Решение № 123 от 24.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Бургас, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Георги Т. Чинев като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20232100200425 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.17 от ЗЕЕЗА. Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – гр. Бургас по реда на чл.14 ал.4 т.5 от ЗЕЕЗА от Окръжния прокурор при

Окръжна прокуратура-Бургас, молба за екстрадиция №

NPSC/C.180/3/ETD/02/2022/7, издадена на 03.03.2023 г. от Директора на Националната прокуратура на Обединена република Танзания, с която се иска предаване на *** гражданка О. Н. К. (O.N.K.), на танзанийските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за предаване на лицето на искащите го съдебни власти в Обединена република Танзания, което аргументира с действащия в международното право принцип на взаимното доверие, на наличната двойна наказуемост и липсата на установените в ЗЕЕЗА основания за недопускане или за отказ от екстрадиция, както и допълнително предоставените от искащата страна гаранции за спазване на човешките и процесуалните права на К. при провеждане на наказателното преследване и евентуално при изтърпяване на наказанието в Танзания.

Предлага молбата за екстрадиция да бъде уважена.

1

Упълномощеният защитникът на исканото лице К. – адвокат Станко Кралев от АК-Бургас, изразява становище за неоснователност на искането за нейната екстрадиция. Изтъква, че въпреки дадените от танзанийските власти гаранции за спазване правата и законните интереси на исканото лице, са налице общоизвестни и достъпни факти относно наличието на сериозни проблеми, свързани с правораздаването, условията на задържане и при изтърпяване на наказания лишаване от свобода, както и статута и правата на задържаните и осъдените в Танзания, включително отнемането на прекия достъп на лицата до Африканския съд по правата на човека, като се позовава на публикации от доклади на „Амнести Интернешънъл“ и други неправителствени организации с фокус върху правата на човека. Пледира искането за екстрадиция на К. да бъде отхвърлено поради наличието на основанието по чл.7 т.5 от ЗЕЕЗА.

Исканото лице О. Н. К. заявява, че не желае да бъде екстрадирана в Обединена република Танзания, и моли да не бъде предавана на танзанийските съдебни власти. Изразява становище, че до момента не са представени доказателства за нейната вина, а такива нямало да бъдат събрани и в бъдеще. Твърди, че условията в затворите в Танзания са много лоши, включително от гледна точка на пренаселеност.

Настоява молбата за екстрадиция да не бъде уважавана.

Съдът, като взе предвид съдържанието на молбата за екстрадиция, съпровождащия я превод, приложените към нея писмени материали и допълнително събраните в съдебното следствие доказателства, обсъди изразените от страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:

Лицето, чието предаване се иска – О. Н. К. (O.N.K.), е ***, *** гражданка, родена на *** г. в ****, град ***, с адрес: ****, град ***, ******, с *** паспорт № **** г., валиден до *** г., със *** образование, ******.

Приложената по делото молба за екстрадиция № NPSC/C.180/3/ETD/02/2022/7 е издадена на 03.03.2023 г. от Директора на Националната прокуратура на Обединена република Танзания, който съгласно чл.11, б. „а“ и б. „б“ от Закона за националната прокуратура на Обединена република Танзания (л.45, 46 от преписката), е компетентен да предприема необходимите мерки за осигурява екстрадицията на всяко лице, което трябва да отговаря по обвинение в престъпление, и да улеснява взаимопомощта по наказателноправни въпроси. С молбата се иска предаване на *** гражданка О. К. на танзанийските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу нея по обвинение в извършването на деяние, осъществено на 03-04.07.2022г. изразяващо се в незаконно притежаване на държавен трофей – 116 бр. живи костенурки, които исканото лице изнесло от територията на Танзания в Кралство Тайланд, квалифицирано като престъпление по смисъла на чл.86, § 1, т. 2, б. „6“ и § 3, б. „а“ от Закона за опазване на дивата природа, вр. § 14 от Първото приложение към 2 него, както и чл.57, § 1 и чл.60, § 2 от Закона за контрол на икономическата организирана престъпност на Обединена Република Танзания. За цитираното престъпление, танзанийското законодателство предвижда наказание „лишаване от свобода“ от двадесет до тридесет години (чл.60, § 2 от Закона за контрол на икономическата организирана престъпност - л.62 от преписката).

Разглежданата молба за екстрадиция по форма и съдържание съответства на изискванията на чл.9 от ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съгласно танзанийското законодателство орган - Директора на Националната прокуратура на Обединена република Танзания, в писмена форма, подадена е чрез Министерството на правосъдието на Република България, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. В придружаващите молбата документи по чл.9 ал.3 т.1, т.2, т.3 от ЗЕЕЗА е налична изискуемата информация относно основанието за задържане на исканото лице – Заповед за арест на О. К. с цел явяване пред съда за провеждане на наказателно производство по наказателно дело за икономически престъпления № 15 от 2022 г. на Районния съд на окръг Илала в Киниерези, в окръг Дар ес Салаам, издадена от същия съд на 22.11.2022г. Описани са характерът, правната квалификация на престъплението и обстоятелствата, при които е било извършено, датата и мястото на извършването им, посочени са видът и размерът на наказанието, предвидено за това престъпление според закона на издаващата държава, приложени са и актуалните законови текстове, относими към компетентността на националните органи, фактическия състав на престъплението и неговата наказуемост.

