Решение № 6 от 28.03.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20236000600002 по описа за 2023 година образувано по въззивна жалба от адв. П. С. Н. - повереник на С.на С. Т. и Т.

Т. Т., двамата лично и като законни представители на малолетния Х. Т. Т. в качеството на частни тъжители срещу Присъда № 7/13.12.2022 г. по н.ч.х.д. № 41/2022 г. по описа на ВС – Сливен.

Производството е по Глава двадесети първа от НПК.

С присъда № 7/13.12.2022г. по н.ч.х.д. № 41/2022 г. по описа на ВС – Сливен подсъдимите старшина П. Х. С. от в.ф. ..... – С. и гр. лице Т. А. М. от гр. С. са признати за невинни и оправдан за това, че на 14.01.2020 г. в град С., като съизвършители в писмена жалба до директора на ... ОУ „....“ г-н Д. с вх.

№ ...../14.01.2020 г. да са обидили гражданското лице Т. Т. Т., гражданското лице С. С. Т. и гражданското лице Х. Т. Т. – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимите П. Х. С. от в.ф. ..... – С. и гр. лице Т.

А. М. от гр. С. са признати за невинни и оправдани за това, че по същото време, място и начин да са наклеветили гр.л. Т. Т. Т. – престъпление по чл.

147 от НК. Първоинстанционният съд е възложил на частните тъжители разноските общо в размер на 1 900 лева, като всеки един от тях да заплати по 950.00 лева. Постановил е, след влизане в сила на присъдата, сумата от 40.00 лева представляваща неизразходваната част от първоначално внесен от частните тъжители депозит в размер на 100.00 (сто) лева, да им бъде варната.

1

След влизане в сила на присъдата, получените по делото преписки с искане да бъдат върнати, когато нуждата от тях отпадне, да се върнат на подателите.

Срещу постановената оправдателна присъда е подадена въззивна жалба, вх. № 823/21.12.2022 г. по описа на ВС - Сливен. Излагат се съображения за това, че атакувания съдебен акт, без частта, с която е постановено да бъде върнат остатъка от внесения депозит, е неправилен, съдържа допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона, включително и по отношение на определената от съда правна квалификация на извършените от подсъдимите деяния, каквато правна квалификация не е била предходно прецизирана с внесената частна тъжба и уточненията към нея.

Молят въззивният съд да отмени изцяло постановената присъда, в обжалваните й части, като бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни за извършените от тях деяния, предмет на частните обвинения, като им бъдат определени съответните наказания. Алтернативно молят съда да отмени изцяло обжалваната присъда, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 15.02.2023 г. г. по настоящото въззивно дело адв. П. С. Н. - повереник на С.на С. Т. и Т.

Т. Т., двамата лично и като законни представители на малолетния Х. Т. Т. поддържат изцяло аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея.

Защитата на подсъдимите адв. Д.Д. и самите подсъдими старшина П.

Х. С. и гр.л. Т. А. М. считат, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна. Твърдят, че не са извършили престъпленията, за които са предадена на съд. Пледират съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимите са оправдани по повдигнатите им обвинения, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимите старшина П. Х. С. и гр.л. Т. А. участват лично в съдебното заседание по делото пред въззивната инстанция като поддържат аргументите обективирани от защитника му в съдебното заседание по делото.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Настоящият въззивен съдебен състав за да се произнесе, взе предвид, че съдебното производство по делото първоначално е започнало с депозирана 2 тъжба, вх. № 12228/13.07.2020 г въз основа на която е образувано н.ч.х.д. № 875/2020 г. по описа на Районен съд – С. срещу С.на С. Т. и Т. Т. Т., двамата лично и като законни представители на малолетния Х. Т. Т. в качеството им на частни тъжители. Първоинстанционното производство пред районния съд се е развило в 18 съдебни заседания по делото, а именно на 06.08.2020 г.;

21.07.2020 г.; 13.08.2020 г.; 23.09.2020 г. 11.11.2020 г.; 16.12.2020 г., 04.02.2021 г.; 18.03.2021 г.; 15.04.2021 г.; 19.05.2021 г.; 07.07.2021 г.

