Определение № 564 от 28.02.2025, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Добрич, 28.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20253230100561 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 3911/27.02.2025г., предявена от Е. Е. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изп. директор З. Б.. Исковете са с правно основание чл.26, ал.12, предл трето от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.124, ал.1, предл. трето от ГПК във вр чл.21 от ЗПК.

В ИМ се твърди, че между „Вивус.БГ“ ЕООД, в качеството му на кредитор и ищецът, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от 24.09.2021г. /вземането по което е прехвърлено от кредитора на АСВ ЕАД, с договор за цесия/, като ищецът, моли, съдът да прогласи за недействителен процесният договор. Искът е основан, именно на задължение по договора за финансова услуга. В това правоотношение, ищецът безспорно има качество потребител по см. на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно цит. разпоредба, „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съставът приема, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е очевидно настоящият ищец, претендиращ недействителност на договора за потребителски кредит /чрез положителен установителен иск/, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/. Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в молбата факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска, същият води иска именно в качеството си на потребител на финансова услуга, като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП.

Прехвърлянето на вземането по договора за кредит на трето лице – небанкова институция не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност, е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга /Определение по в.ч.т.д.№832/2019г. по описа на ВОС, ТО/.

При липса на изрично посочени в чл.113 ГПК, ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него. Независимо 1 от характера на иска, интересът на ищеца по същия е, съдът да приеме, че вземането на ответника е основано на недействителен договор за кредит. Поради това, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.113 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е Районен съд - Димитровград. По делото е извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника-ищец, а и последният изрично е посочил такъв в ***, община Димитровград.

Приложение намира разпоредбата на чл.113 ГПК (изм. ДВ, бр.65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г.), съгласно която, компетентен да разгледа спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от служебно изготвената справка от НБД „Население“, настоящият и постоянен адрес на ищеца е в ***, община Димитровград, поради което и местно компетентен да реши спора е Районен съд - Димитровград.

Според чл.119, ал.3 ГПК, възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК, може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, т.е. след 07.08.2018г., съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора по отношение на искове на и срещу потребители.

Потребителят не губи това си качество в зависимост от вида и обема на търсената от него или срещу него защита, нито пък в случаите, когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице, независимо от това, дали той оспорва правата на цедента (доставчик на стоката или услугата) или цесионера (колекторската фирма). В този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 1101/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, и други.

Съгласно чл. 118 ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно изпраща делото на компетентния съд.

Съобразявайки изложеното,съдът намира,че производството по делото следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на РС - Димитровград, на основание чл.118 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №561/2025 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Димитровград, на основание чл. 118, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на Районен съд - Димитровград.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

2