Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 135 от 05.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 41/2022
Вид
Решение № 135
Подписан
05.12.2022
В сила
04.07.2024
Състав
Лилия Масева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Благоевград, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №

20221200900041 по описа за 2022 година

Производството по делото е по предявени от Н.А.П. против ответника „К.б.у. П.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***** положителни установителни искове с правно основание чл. 694, от ТЗ, за установяване поредност по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, поради обезпечение с вписани запори в ЦРОЗ с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210001 -022-0017389/15.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП С., офис Благоевград, на предявените и приети в производството по несъстоятелност на „К.б.у. П.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***** публични вземания в общ размер на 171 056,18 лв., от които 124 810 лв. - главници и 46 246,18 лв. — лихви, изчислени до 29.09.2021 г.

Твърди се в молбата, че Национална агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед №ЗЦУ-7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, директорът на дирекция „Държавни вземания“ в Централно управление на Националната агенция за приходите е бил оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор, включително да подписва искови молби с правно основание по чл. 694 от ТЗ.

Навежда се, че с Решение №54 от 13.09.2021 г„ постановено по т. д. №27/2021 г. на Окръжен съд-Благоевград, е било открито производство по несъстоятелност срещу 1 „К.б.у.

П.“ ЕООД, което е било вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под №20210915171004. Релевира се още, че под №20211110100588 по партидата на „К.б.у. П.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ е бил обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени публични вземания, 1 предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх. №24-28- 2299/16#18 от 12.10.2021 г. на Национална агенция за приходите. Твърди се, че в срока по чл. 690 от ТЗ, ищецът е депозирал възражение с изх. №24-28-2299/16#26 от 17.11.2021 г. срещу списъка, като е направено искане за определяне поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания в общ размер на 171 056,18 лв., от които 124 810 лв. — главници и 46 246,18 лв. - лихви, изчислени до 29.09.2021 г. Излагат се доводи за това, че с Определение №52 от 02.02.2022 г., постановено по т. д. №27/2021 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, вписано с №20220203113108 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение и списъкът на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството е бил одобрен без изменения. Твърди се, че за обезпечаване събирането на част от предявените публични вземания е била наложена обезпечителна мярка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №С210001-0220017389/15.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП С., офис Благоевград, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи в „Юробанк България“ АД. Запорът е бил вписан в Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/ под №2021092701340. Навежда се още, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т.

1 от ТЗ, НАП, като обезпечен кредитор с вписан особен залог в ЦРОЗ има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество. Сочи се, че видно от приложенията към исковата молба, постановлението за обезпечителни мерки е вписано по партидата на длъжника в регистъра на особените залози. От ищцовата страна се излагат съображения, че възможността да бъде оспорено/установено по съдебен ред само съществуването на обезпечението/привилегията на вземане на кредитор е изрично посочена в разпоредбите на чл. 726, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. В конкретния случай се счита, че наличието на наложена по реда на ДОПК обезпечителна мярка, вписана в Централния регистър на особените залози, дава право на Национална агенция за приходите, като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които е била наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което безспорно създавало привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността. Моли се настоящата инстанция да бъде постановено решение, с което да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 171 056,18 лв., от които 124 810 лв. - главници и 46 246,18 лв. - лихви, изчислени до 29.09.2021 г., като обезпечени е Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. 2 № С210001022-0017389/15.03.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП С., офис Благоевград, вписано в Централен регистър на особените залози под №2021092701340.

Синдикът на ответното дружество-К. Г., в срок и по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди се, че с молбата не са представени доказателства, които да установяват кои точно вземания от НАП са обезпечени с посочения запор на банкови 2 сметки. Поддържа се, че безспорно се установява налагането на обезпечителна мярка, нейното вписване в ЦРОЗ, както и върху какво имущество е наложен запорът, но не са индивидуализирани конкретните вземания, които са обезпечени. На следващо място счита, че константната съдебна практика /посочват се съдебни актове/, приема, че налагането на запор в ЦРОЗ не представлява привилегия по смисъла на чл. 722 от ТЗ. Твърди се още, че вписаните по реда на ЗОЗ запори представляват по своя характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са били залогът и ипотеката, като с обезпечителната мярка се забранява на длъжника да извършва разпоредителни сделки с определено имущество, като тези сделки/действия са непротивопоставими на другите кредитори. Приема се също и, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, дори да поставя сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество неприложима. Навежда се, че единствената привилегия, която следва от наложените обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на Държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК /чл. 193 от ДОПК, във вр. с чл. 638, ал. 1 от ТЗ/, но дори и тогава вписването на мерките в ЦРОЗ не създавало привилегия за предпочитателно удовлетворение на държавата.

В дадения срок ответникът „К.б.у. П.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***** (в несъстоятелност) е подал отговор на исковата молба. Посочва, че предявените искове са неоснователни и недоказани.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от справка в Търговския регистър, с Решение № 54 от 13.09.2021 г., постановено по т. д. № 27/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20210915171004, е откритото производството по несъстоятелност срещу "К.б.у. П." ЕООД.

С решение № 261290/07.09.2021 г. по търговско дело № 853/2020 г. по описа на СГС, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по делото е възобновено. Решението е вписано в Търговския регистър по партидата на ответното дружество на 07.09.2021 г.

По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства и от служебно извършена справка, че ищецът Н.А.П. е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника.

Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, в

3 списък на приетите предявени вземания на кредиторите са приети от синдика предявените от Н.А.П. публични вземания като необезпечени – с поредност на удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 6, съответно т. 7 и т. 9 от ТЗ. Същият е обявен в Търговския регистър на 12.10.2021 г.

Срещу посочената в списъка поредност на удовлетворяване е подадено от кредитора и настоящ ищец Н.А.П. възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх.№ 24-28-2299/16#26 от 17.11.2021 г.,

Подаденото възражение е оставено без уважение с определение от 02.02.2022 г. по търговско дело № 27/2021 г. по описа на БлОС. Определението е обявено в Търговския регистър.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.

По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на длъжника „К.б.у. П.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***** (в несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по предявения положителен установителен иск. Ищецът Н.А.П. е кредитор, предявил съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК процесните публични вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „К.б.у. П.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ***** (в несъстоятелност). Вземанията са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, започнал да тече от вписване на решението на съда за възобновяване на производството по несъстоятелност съгласно нормата на чл. 632, ал. 3 от ТЗ. Вземанията са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.

685, ал. 1 от ТЗ. Срещу списъка в частта, в която процесните вземания са приети като необезпечени, е подадено възражение от кредитора НАП, като с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, обявено в Търговския регистър на 10.01.2022 г., възражението на НАП е оставено без уважение от съда по несъстоятелността и съдът е одобрил съставения от синдика списък на приетите вземания.

В случая исковата молба е подадена на 18.02.2022 г. чрез куриер, като срокът се счита за спазен предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че е спазен предвиденият в чл. 694, ал. 6 от ТЗ преклузивен 14-дневен срок от 4 датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

В Определение № 374/13.06.2014 г. по т.д. № 599/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че е допустим иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като в този случай предметът на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ обхваща въпроса за вида (привилегиите) на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ вземане.

В Решение № 172/19.03.2021 г. по т.д. № 2504/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., ІI Т.О., е разгледан по същество иск по чл. 694 от ТЗ относно реда за удовлетворяване на вземането на кредитор.