13.07.2021; 29.09.2021 г.; 24.11.2021 г.; 21.01.2022 г. 24.03.2022 г.; 11.05.2022 г. и 08.06.2022 г.

С протоколно определение от 08.06.2022 г. № 875/2020 г. по описа на Районен съд – С., съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и изпратил делото за разглеждане по подсъдност на Военен съд – Сливен, по аргумент на 42, ал.2 от НПК и чл. 396, ал.1 и ал.2 от НПК. В мотивите си съдията-докладчик по делото е приел, че доколкото частната тъжба е насочена към съпругата на С., отнася се за обвинение в деяния осъществени при една и съща фактическа обстановка, по едно и също време и място, при безспорна фактическа връзка между тях, то спрямо гражданското лице М. е приложима разпоредбата на чл. 396, ал.2 от НПК и е изпратил делото за разглеждане от Военен съд – Сливен, по компетентност.

Делото е постъпило на 16.06.2022 г. във Военен съд – Сливен и на същата дата е образувано ново н.ч.х.д. № 41/2022 г. по описа на съда. С разпореждане № 27/21.06.2022 г. основният съд е приел, че делото е подсъдно на Военен съд – Сливен. В съдебното заседание, проведено на 30.08.2022 г. защитника на подсъдимите адв. Д.Д. е направил възражения по тъжбата досежно твърденията в нея за различни от обективна и субективна страна деяния, осъществени по различно време, от различни извършители и трима пострадали от престъпленията по чл. 146, ал.1 от НК и чл. 147, ал.1 от НК, без да е налице съучастие.

С протоколно определение от същата дата Военен съд – Сливен е посочил, че може да се направи извод за липса на компетентност според чл.

396, ал.2 от НПК по отношение на подсъдимата гр.л. Т. А. М., но е приел, че Районен съд – С. е изпратил делото по компетентност на Военен съд – Сливен, без да отдели материалите по делото и според виждането на съдиятадокладчик след като липсва произнасяне по същество от Районен съд – С. в тази част от обвинението, следва да се осигури възможност на тъжителите да докажат наличие на предпоставките по чл. 396, ал.2 от НПК за компетентност на Военен съд – Сливен. В този смисъл първоинстанционният съд е дал указания на тъжителите да докажат и аргументират наличието на хипотезата на чл. 396, ал.2 от НПК досежно обвиненията срещу гражданското лице Т.

М..

В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционния съд е посочил, че тъжителите С.на С. Т. и Т. Т. Т., двамата лично и като законни представители на малолетния Х. Т. Т. са депозирали тъжба срещу старшина 3

П. Х. С. и гр.л. Т. А. М., за това, че са обидили и оклеветили тримата тъжители в четири подписани от тях документа, както следва:

1. На 14.01.2020 г. в гр. С., двамата заедно изготвили и подписали жалба с вх. № КД 04.01.20209 г. до директора на .... ..... училище в гр. С., в вписали обидни думи и клеветнически твърдения, уточнени в съдебното заседание по делото, проведено на 30.08.2022 г.

2. На 14.01.2020 г.в гр. С., подсъдимият С. изготвил и подписал заявление с вх. № ...... на началника на РУ МВР – С., в което също вписал обидни и клеветнически твърдения, уточнени в съдебното заседание по делото, проведено на 30.08.2022 г.

3. На 14.01.2020 г.в гр. С., подсъдимият С. изготвил и подписал сведение по повод подадено заявление, в което вписал обидни и клеветнически твърдения, уточнени в съдебното заседание по делото, проведено на 30.08.2022 г.

4. На 14.01.2020 г.в гр. С., подсъдимата гр.л М. изготвила и подписала обяснение по преписка на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, в която вписала обидно и клеветнически твърдения, уточнени в съдебното заседание по делото, проведено на 30.08.2022 г.

