., новият петгодишен давностен срок за процесните вземания ще започне да тече отново от 26.06.2015 г. - датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г.

Предвид възприетото тълкуване, доколкото давността е прекъсната с образуване на делото на 08.07.2010 г. и е спряла да тече в хода на изпълнителното дело до 26.06.2015 г., без правно значение за спора е да се обсъжда какви изпълнителни действия са били предприети от взискателя по изпълнителното дело през този период.

По въпроса за действията, с които давността се приема за прекъсната СРС е съобразил разясненията дадени в мотивите към т. 10 н а ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., според които давността се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. и прието, че ако в молбата за проучване на имуществото на длъжника е включено искане за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, т. е.

3 молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК, тя прекъсва давността.

Следователно, според възприетото от ВКС задължително тълкуване, както е посочил и СРС, в изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ по инициатива на ЧСИ или по възлагане от взискателя.

По изпълнителното дело се установява, че с молба от 17.02.2015 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насрочи опис на движими вещи, да наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и трудово възнаграждение, както и да наложи възбрани върху притежаваното от длъжника недвижимо имущество. В същото време според данните по изпълнителното дело последното доброволно плащане на длъжника е на 27.10.2015 г.

С молба от 30.01.2017 г. взискателят е поискал отново налагане на запор върху вземания по банкови сметки и трудово възнаграждение.

На 30.08.2017 г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху собствен на длъжника - апартамент. Това е последното извършено изпълнително действие по делото.

С постановление от 25.07.2023 г. съдебният изпълнител е констатирал настъпило прекратяване на делото по силата на закона (перемция), на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По въпроса следва ли да се зачетат поисканите и предприети от съдебния изпълнител действия дори ако е настъпило прекратяване по право на изпълнителното дело, поради непредприети от взискателя действия (т. н. перемция), в срока за произнасяне по настоящото дело, е постановено и ново Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС. То дава задължително за съдилищата тълкуване на материално правни норми свързани с прекъсване течението на давностните срокове в изпълнителното производство. В т. 3 от мотивите на посоченото ТР окончателно е дадено разрешение на с п о р н и я въпрос, дали погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва и от изпълнителни действия, извършени по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Мотивите на ВКС са, че „кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.“.

ВКС приема, че ново писмено искане по делото за извършване на действия, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Според даденото тълкуване съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до него и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.

ВКС възприема становище, че „до прекъсване на давността води всяка молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК“.

В обобщение в процесната хипотеза, след като давността за вземанията е продължила да тече - след 26.06.2015 г., течението й е прекъснато на 30.08.2017 г., когато съдебният изпълнител е вписал възбрана върху собствен на длъжника – апартамент. Исковата молба е заведена на 22.06.2021 г.