Изрично е посочено, че 04.07.2022 г. исканото лице се е сдобило, незаконно е притежавало и изнесло от територията на Обединена република Танзания през международното летище „Джулиус Ниерере“, общо 116 живи костенурки от различни видове, собственост на Обединена Република Танзания, без разрешение от Директора на Природните паркове. На 04.07.2022г. при пристигането си на летището в Банкок, Кралство Тайланд, О. К. е била претърсена и у нея са открити въпросните 116 живи костенурки, които тя пренесла от танзанийска на тайландска територия без нужното разрешение по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CIYES). К. била арестувана, а впоследствие била освободена от тайландски съд под гаранция, която не спазила и напуснала територията на кралството.

Във връзка със случая в Обединена Република Танзания било проведено предварително разследване от компетентните полицейски служби, което установило, че тя е сред членовете на престъпен синдикат, занимаващ се с незаконна търговия с диви животни в Танзания и други държави от Източна Африка. В хода на същото разследване били идентифицирани и арестувани други осем членове на синдиката, които улеснили събирането и опаковането на костенурките, пренесени впоследствие от исканото лице през границите на страната. Срещу споменатите 8 съучастници била 3 образувано дело за икономически престъпления № 15 от 2022 г. на Районния съд на окръг Илала в Киниерези, в окръг Дар ес Салаам, по което дело съдът издал и цитираната по-горе заповед за арест на К.. В молбата за екстрадиция изрично е упоменато, че при предаването й на танзанийските власти, тя ще бъде присъединена към съучастниците си и ще бъде съдена заедно с тях по същото дело.

Към молбата за екстрадиция са приложени допълнителни доказателства, включително клетвена декларация от главния следовател Гаспар Лугалаба – отговорник по проведеното предварително полицейско разследване, и показания от сержант Джесиас Кихомбо – полицейски служител, осъществил разследването по същото предварително производство. Тези доказателствени източници съдържат подробни данни относно хода на разследването и събраните доказателства, включително самоличността на отделните участници в престъплението, конкретно осъществените от тях елементи на деянието, ползваните превозни средства, комуникациите между лицата, осигурили костенурките, тяхното опаковане и превоз, и служителите по сигурността на международното летище „Джулиус Ниерере“, които срещу конкретно посочен подкуп в пари са осигурили възможност на К. и друго лице от мъжки пол с египетско гражданство да преминат проверките преди полета, без да бъдат задържани с изнасените диви животни.

Предвид подробното фактическо описание на извършените престъпления решаващият съд приема, че издаващата държава надлежно е предоставила данните по чл.9 ал.3 т.2 от ЗЕЕЗА. Молбата за екстрадиция е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на чл.9 ал.4 от ЗЕЕЗА.

В производството по чл.17 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че молещата държава е изпълнила своите задължения в съответствие със закона.

В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.5 от ЗЕЕЗА, предмет на съдебна проверка е наличието на условията за двойна наказауемост по чл.5 и предпоставките за недопускане на екстрадиция по чл.6, съществуването на абсолютните или относителните основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА, както и наличието на основания за отлагане на екстрадицията, или за временна екстрадиция по смисъла на чл.18 от същия закон.

Съдът намира, че искането на съдебните власти на Обединена република Танзания следва да бъде уважено, и *** гражданка О. Н. К. следва да им бъде предадена за провеждане на наказателно преследване за посоченото в молбата за екстрадиция престъпление.

На първо място се установява, че екстрадицията на К. се иска за провеждане срещу нея на наказателно преследване за извършено престъпление „незаконно 4 притежаване на държавен трофей“ по смисъла на чл.86, § 1, т.2, б. „6“ и § 3, б. „а“ от Закона за опазване на дивата природа, вр. § 14 от Първото приложение към него, както и чл.57, § 1 и чл.60, § 2 от Закона за контрол на икономическата организирана престъпност на Обединена Република Танзания, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 20 до 30 години. Престъплението „незаконно притежаване на държавен трофей“, предвид включените съгласно танзанийското законодателство в неговия фактически състав елементи, отговаря на изискването на чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА за наличие на двойна наказуемост, тъй като съответства на престъплението по чл.242, ал.

1, б. „з“ от НК на Република България, за което също е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за повече от една година - от 3 до 10 години, и глоба от 20 000 до 100 000 лева. За прецизност следва да се посочи, че деянието, предмет на обвинението срещу К., разкрива съответствия и с престъплението по чл.278г ал.1 от българския НК, който инкриминира противозаконното унищожаване, повреждане, придобиване, държане и отчуждаване на защитен вид от дивата природа или фауна в немаловажен случай, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години. Наказанието за престъплението, за което се иска екстрадиция на К., съгласно правото на издаващата държава предвижда максимален срок на лишаването от свобода, надвишаващ установения в чл.5 ал.1 от ЗЕЕЗА минимум от 1 година.

По делото не се установяват основания за недопускане на екстрадицията по смисъла на чл.6 от ЗЕЕЗА – исканото лице не е български гражданин; между Република България и Обединена Република Танзания не е налице международен договор, предвиждащ предаване на собствени граждани на другата договаряща страна; на К. не е предоставено убежище в Република България; тя е чужд гражданин, но не се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България; и не е наказателно неотговорно лице съгласно българското законодателство.