В съдебното заседание по делото, проведено на 16.11.2022 г. с протоколно определение Военен съд – Сливен е прекратил производството по делото, досежно обвинението срещу гр.л. Т. А. М. за обида и клевета, чрез дадени от нея обяснения с вх. № 58/31.01.2021 пред Военноокръжна прокуратура – Сливен поради липса на компетентност на военен съд за произнасяне по това деяние. Със същото определение съдът е прекратил и производството по делото досежно обвинението срещу старшина П. Х. С., за обида и клевета извършени чрез заявление до началника на РУ на МВР – С. с вх. № ...../14.01.2020 г. и в сведение до С. по разпоредена от началника на РУ МВР – С. проверка на заявлението с дата 14.01.2020 г. Това определение е изменено (вж. определение № 9/06.12.2022 г., приложено на л. 246 от н.д.) в частта касаеща обвинението на гр.л. Т. А. М., като материалите по тези обвинения са изпратени на РС – С., по компетентност.

Наказателното дело от частен характер е продължило по отношение на обвиненията срещу старшина П. Х. С. и гр. л. Т. А. М. за нанесени от дамата в съучастие обида и клевета на тримата тъжители в жалба до директора на ....

..... училище в град С. с вх. № К – ...../14.01.2020 г. Първоинстанционният съд се е мотивирал с това, че в жалбата като автори изрично са посочени и двамата подсъдими, а в края са положени подписи и от двамата, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 396, ал.2 НПК.

Съобразно редуцирания предмет на частното обвинение, за първи път след даване ход на тъжбата, едва в заключителната си пледоария, повереникът на тъжителите адв. П. Н. е конкретизирал частното обвинение, като е очертал предмета на обвинението за ДВЕ ОБИДИ съдържащи се в ЖАЛБА с вх. № КД 04.01.20209 г. до директора на .... ..... училище в гр. С., 4 състоящи се: 1. „непълнолетното дете Х. Т. Т. било конфликтно, психически нестабилно и хиперактивно“ и 2. „детето Х. Т. Т. живее в нездрава среда на бащата и майката, водила до израстване на един бъдещ престъпник“ и ТРИ КЛЕВЕТИ, съдържащи се в ЖАЛБА с вх. № КД 04.01.20209 г. до директора на .... ..... училище в гр. С., изразяващи се в твърденията, че: 1. „тъжителят Т.

Т. е заплашил майката на детето Д., че ще запали къщата и колата й“; 2.

„двамата тъжители Т. Т. Т. и майката С. С. Т. са крайно конфликтни и агресивни спрямо родителите и училищното ръководство“; 3. „на 13.01.2020 г. около 18.20 ч. пред дежурния охранител тъжителката С. Т. е псувала детето М.П. С. и при идването на подсъдимата Т. А. М. е влязла в пререкание с нея, като отправяла обиди и псувни“.

Въззивната инстанция констатира, че присъда № 71/21.09.2021 г. по н.ч.х.д. № 41/2022 г. по описа на ВС – Сливен е постановена при допуснато съществено нарушения на процесуалните правила, наличието на каквито основания съдът проследява служебно. В атакуваната първоинстанционна присъда се съзира непреодолима празнота по отношение на задължението на основния съд да установи фактическа обстановка по делото, което като краен резултат води до невъзможност от страните и въззивния съд да се разбере действителната воля на съда по отношение на съществени обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимите старшина П. Х. С. и гр.л. Т. А. М..

Съдържанието на присъдата не удовлетворява стандарта на чл. 305, ал.3 от НПК. Първоинстанционният съд е приел, че с деянията си подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 147, ал.1 от НК, като по отношение на двамата подсъдими е постановил оправдателна присъда. Не е посочил обаче фактическа обстановка с установените обстоятелства по делото, но подробно е обсъдил доказателствените материали и е обосновал правната квалификация на деянията. Това не е достатъчно за да бъде формиран ясен и недвусмислен начин, който разкрива вътрешното убеждение на съдебния състав както по фактите, така и по правото.