Решение № 9457 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9457 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110139838 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

Производството по делото е останало висящо по предявен иск от Г. Ю. Ц. по чл.405 КЗ срещу „Д.О.З“ ЕАД за сумата от 1500 лева – застрахователно обезщетение за щети върху т.а. „С*“, модел „Л*“ с рег. № СВ * ВМ, установени на 27.10.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. София зад бл.118 в кв. „Стрелбище“, който автомобил към посочената дата е бил обект на сключен при ответника договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № **774, ведно със законната лихва от 25.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.

Производството по делото по предявения с исковата молба иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е прекратено на основание чл.232 ГПК с определение, постановено в откритото съдебно заседание.

Ищецът твърди, че на 18.05.2021г. сключил с ответното застрахователно дружество договор за застраховка „каско“ по отношение на т.а. „С*“ модел „Л*“ с рег. № СВ * ВМ. На 27.10.2021г., в периода на застрахователното покритие, върху автомобила, обект на застраховката, били установени щети, нанесени от неизвестно лице, докато автомобилът бил паркиран зад бл.118 в кв. „Стрелбище“ в гр. София. По образуваната щета във връзка с процесното събитие ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът счита, че същото е дължимо и неговият размер възлиза на сумата от 1500 лева.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва да е налице настъпило застрахователно събитие, което да е покрит риск по сключената застраховка. Възразява, че уврежданията по автомобила не са настъпили по описания в исковата молба начин. Представеното удостоверение от 4 - то РУ – София било съставено единствено по данни на ищеца и не се ползвало с обвързваща доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства. Позовава се на клаузата от т.9.1.9 Раздел I от ОУ, съгласно която застрахователното покритие по договора не се предоставя, когато декларираните обстоятелства се различават от действително случилите се. Оспорва твърдението на ищеца, че автомобилът е паркиран на посочената в исковата молба дата и на соченото място. Евентуално счита претендираното обезщетение като завишено по размер.

1

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че при действието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, по която застраховател е ответникът, е настъпил покрит от застраховката риск при твърдените в исковата молба обстоятелства, както и размера на действително причинените вреди към датата на събитието.

Страните не спорят, а от приетите доказателства - застрахователна полица № 44012102106774 и сметки за плащане на първите три вноски по застрахователната премия, се установява, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ с обект т.а. „С*“ модел „Л*“ с рег.

№ СВ * ВМ с период на застрахователното покритие 20.05.2021г. – 19.05.2022г.

Установява се, че 27.10.2021г. ищецът е подал уведомление до ответника за настъпване на застрахователно събитие - докато автомобилът е бил паркиран зад бл.118, като на 27.10.2021г. ищецът установил увреждания върху автомобила, нанесени от неизвестен извършител.

По повод уведомлението при ответника е образувана щета № *900, по която след извършен оглед на автомобила и съставяне на опис – заключение за щетите върху автомобила, ответникът е отказал да плати застрахователно обезщетение. Отказът е аргументиран с несъответствие между декларираните обстоятелства и действителния механизъм, при който са нанесени щетите, като е изразено становище, че уврежданията се дължат на естествената експлоатация на автомобила и са натрупани във времето.

Като доказателство по делото е прието и удостоверение от Четвърто Районно управление при СДВР в уверение на това, че на 03.12.2021г. ищецът е заявил, че на 27.10.2021г. около 10 часа в гр. София, ж.к. „Стрелбище“ до бл.118 е установил нанесени щети по автомобила си „С*“ модел „Л*“ с рег. № СВ * ВМ.

За установяване на механизма на нанасяне на процесните щети върху автомобила по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което е прието от страните без възражения и се кредитира от съда. Вещото лице дава заключение, че е възможно щетите, за които се претендира плащане на застрахователно обезщетение, да са получени при паркирано състояние на автомобила. Правилно се поддържа от ответника, че издаденото удостоверение от СДВР не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, доколкото е съставено изцяло по данни, съобщени от ищеца - арг. от противното на нормата на чл.179, ал.1 ГПК, и удостоверява изгодни за ищеца обстоятелства. В случая обаче твърденията на ищеца относно начина на възникване на щетите върху автомобила намират подкрепа в заключението на вещото лице и не се опровергават от останалите доказателства по делото. При това съдът приема за установен твърдения от ищеца механизъм за настъпване на процесните щети. Недоказано е възражението на застрахователя - ответник, че декларираните от ищеца обстоятелства се различават от действително случилото се, поради което не е налице хипотеза на изключен риск съгласно т.9.1.9 от раздел I ОУ към застрахователния договор.

Предвид горното се установява, че е налице настъпил застрахователен риск по т.2.1.3.2, раздел II, т.2 от ОУ към договора за застраховка „каско“, сключен при клауза „пълно каско“, а именно увреждане на автомобила в паркирано състояние от друго превозно средство. При това ответникът дължи обезщетение по повод процесното събитие.

Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ. В случая при частична уврежда на процесния автомобил размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равно на 2 стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КЗ.

Съгласно заключението по съдебно – автотехническата експертиза размерът на щетите върху автомобила по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1611,94 лева. Предявената претенция е в по – нисък размер, поради което предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва да се уважи в претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, на когото следва да се присъдят разноски в общ размер от 310 лева (държавна такса и депозит за вещо лице).

Упълномощеният от ищеца адвокат е поискал присъждането в своя полза на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗА, но по делото не е представен договор за правна помощ и съдействие между ищеца и упълномощения адвокат, в който страните да са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ. Последното е пречка за присъждането на адв. възнаграждение на адв. Т. и обосновава неоснователност на искането й по чл.38, ал.2 ЗА.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д.О.З“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. С* да плати на Г. Ю. Ц., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С* – адв. Д. Т., на основание чл.405 КЗ сумата от 1500 лева – застрахователно обезщетение за щети върху т.а. „С*“, модел „Л*“ с рег. № СВ * ВМ, установени на 27.10.2021г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. София зад бл.118 в кв. „Стрелбище“, който автомобил към посочената дата е бил обект на сключен при ответника договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № **774, ведно със законната лихва от 25.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 310 лева – разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3